ХХХVІІ кръг в испанската Примера дивисион запази интригата в борбата за титлата и така всичко ще се реши в последните двубои на Барселона и Реал (Мадрид).
Барса взе изстрадана победа с 3:2 в изключително труден мач като гост на Севиля. Меси откри резултата за каталунците още в петата минута, а скоро след това Къркич направи 2:0 за "блауграна". През второто полувреме Барселона продължи да бъде по-активният тим, а след като изгонването на Абдулай Конко от Севиля, натискът се засили и Педро отбеляза за 3:0. Всички бяха убедени, че предстои лесен успех на каталунците, но уникален пропуск на празна врата на Къркич и попаденията на Кануте и Фабиано в 69-тата и 71-вата минута направиха резултата 2:3. Последните 20 минути бяха изключително емоционални, като Барселона бе принудена да се защитава панически и на няколко пъти севилци имаха реален шанс да изравнят. Все пак каталунците се измъкнаха, но за да стане шампион, тимът на Гуардиола е нужно да спечели и домакинството си на Валядолид след седмица. Севиля пък остана в зона "Шампионска лига" след загубата на Майорка срещу Депортиво (Ла Коруня).
Същевременно Реал (Мадрид) разгроми с 5:1 Атлетик (Билбао) и мина границата от 100 гола в първенството. Мачът съвсем не бе толкова лесен за столичани, колкото изглежда и те се поизмъчиха с коравия баски тим. Кристиано Роналдо откри резултата от дузпа, а гостите останаха с човек по-малко след червен картон на Фернандо Аморебиета, който игра с ръка в наказателното поле. Към края на първата част капитанът на Атлетик Франсиско Хавиер Йесте направи отличен пробив, елиминирайки няколко защитника на Реал и изравни резултата. Второто полувреме мадридчани започнаха надъхано, но Игуаин с глава направи 2:1 в 70-тата минута. След този гол гостите от Билбао рухнаха и до края Рамос, Бензема и Марсело оформиха разгромното 5:1. Мачът ще се запомни и с това, че бе последен пред феновете на "белия балет" за капитана на Реал Хосе Мария Гутиерес - Гути.
В последния, решаващ кръг, Реал (Мадрид) гостува на Малага, където трябва да спечели и да се надява на загуба или равен на Барселона на "Камп Ноу" срещу Валядолид, за да спечели 32-ра титла в историята си.
Титлата в Испания неведнъж е решавана в последните кръгове, като историята помни няколко особено инфарктни развръзки в края на шампионата.
Още първото издание на испанското първенство през 1928 г. предлага емоционален завършек на феновете. Реал (Мадрид) води в класирането до последния кръг, когато претърпява загуба от Атлетик (Билбао), а Барселона побеждава убедително с 4:1 Реал Унион и по този начин печели щастливо първата титла в шампионата.
Следващата драма се случва 20 години по-късно - на стадион "Местая" на 4 април 1948 година. Тогава се играе ключов мач от предпоследния кръг между тимовете на Валенсия и Барселона. Голове на Сесар, Сегер и Баденас осигуряват победата на каталунците в прекия двубой с 3:1. "Прилепите" все пак остават на първо място с 34 точки, а Барселона е с 33. В последния кръг "блауграна" побеждава с 3:0 Атлетик (Билбао) у дома, а Валенсия пада с 2:5 от Селта и така Барса печели третата си титла.
През 1947-ма година Валенсия пък печели първата си титла... по телефона. По време на сезона водач е шампионът от предишните две години Атлетико (Мадрид). Загуба на "дюшекчиите" от Реал в последния кръг и победа на Валенсия с 6:1 като гост на Спортинг (Хихон) донасят първата титла на "прилепите". По това време няма пряко предаване на двубоите и валенсианци разбират, че са шампиони едва след като президентът на тима успява да се свърже с треньора по телефона и да му съобщи радостната вест.
Една от най-оспорваните надпревари се състои през 1971 г., когато в последния кръг три отбора имат реален шанс да са шампиони. Това са Атлетико (Мадрид), Валенсия и Барселона. Валенсия водят в класирането с две точки и им предстои мач с Еспаньол, който просто не трбява да изгубят, за да ликуват с титлата. В същото време Атлетико и Барселона играят помежду си и равенство означава титла за Валенсия. Затова и двата тима са максимално мотивирани за победа, надявайки се на загуба на "прилепите". За да бъде драмата пълна, Валенсия падат от Еспаньол с 1:0, но Атлетико и Барселона не успяват да излъчат победител и така титлата в крайна сметка се оказва на "Местая".
В началото на 90-те години иначе изключително красивият и популярен сред туристите канарски остров Тенерифе се оказва същински ад за столичния Реал. В последния кръг на сезон 1991/92 „белите" идват в Санта Крус де Тенерифе като лидери в класирането. Срещата започва чудесно за "белия балет", който повежда с 2:0 след половин час игра с голове на Йеро и Хаджи. Срещата обаче приключва с 3:2 за канарския тим с попадения на Естебаранс, Рока и Пиер, а поражението изтласква Кралския клуб от върха и шампион става Барселона!
Година по-късно столичани отново гостуват на „Елиодоро Родригес Лопес" в последния кръг, отново като водачи в шампионата. Кошмарът оживява и загуба с 2:0 отново отнема трофея от ръцете на Реал! Барса печели титлата с една точка разлика, след като каталунците взимат последния си мач с 1:0 с гол на Стоичков.
Барселона определено са тимът с най-много спортно щастие през този период, защото през следващата 1993 г. взимат четвърта титла поред и трета в последния кръг! Драмата е още по-голяма от предните два сезона, тъй-като водачът Депортиво (Ла Коруня), прави три поредни равенства и кръг преди края има точка аванс и играе у дома срещу Валенсия, а победа ги прави шампиони.
Барселона свършва своята работа с уникален успех над Севиля с 5:2, като андалусците на два пъти повеждат в резултата. След последния съдийски сигнал всички в Баселона очакват резултата от срещата на "Риасор". Там в последната минута съдията отсъжда единайсетметров наказателен удар в полза на Депортиво, но Джукич изпуска най-прословутата дузпа в историята на Ла Лига и дава титлата на Барселона!
