Какъв е единственият начин Хърватия да бие Сърбия на футбол? Ами, ако гостите не излязат на терена и откажат да играят.
Това поне е мнението на Синиша Михайлович, някогашен голям играч, а сега селекционер на сърбите. Разбира се - субективно.
В петък тимът му гостува в Загреб на Хърватия в световна квалификация. Не е мач. Бъдете сигурни. Това е сблъсък, който крие далеч по-голям заряд от една игра.
На футболния терен започна всичко. На 13 май 1990 г. Динамо (Загреб) прие Цървена звезда в мач от югославската лига. През целия ден 3000 делие на Звезда създават хаос по улиците на Загреб, скандират срещу Франьо Туджман, новоизбран президент на Хърватия, а около час преди мача настава голям бой с Бед бойс блу - ултрасите на Динамо.
На трибуните още с началото на мача има напрежение, летят ракети между агитките. Двубоят е прекъснат заради нахлуване на терена на фенове, а полицай ударил запалянко на Динамо, е изритан с каратистки удар от капитана на хърватите Звонимир Бобан.
Смята се, че мачът е бил последната искра, запалила и без това вече осезамият конфликт и откритата омраза между сърби и хървати. Месеци след това започва и войната.
Бобан е легенда на Хърватия най-вече заради онзи 13 май. В петък той ще е на трибуните да вика за своите.
Негов съотборник от славния хърватски тим от 90-те обаче запали големия конфликт преди световната квалификация. Селекционерът на домакините Игор Щимац предложи първия удар по топката символично да дадат генералите Анте Готовина и Младен Маркач. Те са герои с ордени от войната - разбирай хора, пращали хървати в бой срещу сърби.
Реакцията на Белград бе светкавична. Нота до ФИФА и дори ЮНЕСКО с оплакване. „Ако го направят, ние няма да играем. Това всъщност е единственият начин да ни бият...", заяде се Синиша Михайлович.
А как го мрази него загребският стадион „Максимир"...
Преди 14 години Сърбия и Хърватия за първи път се срещнаха на ниво национални отбори. Беше квалификация за Евро 2000, а първият мач бе белязан пак от политика. На стадион „Мала Маракана" 80 000 пяха мощно „убий усташе" при излизането на отборите на терена, а хърватският химн просто не се чу. Към 70-ата минута токов удар затъмни и спря мача за около 5 минути, в които стадионът запя „Слобо, оди си", срещу Слободан Милошевич. Това бе и стартът на протестите на Белград срещу диктатора на Сърбия, довели в крайна сметка до оттеглянето му година по-късно след огромен скандал на президентските избори, чиито резултати президентът първоначално не призна. А, и между другото, мачът завърши 0:0.
Реваншът в Загреб бе белязан от куриозна случка. В деня преди мача сръбски репортер направи интервю с Деян Савичевич пред хотела на отбора. От минаваща наблизо кола се чу: „Ти си говно", по адрес на звездата на сърбите. Последва порой от псувни, сочни и включващи думи, които нито една медия не би публикувала. След 20 секунди ругатни, Дею се обърна към репортера и продължи интервюто, сякаш нищо не е станало. Но камерата записа всичко и монологът на Савичевич е един от култовите хитове на сайта за видеосподеляне Youtube.
Сърбия направи 2:2 с два гола, изработени от преки свободни удари на Михайлович. След края той бе изведен най-трудно от полицаите, след като опитваше да покаже знака с трите пръста буквално поотделно на всеки от 35-те хиляди хървати по трибуните. Той символизира триединството, символ на ортодоксалното христианство, с което сърбите дразнят дълбоко вярващите католици-хървати.
Не е ясно дали в петък генералите ще бъдат почетени, както иска Щимац. Гостуваща агитка няма да има. Скандали обаче са гарантирани. Както и, някъде там не на първо място, един обещаващ футболен мач между два традиционно пълни с талантливи играчи отбора.
Но какъв ти мач...
