Това лято осем стадиона - четири в Полша и четири в Украйна, ще приемат мачовете от Евро 2012. Всеки от тях е или чисто нов, или е претърпял основна реконструкция. Общата стойност на тази работа е 3 милиарда долара и, с изключение на съоръженията в Донецк и Харков, всички останали са публична собственост.
Разхподите по домакинството само на Украйна са 14 милиарда долара по сведения на блога keirradnedge.com. Ключовите инфраструктурни инвестиции в летища и пътища бяха неизбежни, и въпреки че подобренията в споменатите „Донбас Арена" и Областен спортен комплекс „Металист" бяха финансирани от техните собстевници, то украинското правителство похарчи над 1 милиард за Олимпийския стадион в Киев и за „Арена Лвив".
Полша е инвестирала дори по-голяма сума за своето домакинство - според местното национално радио инвестициите в пътища, летища, хотели и стадиони достигат 26 милиарда, като за разлика от Украйна, там и четирите стадиона са публични и в тях са наляти 1,5 млрд. долара.
Извън осемте съоръженията, за които става дума, още четири стадиона бяха построени във връзка с предстоящото Европейско първенство. Те бяха включени в кандидатурата на Полша и Украйна, въпреки че техните градове не получиха статут на домакини, а общата им стойност се равнява на 500 милиона.
Съмнителното наследство на Португалия
Тези огромни инвестиции повдигат въпроса за бъдещето на всички тези стадиони. Ще бъдат ли те използвани пълноценно след края на събитието? Ще остави ли Евро 2012 положително наследство в икономически и обществен план за Полша и Украйна, или напротив - ще създаде задлъжнялост?
Примерът с домакина на Европейското през 2004 Португалия е, меко казано, проблематичен. Тогава иберийската страна похарчи 1 милиард за десетте стадиона, които бяха построени или основно реновирани, като в крайна сметка разходите надхвърлиха двойно предвидените.
Също както сега, и там повечето от съоръженията са публична собственост. Шест от тях са общински и именно те сега носят проблеми.
Главният от тях е липсата на посещаемост и той присъства на всички места с изключение на стадионите на трите футболни гранда в страната - Порто, Бенфика и Спортинг, чийто подобрения бяха финансирани преди всичко от самите клубове.
От останалите стадиони един е без наемател за сезон 2011/12, три са обявени за продан, а някои от общините имат тежки дългове като последствие от домакинството на Евро 2004.
Строежи за УЕФА, а не за местните нужди
Точно както в Португалия, сега се очаква най-голяма полза да има от двете частни съоръжения в Украйна. И „Донбас Арена", и комплекс „Металист" най-вероятно щяха да бъдат построени и без Евро 2012. Както си личи от посещаемостта им, местната публика създава потребност от тях и без домакинство на Европейско първенство.
Очевидно е, че останалите стадиони се строят за нуждите на УЕФА и ситуацията в съответните градове не е взета предвид, като се повтаря грешката от Португалия, където сега трибуните стоят празни.
Полша и Украйна инвестират три пъти повече от Португалия и опасността тези съоръжения да се превърнат в тежко финансово бреме, е напълно реална. За да се избегне това, е необходимо техните наематели в лицето на съответните футболни клубове да увеличат броя на зрителите си, а също така и там да се приемат събития извън спорта. Но ще се случи ли така на практика?
Отговорността на УЕФА
Според най-лошия сценарий двете страни-домакини ще си имат празни и безполезни гигантски стадиони, а публичните средства ще са пропилени напразно, вместо да се изразходват по по-смислен начин.
Полша и Украйна са похарчили общо 40 милиарда долара, от които 3 за стадионите, а рискът от финансов дефицит в двете страни като следствие от Евро 2012 поставя под сериозна въпросителна икономическата устойчивост на домакинството на голямо спортно събитие.
Могат ли политическите и културните ползи от Европейското да оправдаят този лукс? Или то е просто пилеене на ресурси? Или, още по-лошо, хитър начин за преливане на публични пари в джобовете на частни инвеститори? Нормално ли е да инвестираш милиарди, като след края на шампионата и стадионите, и хазната ще са празни?
Опитът на Португалия сочи ясно, че очакваното светло бъдеще след подобно мегасъбитие в крайна сметка се превръща във финансово бреме.
Ако неголям брой държави са способни да приемат безпроблемно европейски първенства, УЕФА би трябвало да преосмисли на кого поверява домакинството и как да се намали тежестта от него върху данъкоплатците в съответната страна. Защото колкото и самите кандидатки да носят отговорността за реализма в това, което предлагат, то европейската футболна централа е тази, който създава правилата и взима решението.