Знаете ли, че всеки ден върху земята ни се изсипват между 13 000 и 15 000 тона плюнки? Поне така твърди френският автор Мартен Монестие в строго научното си произведение „Плюнката” (изд. „Льо Шерш Миди”, 2005). Според неговите интересни изследвания, един футболист в работна обстановка по време на мач плюе единадесет пъти повече от всеки достопочтен нотариус. Но и четири пъти по-малко от строителния работник.
Пак в същия труд пише, че във футбола плюнките са най-много измежду всички игри с топка. Много по-рядко ще видите някой баскетболист или хандбалист да плюе върху съперник или на паркета. Да не говорим за тениса и волейбола, където противниците са разделени от мрежа, или във водната топка. На теория известна конкуренция може да има само от ръгбито. Но в дълбокия си замисъл тази игра е много по-джентълменска от футбола, съдържащ в себе си целия широк набор от гаднярски номера.
По тази причина във футбола плюнката се явява един вид далекобойно оръжие за уцелване на неприятеля.
Ако искате да му обършете един в муцуната, трябва да се доближите на по-малко от метър. Докато при наплюването имаме възможност за дискретни действия от по-голяма дистанция. А в годините, когато все още телевизията не беше толкова прецизна с камерите си, подобно деяние най-често оставаше ненаказано.
Мартен Монестие отбелязва в тази връзка, че футболната плюнка има по-суха консистенция и по-високо съдържание на мукус (храчки). Затова е по-гъста, по-тежка и при изплюване лети по-далеч. „Ето защо Зинедин Зидан често беше заснеман да изстрелва с устата си 30-сантиметрови слузести секрети”, разяснява авторът на „Плюнката”.
Плюенето във футбола се дели на две категории – обикновено изплюване на терена по чисто физиологични причини, или целенасочено насочване на гадорията към противника.
В първия вариант действието не се дължи на лошо възпитание, а на засилването на сърдечния ритъм и дишането. Именно това прави течността в устата по-лепкава и обогатена с частици вдишан прах, и футболистът съвсем нормално иска да се освободи от нея.
Но в другия случай става въпрос за целенасочена провокация към противника или съдията, с цел да го извадим от равновесие. И да му покажем по невербален път какво мислим за него, както и че опонентът не ни внушава никакъв респект.
Наплюването във футбола може да има различни разновидности. Гнусничко е, но се случва често и няма начин да не бъде забелязвано.
Вижте в галерията разнообразието от наплювания на съперника в съвременните измерения на играта.
