Лудогорец - добър отбор, добра организация, амбиции и вероятно стабилно близко бъдеще. Старт с драма, но в никакъв случай не срамен. Литекс - представяния на ниво, пролетни участия, победи. Локомотив (Пловдив) , Локомотив (София)...
Всички те по един или друг начин представяха България в евротурнирите в последните години. Историята помни и велики мачове на Ботев, Берое, Славия, Дунав, Етър, че и Марек. Но истината е, че двете ни големи надежди в турнирите са грандовете.
ЦСКА и Левски са като скачените съдове. Те не могат да се понасят, но имат сходен корен - голяма фенска база, поляризиране на хората с появата си навсякъде, както и немалко успехи в последните сезони, на фона на унизително ниското ниво на вътрешното ни първенство. Докато експертите ни слагат някъде около Оман и Ирак като качество на местното първенство, „червени" и „сини" държат донякъде високо факела на родния футбол. Не на нивото на Шампионската лига (мака и това да се случи веднъж), но на приемлива котировка.
Днес ЦСКА почва поредния опит за европробив срещу съперник, който трябва да бъде победен два пъти. В каквото и състояние да е отборът с червени екипи, създаденият преди седем години Мура, който няма нито фенове, нито финансов ресурс, не може да е проблем. ЦСКА е в средата на нищото, може би в най-трудния си момент от 4 години насам. Селекция няма, скандалите са огромни, клубът не работи в една посока. Но въпреки всичко - това е ЦСКА.
В последните девет години армейците не са отпадали от отбор, срещу който са били фаворит. За последно това стори Торпедо (Москва) с дузпи през 2003 г., но и тогава с руснаците шансовете бяха разглеждани като равни. След този мач, воден между другото от Стойчо Младенов, който и днес е начело на ЦСКА, пътят в Европа спира все в солидни тимове: Стяуа (2 пъти), Бешикташ, Тулуза, Ливърпул, както и в групови фази с отбори като Рома, Порто и Фулъм.
ЦСКА положително ще отстрани Мура, вероятно с победа още в Словения. Това няма да промени факта, че се задава един мъчителен и неясен като перспектива сезон. Но тимът е длъжен да мине не само този, но и следващия кръг от квалификациите. В четвъртия рунд вече всичко е въпрос на максимална мобилизация и малко късмет при жребия - там идват силните.
Левски влиза в битката със Сараево като твърд фаворит, какъвто ще се докаже и след двата мача. Всичко друго освен две победи на българите ще е сериозна изненада. „Сините" допуснаха издънка преди година от Спартак (Търнава), но сега нещата изглеждат различни. Селекцията на теория е обещаваща, в клуба всичко е спокойно, ясно е кой кара влака, а има и сериозен фактор - амбицията и зарядът, който носи със себе си Илиан Илиев.
Босненците са корав отбор на техния стадион, но първият мач в е София и вероятно след него интрига няма да остане. Преди 10 години техният местен съперник Железничар изяде голям пердах на „Герена" - 5:0, а наскоро отнесе и 7 в Ловеч от Литекс. И тук нещата изглеждат лесни и ясни.
Загадката Кокодинева, наречена Локомотив (Пловдив), очаква най-сериозния съперник. Холандският Витес е фаворит, което е напълно разбираемо. "Черно-белите" не селекция, а и загубиха в последния миг Даксон. Без него, а и с непровелите нормална подготовка Златински и Бенжелюн, пловдивчани трябва да се надяват на чудо. Подобно на ЦСКА, Локо обърка тотално лятото и сам натисна копчето на хаоса. Нямаше яснота кой идва, кой преподписва и кой си тръгва.
Да биеш холандци не е лесна работа, дори ако си в хармония и с оптимален състав. За Локо вероятно задачата ще е на границата на невъзможното.
Така е много вероятно в петък жребият да се чака с нетърпение само от обичайните два заподозрени европейски представителя - харесва ви или не, това са грандовете. Комбинацията от лек жребий (все пак заслужен с натрупан коефициент) и опит в турнирите ги прави явни фаворити да продължат приключението поне, докато не дойде есента.
Останалото ще е бонус. Например една приятна изненада в черно и бяло...
