Докато европейските топ клубове се готвят за поредния сезон в изключително изгодните от маркетингово и финансово отношение страни от Източна Азия и в САЩ, френският футбол обира плодовете от работата на президента на страната. Никола Саркози се справи блестящо с възложената му задача. Данъчните облекчения и ордена на Почетния легион за наследника на принца на Катар бяха достатъчни, за да може футболът във Франция да получи мощен инструмент за своето развитие.
Най-популярната телевизионна мрежа в арабския свят - Ал Джазира купи правата за излъчване на френската Лига 1. При това не само зад граница, но и в самата страна. Така Canal Plus, който до този момент бе каналът, който традиционно излъчваше срещите, получи сериозна конкуренция. Освен това договора за телевизионните права се връща на нивото от преди кризата.
Правото да сложи началото на футболната революция във Франция получи Пари Сен Жермен. Именно клубът от столицата стана първият, който се сдоби с катарски инвестиции. Вероятно не без участието на Саркози, който не веднъж е признавал, че изпитва симпатии към бившия гранд.
Но и без него изборът изглежда логичен: многомилионен град, с огромна арабска диаспора и само един футболен отбор, ниска цена за акциите - само 50 милиона евро за 70% от собствеността на клуба, отлична футболна академия и невзискателна публика, която обаче побърза да изкупи сезонните абонаменти на следващия ден след появата на новите собственици.
Ролята да ръководи процеса на възраждане на Пари Сен Жермен бе поверена на бившия професионален тенисист Насер Ал Хелайфи. Кариерата му на мениджър започна от президентския пост във федерацията по тенис на Катар.
Постепенно той се зае с по-грандиозни проекти. Най-големият бе покупката на телевизионните права за световното първенство по футбол през 2010 г. от "Ал Джазира". След като те станаха собственост на популярната телевизия Ал Хелайфи се погрижи в студиото като коментатори да присъстват имена като Ариго Саки, Арсен Венгер, Луис Арагонес, Хосе Пекерман и други светила във футбола, които да разясняват какво се случва по терените на ЮАР.
Този проект бе толкова успешно изпълнен, че Ал Хелайфи получи оперативното управление на създадения преди 5 години катарски фонд за спортни инвестиции. Именно така той стана и главната фигура в Пари Сен Жермен.
Още от първите минути, в които пое ръководната роля в бившия гранд Ал Хелайфи впечатли с пределната си откритост при общуването с медиите. Пет минути след като бе подписал документите, с които бе финализирана сделката за ПСЖ той даваше ясни отговори на стратегическите въпроси около развитието на клуба. Два месеца по-късно е видно, че не е излъгал или скрил нищо - клубът не се е отклонил нито на йота от изреченото от бившия тенисист.
Бе спазено даденото от Ал Хелайфи обещание никой да не бъде уволнен. Нещо повече - структурата на клуба практически остана същата. С едно единствено изключение - специално за бившия старши треньор на Милан Леонардо бе създадена длъжността директор по футболните въпроси. Формално бразилецът дублира функциите на спортния директор Ален Рош, който се запомни с грандиозния трансфер на Кежман, а фактически мястото на Леонардо е в извън клубната йерархия, той е подчинен директно на акционерите.
Всъщност Леонардо е човекът, който трябва да събере този ПСЖ, който иска да види Ал Хелайфи. Млад, амбициозен отбор, редовно играещ в Шампионската лига, започвайки от следващия сезон. За начало тимът ще се цели в третото място, а след това и по-нагоре. Желанието да привлекат все още неразкрили се таланти и да ги превърнат в суперзвезди обяснява настойчивостта, която катарските собственици проявиха към Леонардо. Бразилецът се слави като първооткривател на Тиаго Силва, Кака и Пато и затова от ПСЖ държаха да го имат в клуба.
До този момент Леонардо успява да оправдае очакванията. С непосредственото му участие в ПСЖ бе привлечен една от големите надежди на местния футбол - Кевин Гамейро. Негова е заслугата за трансферите на Жереми Менез, Блез Матюиди и резервния вратар на Италия Салваторе Сиригу. Всички те са на по 24 години. В тима е вече позабравеният любимец на Рафа Бенитес Момо Сисоко, както и сръбският защитник Милан Бишевац.
Отчитайки проблемите, които конкурентите във френското първенство изпитват, ПСЖ спокойно можеше да спре до тук с покупките. Но посланика на катарската кралска фамилия не успя да се въздържи от една звездна покупка. Тя обаче също отговаря на визията на ПСЖ - млад и талантлив. Именно затова френският клуб не се поколеба да удовлетвори финансовите искания на Палермо за Хавиер Пасторе.
Защо изборът падна на младият аржентинец?
Отговорът е прост: той най-добре от всички подхожда за ролята на символ на обновения ПСЖ. Това трябва да бъде клубът, в който ще блестят звездите на утрешния и след утрешния ден.
Разбира се, Пасторе бе избран и заради това което е. Природното му изящество и умението да се представя сам пред зрителите. Аржентинецът спада към онази рядка порода футболисти, които се намират в центъра на вниманието дори и когато не са особено въвлечени в играта. Към онези, чийто един финт или скрит пас произвеждат по-голямо впечатление, отколкото резултата на таблото. Феновете на ПСЖ не са виждали подобно нещо от времето на Роналдиньо.
Отчитайки цената, поставена от предишния му клуб, изборът на Пасторе бе сведен до Лондон или Париж. Но минусите в Лондон бяха много повече. Избирайки английската столица той трябваше да се предаде на безпощадната английска жълта преса, да се хвърли с главата надолу във водовъртежа от противоречиви идеи на Роман Абрамович, да бъде опитното зайче на "наследника на Моуриньо" и да предизвика на дуел големия шеф в Челси и да се опита да заеме неговото място.
Всичко това обаче не е за Пасторе. Футболистът, който отказа да премине в Манчестър Юнайтед заради баналното желание да играе всяка седмица просто нямаше как да се съгласи на трансфер в Челси.
От другата страна пък бе абсолютно сигурното място в стартовия състав на ПСЖ. При това за всеки двубой. Последният креативен защитник в състава на френския тим бе Стефан Сессеньон, но той напусна още през януари. В Париж Пасторе ще получи и втори, и трети шанс, ако нещо не сработи от първия път. Дори ако бъде купен негов конкурент, той ще бъде първи избор. Дори ако треньорът Антоан Камбуаре предпочита любимата си схема 4-4-2 и не може да намери място на Пасторе, той просто ще бъде сменен. Символите са неприкосновени, а Хавиер ще бъде точно такъв в Париж.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство