Футболните фенове винаги са били онеправдани. Трудно е да си представим друг бизнес или клон на развлекателната индустрия, които се отнасят така жестоко към своите потребители.
Ако производител на микровълнови печки ни продаде продукт, който взриви дома ни на парченца, ще побеснеем и веднага ще се обърнем към съда. Подобни примери - колкото щете.
Всеки сезон гледаме с оптимизъм към клубовете си, но често се оказваме наранени, разярени и разстроени от това, което виждаме. Но си купуваме новия екип и продължаваме напред.
С националния отбор не е по-различно. Но има ли лимит на търпимостта ни? Тези 40 181 фенове, които посетиха контролата Англия - Норвегия на "Уембли" преди няколко дни поставиха рекорд. По-скоро антирекорд. Това бе най-ниската посещаемост на домакинство на "трите лъва" от реконструкцията на стадиона преди седем години.
Хилядите "петна" от празни седалки изглеждаха ужасно по телевизията, за тези които все пак си бяха включили приемниците за този безсмислен мач. Вярата в младите играчи на Англия бързо се изпари. Това е видно.
Защо отборът постигна толкова много в Италия през 1990 г.? "Имахме играчи от световна класа", е категоричният отговор на Гари Линекер.
"Погледнете тима ни - Шилтън, Пиърс, Уокър, Бътчър, Уодъл, Биърдсли, Барнс, Гаскойн..." Много е просто - отбор от ярки индивидуалности. Колко от настоящите футболисти на "трите лъва" наистина са от световна класа?
"Трябва да спечели феновете отново", подчерта капитанът Уейн Рууни. "Ще работим усилено за феновете, които са по трибуните и за тези, които не са", добави мениджърът Рой Ходжсън.
"Израснал съм в Лондон и гледам всички мачове на националите на "Уембли", но вече се замислям дали си заслужава да се пръскат толкова пари за този разочароващ отбор", каза известният фен Рой Джеймс.
Историята се повтаря
И все пак не трябва да отписваме Англия толкова категорично. Да, малко сме ядосани от състоянието на отбора. Да, публиката срещу Норвегия беше малко и обезверена. Но тези, които прогнозират, че краят е близо, имат къса памет.
Винаги е имало пикове и спадове в подкрепата към Англия. През декември 1995 г., например, само 28 529 души гледаха отбора на Тери Венейбълс при равенството 1:1 с Португалия в контролата на "Уембли". Шест месеца по-късно 76 798 изпълниха трибуните, за да видят как англичаните разбиха Холандия с 4:1 на Евро 96.
Едно десетилетие по-рано, през 1986 г., само 35 300 наблюдаваха Англия на Боби Робсън срещу Северна Ирландия на стадиона с кулите-близнаци. Но през 1987 г. 92 000 дойдоха за визитата на Бразилия. Няколко години по-късно 15 628 уважиха мача с Чили...
"Очакваме сериозна подкрепа в евроквалификациите. По-малките мачове са възможност за всеки да си вземе билет за Англия, ако има желание. Страстта към националния отбор не е отшумяла и е въпрос на време да се задейства отново. Просто английският футбол има нужда от свеж полъх", заяви говорителят на ФА.
"В сравнение с други нации, Англия винаги привлича добра посещаемост", добавя той. "40 000 не се смятат за малко на много стадиони. Но ние приемаме, че феновете можеше да са повече на срещата с Норвегия."
Да живее Свен
Някои от хората близки до отбора обаче са по-загрижени. Марк Периман, основател на лондонския фенклуб на "трите лъва", вижда в ниската посещаемост срещу Норвегия знак за по-дълбок проблем.
"Англия винаги се е радвала на силна подкрепа и винаги споменавам, че младежкият ни отбор събира повече публика от представителните тимове на много от държавите. Но ФА не изгради "Уембли", за да се пълни наполовина. Те искат винаги да е пълен и това е проблем за тях", мисли той.
"Кошмарният сценарий ще настъпи след две-три години, когато дойде време за подновяване на 10-годишните билети. Много хора няма да си направят труда да си подновят билетите. Според мен, Англия няма играчи, които да могат да напълнят стадиона. Последният такъв беше Дейвид Бекъм. Това няма нищо общо с рецесията. Билетите не са чак толкова скъпи.
Опасявам се, че се очертава дългосрочен спад в нивото на Англия. Щом ерата на Свен-Йоран Ериксон сега ми се струва като златана... Ние играхме доста добре в турнирите под негово ръководство. Сега гледаме как ни задминават отбор след отбор и нищо чудно да се озовем в положението на Шотландия."
Периман дори смята, че статутът на футбола като национален спорт е под заплаха.
"Идва световното по ръгби, а Англия има шанс да спечели купата. Милиони британци гледаха тазгодишния Тур дьо Франс. Тези събития запалиха обществения интерес по начин, по който нашите футболисти не са в състояние в момента."
И ключовият проблем? Самият "Уембли".
"Решението да се построи нов стадион беше грешка", казва Периман. "Англия в периода 2000-2006 беше най-вълнуваща за мен като фен. Това беше експеримент, който работеше, даваше добри резултати и имахме истински национален отбор. Сега домакинстваме на наполовина пълен стадион. Можете да бъдете сигурни, че спонсорите ще обърнат внимание на това при следващите си разговори с ФА."
Не че това ще откаже Периман или нас от подкрепа към отбора. В крайна сметка, няколко прилични резултати и появата на един-двама вълнуващи нови играч могат да променят коренно ситуацията и море от хора отново да залее "Wembley Way". Или пък не.
Само едно нещо е сигурно: всички сме мазохисти. Ето защо избрахме футбола. Стъписай ни още веднъж, Рой!
