От неудачник в Арсенал до заслужен наследник на Буфон: Как всичко се промени за Войчех Шчезни

Колко трудно е да замениш легенда?

Ако питате Дейвид Мойс или Унай Емери, сигурно ще ви кажат - почти невъзможно. Всяка грешка се умножава по 10, всеки триумф е по нечия чужда заслуга. Тежестта на историята те смазва.

Малко фигури са легендарни колкото Джанлуиджи Буфон в историята на Ювентус и въобще в историята на футболните вратари. Отговорността да го наследи се пада на Войчех Шчезни, което сигурно е развълнувало доста познавачи на английския футбол.

Защото макар че класата на полския страж никога не е била под съмнение, неговите отдаденост, постоянство, отношение и зрялост често разочароваха през годините.

Шчезни навлезе в големия футбол като играч на Арсенал и след 11 години в Лондон остави смесени впечатления. Когато си направи селфи на враждебния стадион след победа над местния съперник Тотнъм през 2014-а, феновете на Арсенал ликуваха - но дали Арсен Венгер го е приел толкова позитивно?

Следващата година Шчезни запали цигара в съблекалнята след две груби грешки при загубата с 0:2 от Саутхемптън и с кариерата му в Арсенал беше свършено.

Изглеждаше немислимо само пет години по-късно той да е безспорният и заслужен наследник на самия Буфон - но сега нов 4-годишен договор с Ювентус го циментира на поста.

Големият Джиджи изненадващо се завърна в Торино след един сезон в ПСЖ и продължава да доказва, че и на 42 г. остава голям вратар. Пролича си и снощи при поредицата от спасявания срещу Милан за Купата на Италия.

Но като цяло Буфон вече е резерва на Шчезни и ролите им окончателно се размениха. "Признавам, че е много странно Джиджи Буфон да ми е резерва", обясни полякът. "Преди няколко години щеше да е лудост въобще да си помислиш за такъв сценарий. Но Джиджи е преди всичко приятел и след това съотборник. Имаме страхотни взаимоотношения, така че се наслаждавам на преживяването с най-голямо удоволствие".

В ранните години в Арсенал, когато Венгер започна да налага неизвестни таланти и клубът навъртя 9 години без трофей, Войчех Шчезни беше един от най-обещаващите младоци.

Както Сеск Фабрегас преди него и Аарън Рамзи след него, вратарят имаше качествата да стане част от здраво ядро от юноши на отбора, които да постигнат много. Защо не се случи с екипа на "артилеристите"?

Шчезни се присъедини към школата от Легия Варшава през 2006 г. и Венгер не пестеше похвалите си за него. "Смятаме Войчех за бъдещ голям вратар", беше казал френският мениджър и очевидно си беше съвсем прав.

Шчезни направи отлично впечатление в Брентфорд в Първа лига, където беше преотстъпен за малко, а в средата на сезон 2010/11 вече беше номер 1 на Арсенал, като измести Лукаш Фабиански и Мануел Алмуния. Още преди да навърши 21 години, Шчезни блесна с добри намеси в елиминациите на Шампионската лига при победата с 2:1 над Барселона.

Само няколко дни по-късно обаче, впечатленията бяха противоположни на финала за Карлинг Къп срещу Бирмингам.

В последната минута неразбирателство между Шчезни и Лоран Кошчелни доведе до победния гол на Обафеми Мартинс.

Купата беше загубена, Арсенал отново не направи последната крачка, не показа характер във важните моменти, седмици след пропиляването от аванс от 4:0 срещу Нюкасъл.

Венгер не свали доверието си от младия страж и Шчезни остана титуляр, взе и екипа с номер 1 след освобождаването на Алмуния преди сезон 2012/13. През 2013 г. обаче за Шчезни стана особено трудно и той изгуби мястото си в отбора за едно гостуване на Байерн Мюнхен.

Решението на треньорския щаб беше очаквано, тъй като грешките на поляка се бяха натрупали в последно време, а една от тях беше причинила домакинско отпадане от ФА Къп срещу Блекбърн (което означаваше и продължаване на трофейната суша).

Разпиляна защита и неуверен вратар е рецепта за същинско бедствие. Зачестяваха въпросите доколко Войчех Шчезни е правилният дългосрочен избор за Арсенал.

Той беше висок, пъргав и силен, но спадовете в концентрацията сякаш се случваха все по-често и тогава се появяваха грешките.

Година по-късно Шчезни беше изгонен при още едно поражение от Байерн Мюнхен в Шампионската лига. Последва и прочутото селфи на "Уайт Харт Лейн" срещу Тотнъм, което всъщност се случи в най-силиня сезон на вратаря до момента.

Той сподели "Златната ръкавица" с 16 постигнати сухи мрежи и Арсенал най-сетне спечели трофей след паметна победа над Хъл Сити във финала за ФА Къп.

През януари следващата година обаче, Войчех Шчезни вече се беше запътил към изхода на "Емирейтс".

При онази загуба от Саутхемптън, и двата гола на съперника се дължаха на негови лоши преценки. А първият беше на набиращия скорост Садио Мане.

После чашата преля с цялата сага с пушенето в съблекалнята. Шчезни изглеждаше като примирен човек - нещата в Арсенал не се получаваха. Оставаха му само пет мача за отбора, всички те за ФА Къп. Във Висшата лига той въобще не игра повече.

През лятото Петър Чех беше привлечен, а за поляка вече нямаше място и той беше пратен под наем в Рома за два сезона. През 2017 г. се присъедини към Ювентус.

Всъщност решението на Арсенал да жертва Шчезни изглеждаше логично по онова време. Пристигаше опитен вратар с доказано силен характер, който трябваше да получи титулярно място, макар че вече претърпяваше спад след най-силните си години с екипа на Челси.

Войчех пък трябваше да пробва ново предизвикателство в различно първенство, затова преотстъпването в Рома беше добро и за него самия.

Но може би Арсенал избърза като го продаде окончателно на Ювентус преди три години само за 10 млн. паунда.

Футболистът си остава фен на "артилеристите", публиката на тима също все още си го обича и подкрепя. Сега той е по-добър вратар и по-зрял като личност. Войчех се ожени за приятелката си, докато играеше за Рома, преди две години се роди и първото им дете. Днес той е фокусиран да спечели всичко възможно с Ювентус и е готов да оползотвори потенциала, който винаги е имал.

А преживяванията с Арсенал със сигурност калиха психиката му и му помогнаха неимоверно много да се превърне в това, което е сега.

Новините

Най-четените