Асоциацията на европейските клубове (ECA - European Clubs Association) e актуалният наследник на някогашната футболна Г-14, основана през 2000 г. от големите акули на Стария континент - водещите отбори от Англия, Испания, Италия, Германия, Франция, Холандия и Португалия.
В първоначалния си вид Г-14 не бе призната от УЕФА, но заради огромното влияние на членовете си успя постепенно да принуди европейската футболна централа да реформира клубните турнири така, че да освободи повече пространство за най-богатите отбори от най-богатите държави.
Крайният резултат е днешната Шампионска лига, до която достъпът е гарантиран само за богоизбраните. Останалите се утешават - в най-добрия случай - с трохите в Лига Европа. След 2 години и дотам няма да могат да припарят.
Днес в ЕCA членуват не 14, а цели 232 отбора от абсолютно всички държави на континента, а в устава й високопарно се обяснява, че мисията на организацията е "да установи нов, по-демократичен модел на управление, който да отразява истинската роля на клубовете". Така ли е обаче?
Бегъл поглед върху състава на Изпълнителния борд, на работните групи, на експертните панели или на различните комитети на ЕCA е достатъчен, за да очертае картинката - конците продължават да се дърпат от големите, а всички останали са в ролята на гавроши, които с блясък в очите се редят на опашката за подаяния и пърхат от щастие, че са допуснати в тази ексклузивната компания.
Направо преливат от вълнение, когато чат-пат ги поканят в някой петзвезден хотел и седнат на една маса с шефовете на Реал, Байерн или Юнайтед. Защото това ги откроява от всички останали в бедните им държавици и ги кара да се чувстват значими. Ако не си член на ECA, си футболен плебей, така че - ако имаш някакви амбиции - бързо подаваш заявка и трепетно чакаш вратата да се открехне.
Към днешна дата България има 4 футболни "патриции" - Левски, ЦСКА, Ботев (Пд) и Лудогорец, като само "сините" са със статут на постоянен член, което с други думи ги прави постоянни глупаци.
Останалите са просто временни глупаци, които обаче също много искат да станат постоянни. Утехата е, че не са единствените - в Европа е пълно с такива като тях. Дребни, регионални, периферни клубчета, които напълно доброволно са се оставили да ги водят за носа и срещу жълти стотинки са продали клубната си гордост и национално достойнство.
Защо е така? УЕФА, тази малка футболна Ватикана, отрано се ориентира в обстановката и заложи на изпитания принцип, че ако не можеш да победиш стадото вълци, ще виеш с него.
Европейската футболна централа не само призна ECA, но й даде квоти във всичките си важни комиси, включително и място в Изпълкома.
Под заплахата от създаването на европейска Суперлига и отцепването на двайсетте най-могъщи отбора, УЕФА е готова на всякакви еквилибристики, само и само ECA да е доволна.
Проблемът е, че ЕCA защитава единствено и само интересите на едрите риби, а останалите наивници с кравешко умиление наблюдават как съвсем ги изтласкват в ъгъла. И вместо да се бунтуват, и те, милите, са се наредили да "притискат" УЕФА. Без да се усещат, че ги използват за масовка и челно маршируват срещу личните си и национални интереси.
Каква е изгодата на т.нар. българските "грандове" от членството им в ЕCA?
Единственият плюс за всичките тези години членство е, че получават някакви смешни компенсации за участието на техни футболисти на финалите на европейското първенство.
На Евро 2016 двама-трима от българската „А" група играха по терените на Франция, а общата сума, отпусната на нашите отбори, бе в рамките на стотина хиляди евро. По всички други параграфи родните клубове са потърпевши - от година на година достъпът до европейските турнири става все по-труден, с всеки сезон бездната се разширява.
Ако не се появи някой като Домусчиев, който да излее златен дъжд и да раздава космически заплати на скъпи чужденци, България няма да вкара отбор в Шампионската лига в следващите стотина години. Няма как да стане по нормалния начин.
Гласът на четиримата родни глупаци (а и на още около 200 като тях) просто не се чува.
Някой да е прочел нещо от тях по въпроса със създаването на Лига Европа 2 - турнир, който съвсем ще прати клубния ни футбол в осма глуха? Ни звук, ни стон. Иначе се тупат в гърдите, че са членове на ЕCA, но Румениге и свитата му си разиграват коня както е изгодно на Барса, Реал, Ливърпул, Ювентус и останалите големи, а пълнежът стои, преглъща и козирува.
Най-новата приумица е от четвъртфиналите натам мачовете от Шампионската лига да се играят през уикенда, а двубоите от вътрешните първенства да се преместят през седмицата. Което ще означава още и още пари за богатите и все по-малко за бедните. И по този въпрос обаче няма да чуете мнение от българските "патриции".
Всеки умен политик ще ви каже, че няма нищо по-глупаво от това да си беден и десен. Във футбола е същата работа - а членовете на ECA от страни като България го доказват.
Наближава денят, в който ще ги накарат да напуснат собствените си първенства (а вероятно и да ги ликвидират), за да участват в някакво подобие на европейска Суперлига, само че за бедни. Т.е. ще ги пратят в континенталната „В" група, а те не само ще се съгласят безропотно, но и ще са доволни и благодарни. Ще им подхвърлят по някой залък, остатък от богатата трапеза на големите, и всичко за тях ще е наред. Важното е, че са членове на ECA.
Животът е несправедлив, футболът - също, ще кажете. И ще се прави. Разликата е в личния избор - дали да се примириш, да поддържаш Статуквото и да те правят на глупак, или да запазиш достойнството си за сметка на няколко тежки почерпки и лицемерно потупване по рамото. Защото българските отбори получават точно и само това.
А ако смятат, че нещо скоро ще се промени, значи наистина се управляват от кръгли глупаци.
Интересен анализ ама щем не щем работата отива на лига за богатите. Хората които са мениджъри на големите клубове не се интересуват да са равнопоставени с всички останали. Те гледат НБА, НФЛ и другите първенства в щатите и искат да бъдат като тях защото това е начина по който могат да привлекат още повече пари при себе си.