Левскарите пак се прочуха в Европа, този път след домакинската загуба с 0:4 от кипърския АЕК (Ларнака). Македонецът Иван Тричковски заби всичките голове. 32-годишният нападател от Скопие стана първият, който вкарва четири пъти в един мач срещу сините в турнирите на УЕФА. Самият той каза след мача, че такова нещо и на него му се случва за пръв път в цялата му кариера.
Сините провали в Европа не са един и два, но досега нямаше нито един футболист, който да се разпише четири пъти за 90 минути срещу Левски. За 205 мача в турнирите, отборът от „Герена“ е допускал дотук във вратата си само три хеттрика.
Първият е на холандеца Марко ван Бастен в двубоя Милан – Левски 5:2 за Купата на европейските шампиони през 1988 г. Носителят на „Златната топка“ за същия сезон се разписва във 2, 43 и 85 минута във вратата на Боби Михайлов.
Кошмарите за Купата на УЕФА срещу Олимпия (Любляна) от август 1994 г. също се случват с три гола на един и същ нападател. В първия мач на словенска земя албанецът Едмонд Дости наказва сините клетници с три точни изстрела в разстояние на само 40 минути. Левски губи 2:3, а след това се излага и в София - 1:2.
Последният с хеттрик срещу Левски в Европа е африканецът Дидие Дрогба от Челси. Той постига това на стадион „Васил Левски“ на 27 септември 2006 г. в мача от групите на Шампионската лига. Трите му гола във вратата на Георги Петков влизат в мрежата за няма и половин час между 39 и 68 минута.
Но Иван Тричковски удари всички в земята с четирите си гола онази вечер на „Герена“. Той вече може да се окичи със званието на европейски кошмар номер едно на Левски за всички времена.
Има обаче един футболист от Сърбия, който е вкарвал повече голове във вратата на сините. Не в турнирите на УЕФА, но във важен международен мач. Това се случва в двубоя между БСК (Београдски спортски клуб) и Левски в Белград през 1934 г., завършил 10:0 за югославските домакини.
Каква е предисторията? В края на септември същата година в София гостува кралят на Югославия Александър I Караджорджевич. Отколешни врагове в три войни, двете страни вече предприемат курс към сближаване. Двамата с цар Борис III подписват търговски пакт, а медиите отново подхващат песента за създаване на Балканска федерация от връх Триглав в Словения до Черно море, и от Бяло море до Дунав.
Точно тогава някой от високите етажи на властта преценява да вкара и футбола в политиката. Решава се, че Левски ще изиграе няколко мача с отбори от Белград. „В момент, когато на България е гост Негово величество Крал Александър I, от утре на спортна София е гост реномираният тим на белградския отбор ФК Югославия!”, съобщава възторжено вестник „Спортъ”.
Гостите от квартал „Топчидерско бърдо“ от Белград бият в първия си мач АС-23 с 2:1. Но след това представителите на елитния югославски футбол губят от Левски с катастрофалния резултат 0:4!
В София се развихря невиждана еуфория. „Вчера Левски наподобяваше лъвът, който се пробужда. Блестяща и рядка по ефект победа, и то при общия упадък на софийския футбол”, коментира „Спортъ”.
Разбира се, сърбите няма как да зарежат футболната си чест току-така. Водачът им Душан Петкович веднага се договаря с ръководството на Левски за реванш в Белград, който да се играе само пет дни по-късно. А после българският тим трябва да излезе и срещу другия им столичен гранд БСК.
Без много да му мислят, левскарите приемат. Така Левски се качва на футболното влакче на ужасите. След като на 1 октомври вече е победил сърбите, на 3 октомври отборът по програма има мач с чехословашкия Бохемианс (Прага) в София. На 6 и 7 октомври пък са двата двубоя срещу ФК Югославия и БСК в Белград. Четири мача за седем дни! На такава програма дори и добре тренирани професионалисти трудно биха издържали.
Влезли в ритъм, сините бият Бохемианс с 1:0 след гол на прочутия им голмайстор Асен Панчев. Народът пощурява, а вестниците пишат за „Вундертима от София”. Още на другия ден отборът заминава с влака за Белград, изпроводен от внушителна тълпа.
Първият мач с ФК Югославия минава при големи скандали на терена, а домакините удържат победа с 3:1. Надеждите в Левски са, че поне няма да бъде загубен мачът срещу БСК, който е 24 часа по-късно.
В неделната сутрин обаче над Белград се излива порой. Водачът на отбора Борис Василев – Боркиша, основател и кръстник на Левски, предлага да отложат играта с 24 часа. Сърбите обаче настояват да се проведе сега. По обяд радио „Белград” съобщава, че двубоят БСК - Левски ще се състои в същия час, само че на игрището на ФК Югославия. Там има покрита трибуна, където зрителите може да се приютят на сухо.
Около 1000 запалянковци приветстват двата тима, когато съдията Попович ги извежда на терена. Или, по-точно казано, в блатото. Игрището е цялото в локви, дори не е разчертано. „Тимовете джапаха във вода и кал”, съобщава вестник „Спортъ”.
