Завесата в Сочи падна с Шостакович

Цялата олимпиада си беше такава - понякога сложна и тънка като по роман на Достоевски или пък с гениалността в композиция на Дмитрий Шостакович. С Пушкинов бунт и ... Путинова свръхамбиция.

Поднасяме извинение, че смесваме епохи и изкуство с политика.

Но такива бяха игрите в Сочи, закрити в неделя вечер с тежка, но красива и леко носталгична церемония. Под звуците на Втори валс на Дмитрий Дмитриевич Шостакович.

Феерично.

Видяхме портретите на най-големите в руската литература, а те са наистина големи. Видяхме и цирк, и мечето - талисман вече на втори игри след московските отпреди 34 години.

Видяхме и руска самоирония. Домакините пак направиха олимпийските кръгове с дребния дефект, който се получи на откриването, когато единият ринг не се отвори. Намигане, което предизвика усмивки.

На най-скъпата олимпиада в историята се чакаше ежедневно да се случи нещо лошо - терористичен акт, скандал, бунт, геноцид над гейове или някакво друго нарушение на нечии права.

Всъщност игрите си бяха празник на спорта, които родиха своите герои.

Най-големият е Оле Ейнар Бьорндален, който стана №1 в историята на зимните игри с 13 медала (8 златни).

Канада е хокейният властелин на света с втора поредна титла при мъжете и четвърта при жените! Сидни Кросби е Меси на играта със стик и шайба, а Русия все повече потъва в миманса в играта, по която страната е луда.

Революционни дисциплини доведоха до там комплектите с медали да стигнат 98 (рекорд на зимни игри). Нациите, които участваха, бяха 88.

Там беше и България, макар мнозина да поспорят - беше ли там наистина...

С изключение на Александра Жекова, донякъде алпиецът Чонгаров и опиталите (но и те неуспешно) да блеснат момчета от биатлона, страната ни участва на игрите на олимпийския принцип.

Това може да наложи въпроси, да изиска отчети и да предизвика анализи за политиката ни в спорта.

Не и днес. Под музиката на Шостакович, игрите отидоха в историята. Добри, лоши, скучни или интересни... Всеки сам е насъбрал впечатления.

Толкова за Сочи.