Липсата на Лионел Меси в челото на две от трите най-авторитетни индивидуални класации за годината не е просто новина. Отсъствието му от тройката за футболист №1 на УЕФА и на ФИФА е симптом, че сме преминали в пост-ерата на най-великото футболно съперничество, което историята помни.
Краят на легендарното противостояние Меси-Роналдо бе анонсиран още на мондиала в Русия, когато двамата си тръгнаха под ръка още преди решителните битки, а веднага след това дойде и новината за трансфера на Кристиано в Ювентус. Но сега го имаме и черно на бяло – за първи път от 2007 г. насам Меси няма да е на почетната стълбичка на най-добрите в света.
Тримата финалисти за №1 на ФИФА са Модрич, Кристиано Роналдо и Салах – същите, които спориха наскоро и за приза на УЕФА, спечелен от хърватина и бойкотиран от португалеца. В края на годината ще видим и финалните номинации за най-едрата награда, „Златната топка“, но е почти сигурно, че Меси ще отсъства и там.
За протокола: в анкетата на №1 на УЕФА участват 80 треньори и 55 журналисти, в тази на ФИФА – селекционерите, капитаните на националните отбори, журналисти и фенове (на всяко „съсловие“ се пада 25% от тежестта на вота), а за „Златната топка“ гласуват само журналисти.
Но докато отсъствието на Лео в топ 3 на УЕФА не се прие драматично – вероятно заради по-ниския рейтинг на анкетата и поради факта, че се асоциира предимно с европейските клубни турнири, то FIFA World Player е друга бира.
Преди години световната футболна централа въведе наградата като коректив на „Златната топка“, после двата приза се сляха, а сега първият възкръсна под името The Best. ФИФА го промотира като официалният приз за играч №1 на годината. До миналия сезон единствената интрига бе кой измежду Лео и Кристиано ще облече по-екстравагантен костюм на галата, а сега изведнъж аржентинецът въобще го няма.
Защо? Тази награда не се дава ей така - в гласуването участват широк кръг футболни хора. Ясно се чува и гласът на феновете от всички краища по света. Меси продължава да е футболно чудо и последните мачове на Барса отново повдигнаха въпроса може ли изобщо някой да прави нещата, които той прави? Проблемът е, че за разлика от преди, сега Лео обра негативите от два провала накуп – с Аржентина (на световното) и с Барса (в Шампионската лига). Той не бе смел в лошите дни – като онзи в Рим срещу Рома или в Новгород срещу Хърватия, а това не може да бъде компенсирано с каквито и да е фокуси в „обикновени“ мачове. Особено, когато отдолу напират хора като Модрич, Салах, Гризман, Мбапе…
Вероятно вместо за Меси, абсолютно същото щяхме да говорим за Кристиано, ако Барса, а не Реал, бе спечелил Шампионската лига. Което само доказва, че двамата са орисани да блестят, но и да угаснат заедно.
И така е редно. Двамата съвместно писаха историята на футбола по начин, по който никой не го е правил. Тяхната лична битка вдигна стандартите на играта до незапомнени нива, каквито никой никога няма да постигне. Последните 9 години се превърнаха в летопис на върховната гладиаторска битка, за която вечно ще се говори. Бяхме съвременници на футболния еквивалент на Термопилите, Трафалгар, Ватерло и Сталинград, взети заедно.
Един срещу друг, те постигнаха немислимото. Дори в днешния футбол, подчинен на схемите, стратегията и колектива, те струваха колкото цели армии: Кристиано вкара 450 пъти в 438 мача за Реал, Лео му отвърна с 472 гола в 476 двубоя на Барса (откакто Роналдо облече белия екип). Като цяло Меси вдигна девет шампионски титли, шест купи на Испания, четири трофея от Шампионската лига, седем суперкупи на Испания, три суперкупи на Европа и три пъти спечели клубния мондиал.
Кристиано също спечели четири пъти Шампионската лига с Реал, както и веднъж с Манчестър Юнайтед. Два пъти стана шампион на Испания, още толкова пъти взе и националната купа, както и суперкупата, плюс три успеха за суперкупата на Европа и четири световни клубни титли. Двамата си разпределиха абсолютно всички „Златни топки“ през последното десетилетие: Меси бе на върха през 2009, 2010, 2011, 2012 и 2015 г., а Роналдо – през 2008, 2013, 2014, 2016 и 2017 г. (първият път като футболист на Юнайтед, точно преди да подпише с Реал). 29 пъти двамата кръстосаха шпаги на терена – в 14 случая Барса на Меси спечели, 7 от победите бяха за Реал на Роналдо и 8 мача завършиха наравно.
Лео вкара 19 гола на тима на Кристиано, а той – с един по-малко (18).
Двамата изпотрошиха всички възможни и невъзможни рекорди, като голмайсторският приз за всички времена в турнира на шампионите бе само черешката.
Подмятаха си я няколко пъти, за да маркират най-колосалния персонален сблъсък в историята на футбола.
Друг такъв просто няма. Пеле срещу Марадона е спор за чесане на езици – те са рожби на различни епохи. Величието им е контрастно – бразилецът, при целия си божествен талант, бе част от виртуозни поколения на „златистите“, пълни с други икони на играта. Диего изгради легендата си край играчи средна ръка. Единият стана политик, другият едва не умря от дрога и другаруваше с Кастро. Те просто са двата полюса на футболната романтика.
Всъщност реалният съперник на Пеле е Еузебио – доколкото изобщо може някой друг да претендира за трона в онази епоха. Перлата от Мозамбик печели „Златната топка“ през 1965 г. и вкарва 9 гола на Мондиал’66, включително чудовищните 4 попадения за обрата от 0:3 срещу КНДР. За Бенфика Еузебио натрупва 748 гола в 733 мача, надминавайки дори цифрите на Пеле, макар и не с много. Но Кралят печели три световни титли, повече от който и да е друг в историята. А и двамата реално не се засичат – кариерата на Еузебио протича в Европа, тази на Пеле – в Южна Америка.
Може би най-много до двуполюсния модел „Меси-Роналдо“ се доближава съперничеството между Кройф и Бекенбауер.
Не толкова като математика, а като конюнктура – по тяхно време футболът преживява революция. Форматът на световното се променя, класическите системи, налагани от бразилци и италианци в миналото, отстъпват пред тоталния футбол. Йохан и Франц са лицата на промяната. Единият печели три пъти „Златната топка“, другият – два. Създават прецедент, който светът не вярваше, че ще се повтори. Преди и след тях всяка футболна епоха имаше само един император - до появата на Меси и Роналдо.
Техният чудовищен спор – от головете, през свръхчовешките изпълнения до рекламните договори, оформи съвършения спортен дуел. Меси срещу Роналдо е войната на всички футболни войни, водени някога. Днес единият слиза от големия подиум, скоро ще го последва и другият.
Но пък кой знае – докато продължават да са на терена, няма рекорд, който да е в безопасност…
