Футболът и музиката крачат неразделно в годините. Химни на отборите стават световни хитове, рок звезди се перчат с пристрастията и сезонните си билети за любимия отбор, а футболистите моделират прически като лидерите на най-известните банди.
У нас, разбира се, нещата са такива... ама не съвсем. Някоя звездичка от ЦСКА или Левски току се появи на публично място с изпълнителка на фолк хитове с едно име. И се получи "звездна двойка". Нищо, че нито той има повече от 10 гола в "А" група, нито тя - повече от 10 думи в един текст, които да запомниш.
Ники с Алисия е най-култовата ни спойка между футбола и музиката. Иначе като цяло връзката между най-популярната игра и ритмите е постна. Далеч назад останаха времената, когато си тананикахме "Всички на мача, всички във хор - Мексикооо", песничката за мондиала през 1986-а. Или далеч не толкова сполучливата "Цялата Пенева чета" от 1994 г. Не е редно, но трябва да споменем и хард суб хита "4-4-2" на изпълнителката Кали (другите части от името не са важни), посветен на Зума и как той имал "тежката дума" за световното от 1998-а.
Така сме ние на картата.
В същото време Хулио Иглесиас е пазил вратата на Реал, макар и само за юноши, и нареди строфи за любимия отбор. Ерос Рамацоти обича лудо Юве и написа химн, а концертите на Oasis започваха и завършваха с "Кои, по дяволите са Ман Юнайтед!?", което бе поредната декларация за лудостта на бандата по Сити.
Status Quo не се сдържаха и написаха "Glory, glory Man United". Джери Марсдън изпя "You`ll Never Walk Alone", а националните отбори на Англия през годините опитаха какво ли не на сцената с микрофон в ръка. Глен Ходъл и Крис Уодъл стигнаха до номер 12 в чартовете на Великобритания с "Diamond Lights" през 1987 г., а Газа бе в основата на "World in motion", изпята за световното през 1990 г.
Велики кадри от миналото са сълзите на Род Стюърт, когато любимият му Селтик би Барса в Шампионската лига миналата есен, както и невярвящият Мик Джагър, навел глава в отчаяние, след като Англия отпадна с дузпи от Аржентина през 1998-а.
