Когато няма за какво да се притесняваме - поне тези от нас, които се вълнуват истински от представянето на националния отбор на Англия - ние се притесняваме за Стивън Джерард.
Този сезон капитанът на Ливърпул не е попадал под ударите на критиката, за разлика от голяма част от колегите му в селекцията на Фабио Капело. Но голяма част от емоционалните проблеми около Джон Тери бяха разрешени, Рио Фърдинанд е вече здрав, Уейн Рууни също се очаква да е възстановен и с желание за игра за световното, Ашли Коул отново ще е на крака - така че какво ни остава? Да се притесняваме дали Стивън Джерард ще си върне експлозивната форма на терена.
Контузиите не пожалиха Стивън, а е напълно възможно последствията от тях да се отразят на изпълнението на тактическите задачи, които му поставя Капело. Освен това, твърде често успехите на Англия зависят от разбирателството на терена между Джерард и Рууни.
Но в мача срещу Бенфика на "Анфийлд" малцина по трибуните отделиха време да мислят за трудностите пред Англия. Червените орди се надяваха Джерард да повтори късния си гол срещу Олимпиакос от сезон 2004-2005, който осигури невероятната кампания на Ливърпул в Шампионската лига.
Днешният Джерард обаче е малко по-различен в сравнение с това, което правеше преди пет години на терена. На пръв поглед не е толкова подвижен, но е много по-ефективен. И Стивън не разочарова феновете - игра активно, тормози постоянно Бенфика и просто не се наложи Джерард да прави чудеса, тази роля беше за Торес. Но когато Стивън напусна терена в 88 минута феновете му ръкопляскаха така, сякаш беше отбелязал хеттрик.
На пръв поглед, Валенсия трябваше да вземе този мач и да отстрани Ливърпул. Гостите притискаха сериозно домакините, което принуди момчетата на Рафа Бенитес да търсят с дълги пасове Торес, а по-рядко и Джерард. Но Стивън имаше няколко оригинални идеи, които се отразиха добре на пасовете към Торес.
И след като Джерард загря достатъчно, Ливърпул се съживи. Интересен пас към Дирк Кайт, после точен корнер, отигран чудесно с глава от холандеца, а по-късно с друго точно подаване намери и Лукас за втория гол.
По-нататък играта на Джерард зад Торес се оказа успешен ход, както стана и миналата година, помните победата с 4:1 на "Олд Трафорд" нали?, но непостоянната форма на Стивън и понякога липсата на физически сили нарушиха на няколко пъти този сезон взаимодействието им.
Но триумфът срещу Бенфика дава началото на нова фаза в развитието на Джерард. Той вече не е най-активният физически на терена, не влачи отбора на гърба си и се пази от остри физически сблъсъци.
Защото ако надникнем в анализа на Бенитес за победата срещу Бенфика, сигурно ще видим, че Джерард е бил този от неговите играчи, който успя най-сериозно да изтормози гостите. Което може да се използва с успех и в националния отбор на Англия през лятото.
