Ако потърсите Нагриг на картата, рискувате да не го намерите. Малкото земеделско селище е на стотина километра от Кайро и e сгушено западно от пътя, свързващ египетската столица с Александрия.
Дори и да попаднете физически там, няма какво да ви впечатли. Напротив. Когато си в Нагриг е трудно да повярваш, че живеем в 21 век.
Разрушени и недостроени сгради, прашни и мръсни улици, бедност на ръба на мизерията...
Но макар и изправени пред огромни икономически предизвикателства, местните хора са щастливи и горди. Такъв е генът им и няма да се променят. Знаят, че щом предците им са се справяли, ще се справят и те.
Но през последните години жителите на Нагриг са по-горди от всякога. Ако се чудите защо, погледнете голмайсторската класация във Висшата лига и свържете името на водача в нея с Нагриг - родното място на Мохамед Салах.
На същото игрище между общинската сграда и джамията, на което сега гонят топката местните деца, някога е играл и нападателят на Ливърпул.
Вървейки по същите прашни улици, малкият Мохамед е мечтаел да стане като идолите си Роналдо, Зинедин Зидан и Франческо Тоти. А днес малките футболисти на Нагриг искат да бъдат като Салах.
Историята на човека, който в момента е водещ голмайстор на Висшата лига на Англия и два пъти поред изпревари Лео Меси и Кристиано Роналдо за "Играч на седмицата в Шампионската лига" тази есен, започва много, много далеч от блясъка на прожекторите. Безкрайно далеч от славата на "Анфийлд" или "Олимпико".
Но Салах никога не забравя откъде е тръгнал и прави много за Нагриг. Финансира изграждането на спортна зала и плати за многофункционален терен в училището, в което е учил. Многократно е давал и пари на двойки в затруднения, за да организират сватбените си тържества. Но повече от всичко той раздава надежда.
Не минава Рамадан, в който Салах да не се завърне у дома и да не се смеси с хората. Сякаш славата не само че не го е променила, но и го е направила още по-земен и човечен.
Когато е в Нагриг, не пропуска да посети едно от любимите си места - кафенето на своя съученик и приятел Мохамед Басюни. Въпреки че "кафене" е малко силно казано. Заведението представлява ламаринен навес с голям телевизор, на който постоянно се гледат мачове. Представете си какво става, когато играе Ливърпул...
Пътят до "Анфийлд" обаче е трънлив.
По време на училищната Pepsi League 14-годишният Салах е забелязан от скаути на Ел Мокавлун, известен повече като като Араб Канстръктърс. Канят го да тренира в школата в Кайро и момчето не ги разочарова.
Мохамед е изключително бърз и има толкова силен ляв крак, че на 17 го пускат да играе в първия отбор. На 18 е титуляр. На 19 разбират, че е твърде добър за отбора. На 20 Египет знае, че националното първенство е тясно за класата му.
И съдбата се намесва.
През февруари 2012-а египетското първенство е спряно за неопределено време след трагедията на стадиона в Порт Саид, където загиват 74 привърженици на Ал Ахли. Един от двата топ отбора в страната, както и двигател на революцията на площад Тахрир, започнала и тлееща след 2011-а.
И е време най-добрите в първенството да потърсят къде да играят футбол, защото в родината дълго може да няма мачове.
Салах е толкова тих и незабележим, че остава един от малкото играчи в Египет по това време, който не се изказва за политика.
Не яхва вълната. Не търси популярност в дните на популизма. Той мисли само за едно - как да стане по-добър футболист.
И някак между другото и без много шум - Салах преминава в швейцарския Базел.
Важна подробност е, че преди да стане премиер на Египет, Ибрахим Махлаб е президент на Ел Мокавлун. И Ал Ахли, и Замалек искат да имат нападателя, но Махлаб е убеден, че родината вече е отесняла за таланта на Мо.
Още през 2013-а емисари на Ливърпул гледат Салах в Лига Европа, но на следващата година той преминава в Челси.
На "Стамфорд Бридж" не успява да се наложи, но се задава Италия, където се превръща в суперзвезда. Първо във Фиорентина, а после в Рома Салах съзрява страхотно много.
През цялото му време на Апенините Ливърпул продължава да го следи и през изминалото лято мърсисайдци предприеха решителната стъпка.
Това което се случи през последните месеци, е известно на всички - 20 гола в 26 мача и "Коп" вече пее с цяло гърло за новия си идол.
За да бъде още по-незабравима годината, той сам класира Египет на Световното първенство догодина, а голямата драма бе срещу Конго през октомври. В петата минута на добавеното време съдията отсъди дузпа в полза на Египет при 1:1. Зад топката застана Мохамед Салах и хвърли страната в делириум.
Казват, че един от най-богатите хора в държавата предложил палат като подарък на голмайстора, но той го помолил да пренасочи помощта към родния му Нагриг.
Има и една друга неразказана история за полубожеството от Страната на фараоните.
Преди години, докато още играел в Египет, домът на семейството му бил ограбен. Полицията заловила бързо престъпника и бащата на Салах настоявал да му бъдат повдигнати обвинения.
Футболистът обаче го убедил да се откаже, а следващият му ход илюстрира най-добре характера му. Свързал се с крадеца и му дал пари, за да се опита да вкара живота си в релси и да си намери работа.
Мохамед вярва, че всеки заслужава втори шанс и перспектива за подобряване и самоусъвършенстване.
Изпитал е достатъчно трудности на свой гръб, за да знае, че моментните неудачи и провалът са различни неща.
Важно е да притежаваш желанието, да повярваш в себе си и да не спираш да се бориш. А Салах се бори за всяка топка и за всяка педя терен - не толкова за себе си, колкото за отбора си.
И не се учудвайте, че е герой на хората от Египет до "Анфийлд роуд".
