Победителят в Уимбълдън Роджър Федерер изрази подкрепата и симпатиите си към Анди Мъри - британската надежда в големия тенис, който записа четвърта поредна загуба на финал на турнир от Големия шлем.
„Знам какво усещаш, когато загубиш такъв финал - заяви Федерер, който се върна в Уимбълдън за няколко фото сесии в Лондон. - Чувството ми е добре познато. Понякога е добре да не криеш емоциите си, както направи Анди, който не успя да сдържи сълзите си. Сигурен съм, че емоционалната му реакция спечели на негова страна много хора - те видяха, че той вложи сърцето си в този мач. Така стана в Австралия, така стана и тук. Всички знаете, че когато играем ние сме непробиваеми, не показваме никаква емоция, но след мача нещата се променят.
„За всеки един от нас е много важно дали печелим или губим. За нас дори има значение какво мислят хората по трибуните на корта. И когато загубим, това направи ни разбива сърцата, както стана с Анди в неделя. Но той има още много години в големия тенис, така че Мъри ще има още много възможности за големи успехи, стига да успее да запази концентрацията и психиката си за цяла година турнири."
Докато говореше за сълзите на Мъри в неделя, Федерер си припомни как самият той плака на корта за последно - през 2009, когато загуби финала на Откритото първенство на Австралия от Рафаел Надал.
„В този момент просто осъзнах, че съм изтощен - разказа Федерер. - В първия момент, просто навеждаш глава и си казваш: „Бях толкова близо. И сега трябва да чакам още една година, за да имам нов шанс тук? Наистина ли?" Разочарован си, защото си играл на върха на възможностите си. Но другият е бил по-добър. В този случай, както и срещу Мъри ми се искаше да може мачовете да свършват с двама победители, но винаги единият печели, а другият губи.
„После, като дойде награждаването си казваш: „Няма проблеми, ще се справя с това". И се връщаш на корта, където те чакат 15 000 човека, които ти съчувстват. Това е трудната част. Ще е добре ако само стоиш там, държиш си купата, снимат те и даваш автографи. Но трябва да говориш пред публиката - това е наистина трудно.
„След финала на Уимбълдън бях изключително щастлив, но в същото време бях наясно, че трябва да говоря много внимателно за ситуацията, в която се беше оказал Анди. Усетих настроението на публиката, те знаеха, че са пропуснали исторически шанс."
Федерер се явява пред нас свеж и в добро настроение, носи кожено яко и дънки и демонстрира желание да се разходи из емоционалните си преживявания, едно които се случи в секундите след финала на Уимбълдън - Роджър вдигна поглед към една от ложите, където седяха съпругата му Мирка и двете им близначки Мила Роуз и Чарлийн Рива.
„Те и преди са идвали на мои мачове, но този път беше различно, това е Уимбълдън, тук са написани някои от най-славните страници в историята на тениса - допълва Федерер. - Естествено, в този момент, когато видях семейството си срещу мен, емоциите ме обзеха, за мен това беше невероятно изживяване.
„Мисля, че когато стигнахме до награждаването, се изпълни една от мечтите на Мирка - двете близначки да са на трибуната на Уимбълдън и да гледат как получават купата. Направо беше нереално хубаво."
В неделя Федерер спечели 17-ата си титла в турнир от Големия шлем, с което подобри собствения си рекорд. За него това беше първи такъв успех от две години и половина и го върна на първо място в световната ранглиста - дали тогава 30-годишния швейцарец смята, че това е най-големият триумф в кариерата му?
„Не знам, но определено тази титла е много специална за мен - обяснява Федерер. - Никога няма да забравя финала, беше невероятно изживяване. Получи се страхотен мач с Анди и съм горд, че го спечелих."
Все пак Федерер признава, че не е особено изненадан, че е успял да спечели за седми път Уимбълдън.
„През последните години играя толкова добре, че постоянно усещам, че мога да печеля турнири от Големия шлем - е мнението на швейцареца. - Много пъти съм побеждавал всички тенисисти от челото на ранглистата. Те също са ме побеждавали, така че между нас се получават интересни мачове.
„Всеки се надява на добра серия победи, които идват лесно и логично. При мен се получи точно така на Уимбълдън. Точно тук знам, че ако играя добре, мога да победя всеки. Но не е лесно, просто е много интересно и вълнуващо."
След по-малко от три седмици Федерер ще се върне на Уимбълдън за олимпийския турнир по тенис. На Игрите в Пекин през 2008 Роджър спечели златния медал на двойки със Станислас Вавринка. Но интересното е, че Федерер има три тежки олимпийски загуби - срещу Арно ди Паскуале в мача за бронзовия медал в Сидни, срещу Томас Бердих във втория кръг в Атина и срещу Джеймс Блейк на четвъртфиналите в Пекин.
„Точно след Олимпиадата в Пекин си казах: „Ще е страхотно, ако олимпийския тенис турнир през 2012 е на Уимбълдън. Така че съм доволен, но знам, че ако бях спечелил златото в Пекин, сега в Лондон щеше да ми е много по-лесно, напрежението щеше да е по-малко.
„Участвал съм в между 50 и 60 турнира от Големия шлем досега, но олимпийският турнир винаги е различен. Искам да се представя добре на Олимпиадата, искам сънародниците ми да се гордеят с мен, да се забавлявам и да станат интересни мачове.
„Мисля, че възможността да участваме в олимпийски турнир в Уимбълдън е уникален шанс за нашето поколение тенисисти."
