Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вятър на промяната в Милан

Алегри има доста въпроси, по които да разсъждава на новата си работа Снимка: Getty Images
Алегри има доста въпроси, по които да разсъждава на новата си работа

Покрай погребалната процесия, съпровождаща участието на „Скуадра адзура" на Мондиал 2010, някак си между другото остана треньорската смяна в двата милански гранда - Интер и Милан.

И докато европейския клубен шампион привлече душевадеца на Ливърпул Рафаел Бенитес, то името на Масимилиано Алегри със сигурност е накарало някои от тифозите да се зачешат по темето с идеята да се сетят кой беше този.

Допирната точка на Алегри с „росонерите" се изразява само в една загуба на неговия Пескара с 4:5 през сезон 1992 - 93, но в последните две сезона 42-годишният специалист се превърна в едно от уважаваните имена в треньорския занаят.

Според хора, които са наблюдавали играта на Алегри, в състезателните си години той е бил халф с ярки и нетрадиционни изпълнения. Умеел да чете играта много добре, старателно изпълнявал тактическите указания и винаги се е намирал на добри позиции в атака.

Всички тези негови игрови характеристики бяха предадени в условно наклонение, тъй като кариерата му е минала през тимове като Куойопели, Павия, Ливорно и Пескара и това може да бъде потвърдено само от техните фенове. Най-високото ниво в своята кариера той записва с отборите на Пиза, Пескара, Каляри и Наполи, благодарение на които има шанса да поиграе в най-добрия шампионат в света за това време. Престоят му в Пиза трае само сезон (1988 - 89) и се отчита с 2 мача и 1 гол, като по ирония на съдбата дебюта му в елита е на  11 юни 1989 г. срещу Милан.

Най-впечатляващото му участие обаче е през паметния сезон 1992 - 93, когато бележи цели 12 гола в 31 мача за тима на Пескара. За този му престой трябва да се отбележи, че играе редом до сегашния селекционер на Бразилия Дунга, но въпреки това тимът прилича по-скоро на отбор от Континенталната хокейна лига с резултати като 4:3 и 3:5 с Анкона, споменатото 4:5 от Милан и 2:5 с Удинезе.

Веднага след края на скромната си състезателна кариера, включваща 63 гола в 374 мача, Алегри става треньор на последния си отбор Алианезе и го води през сезон 2003-04. Следват кратки престои в СПАЛ и Гросето, като във втория случай е уволнен, за да освободи място за легендата на Ювентус Антонело Кукуреду.

И тъкмо когато кариерата му изглежда в упадък, той поема Сасуоло и само за един сезон му осигурява промоция в Серия „В", а освен това тимът печели Суперкупата на Серия „С1".

Това провокира елитния Каляри да подпише договор с него на 29 май 2008 г., въпреки че той няма никакъв треньорски опит. За почти двата си пълни сезона на остров Сардиния той успява да изведе тима до стабилна позиция в горната част на таблицата и печели последователно наградата за най-добър треньор в Серия А „Златна скамейка", изравнявайки се по този показател с имена като Марчело Липи, Чезаре Прандели и Карло Анчелоти.

Така премиерът Силвио Берлускони оцени качествата на Масимилиано Алегри и го привлече на „Сан Сиро" с договор за 2 години. Една от най-важните му черти е склонноста да налага млади играчи (Роберт Акуафреска, Федерико Маркети и Давиде Биондини получиха шанс именно от него) - нещо, от което Милан вече няколко години подред изпитва остра нужда. Това би трябвало да означава, че играчи като Адия, Обамеянг и Дзигон ще получат дългоочаквания шанс за изява и ще изместят някои от старите пушки.

Разбира се, още от сега фиаското в евротурнирите е придвидимо, но постепенното отдръпване на „старите муцуни" най-после ще успокои хората, които смятат Милан за пенсионерски клуб. И тогава догматиката ще отстъпи място на младежката жизнерадост, заложена в името на треньора („allegro" - „радостно").

 

Най-четените