В състава на БСК има един нападател, на когото левскарите след малко ще ядат попарата. 27-годишният голмайстор Благойе Марианович – Моша е считан за най-големия югославски играч в онази епоха. Участник на олимпийските игри в Амстердам през 1928 г. и на световното в Уругвай през 1930 г., където Югославия стига до полуфинал, Марианович е най-скъпоплатеният играч в югославския футбол. БСК му брои по 1800 динара (32 долара) заплата, което за онези времена са много пари. Притежава убийствено воле, а само няколко месеца по-рано е разпрал мрежата на Бразилия с хеттрик за великата югославска победа с 8:4 в Белград.
Сега именно Марианович изстрелва първата бомба във вратата на още ненавършилия 18 години вратар на Левски Любомир Алдев. В 15 минута Николич забива втория гол за БСК. Играта на българския тим съвсем се разстройва, а Алдев е подложен на убийствен обстрел. „Седем страшни последователни шута спасява този млад, още дете, вратар…”, съобщава „Спортъ” с уточнението, че Левски даже не може да мине центъра.
Това изнервя футболистите, а Никола Николов – Бачо Кольо дори отива да се кара с публиката. Налага се да го връщат насила на терена. Още два гола на Николич и Марианович правят резултата 4:0 на полувремето. А остават още цели 45 минути.
В съблекалнята и без това мижавият тонус на левскарите пада съвсем, когато се оказва, че нямат резервни екипи за преобличане. Българските футболисти излизат за втората част кални до ушите, с изцедени сили от четвъртия си мач само за една седмица. Онези от БСК се перчат в чисти и сухи фанелки. Божович вкарва петия гол, а след това Марианович забива още четири, един след друг. От състрадание към младия Алдев този забележителен нападател дори си позволява да бие от дузпа извън вратата. В крайна сметка Моша Марианович завършва мача с шест гола. Ако е вярно, че БСК му плащал и по 100 динара на гол, нападателят би трябвало да е прибрал награда от шест стотачки.
Неспособен да понесе унижението, ядосаният Борислав Габровски нарочно си вкарва автогол. Само че реферът го отменя. Резултатът остава едноцифрен до последната минута, когато хърватинът Славко Шурдоня забива десетия пирон в ковчега. БСК – Левски 10:0!
Шокът във футболна България от този разгром е неописуем. Същия следобед в София се получават изключително противоречиви информации за резултата. Първо идва вест, че на почивката двата отбора вървят при равенство 1:1. След това е съобщено, че мачът не се е играл заради проливния дъжд. Журналистите от „Спортъ” стоят часове наред в неведение какво точно се е случило. На всичкото отгоре заради дъжда телефонните връзки не са съвсем в ред. „Госпожице, госпожице, дайте линия!”, реват в слушалката от редакцията на улица „6-ти септември” Най-накрая телефонистката успява да ги свърже с хотел „Екселсиор” в Белград, където е отборът на Левски.
„Госпожичката от Белград даде линия. Даде, та си остави ръцете. Колцина през тази нощ в София биха предпочели тези ръце да се схванат, а тази линия гръм да я удари!”, нарежда „Спортъ”. Защото от другата страна лошата вест за катастрофата на Левски връхлита в редакцията като леден вятър.
Радостта от двете победи над ФК Югославия и Бохемианс по-рано същата седмица отива на боклука. Заради резила левскарите са сразени от подигравки. Посрещат отбора със заглавия „Мадрид се повтаря!”, тъй като само година по-рано българските национали губят там от Испания с 0:13.
Припомня се още, че преди време Левски е довел в София някакъв влашки тим Олтул, който се явявал „първенец на румънската Бяла Слатина или нещо подобно” според „Спортъ“. Клетите власи били разгромени с двуцифрен резултат, а името на им станало нарицателно за футболни неудачници.
Въпреки загубата с 10:0, за Левски все пак се оказва по-добре, че мачът срещу БСК не е бил отложен заради дъжда. В противен случай българските футболисти са рискували да не се приберат бързо у нас, а да ги задържат на границата.
Работата е в това, че на 9 октомври (вторник), когато отборът е трябвало да хване влака в случай на отлагане на двубоя, е извършен атентатът в Марсилия срещу крал Александър I Караджорджевич. Фаталният изстрел е произведен от Владо Черноземски от ВМРО, забранена у нас няколко месеца по-рано от правителството на Кимон Георгиев след преврата на 19 май.
Организаторите на атентата стават ясни веднага. На ръката на Черноземски има татуировка с текст „1924 г. ВМРО - свобода или смърт!“ Първоначално от Белград има изключително негативна реакция спрямо България, а властите в София дори се опасяват от евентуално нахлуване на югославски войски. Нищо от това обаче не се случва, а след убийството в България е обявен национален траур. Заради атентата са отменени планираните мачове Славия – БСК в София, както и гостуването на сборен отбор от българската столица в Ниш. А Левски си остава с резила от десетте гола, шест от тях на кошмарния Моша Мариянович.
Не са малко журналистите, които изобщо не се съобразяват с това, че имената на отборите трябва да се изписват с кавички. И това не е отскоро, справка - заглавието във вестника.