Когато младият Аднан Янузай измъкна Манчестър Юнайтед от пепелта с два гола за обрата на терена на Съндърланд преди десетина дни, коментаторите на Острова отново подеха темата за "белгийската футболна революция".
Крехкият все още тийнейджър се хвърли без страх в боя на север и страхотните му попадения свалиха за известно време напрежението върху "червените дяволи" и мениджъра им Дейвид Мойс.
Но колкото и удивително да бе самочувствието, с което Янузай стъпи на "Стейдиъм ъф Лайт", толкова и обяснимо бе то... 18-годишният халф върви по отъпкана пътека и е поредното доказателство на максимата "Що е белгиец във Висшата лига, все е класа".
Единствено испанската армия на Острова е по-голяма от белгийската, а наставникът на националния отбор Марк Вилмотс има възможността да селектира измежду 18 състезатели, ситуирани в най-високото ниво на английския футбол.
Както и да го смята човек, това си е пълна група за официален мач... Сред белгийските "англичани" има всичко - перспективен вратар, железни бранители, изключителни полузащитници и безмилостни реализатори.
С ядрото от Острова в съчетание с Тибо Куртоа, Тоби Алдервейрелд, Даниел ван Буйтен, Стивен Дефур, Закариа Бакали, Дрис Мартенс, Аксел Витцел и останалите Белгия има право да мечтае за първи път от близо четвърт век, когато поколението на Енцо Шифо си тръгна от Мондиала в Италия, сломено след попадението на Дейвид Плат в предпоследната минута на второто продължение в Болоня.
За да сме по-конкретни, Белгия не се е класирала за никакво голямо първенство от 2002 г., когато Вилмотс бе в състава и едва не бутна Бразилия по пътя и към титлата от мондиала.
Това е изключително поколение. Обикновено национален отбор извън Германия, Бразилия, Аржентина, Италия (понякога Англия и Франция) не може да събере пълен ансамбъл. Винаги липсва нещо.
Хърватите от 1998-а нямаха добър вратар и имаха бавна защита с Щимац и Билич. Румънците от 1994-а нямаха защита изобщо, въпреки гениалното нападание.
Българският златен отбор от същото световно... Атомна атака, но винаги съмнително качество под номер 6, въпреки много силните Хубчев и Трифон Иванов.
Сега Белгия не е задължена дори да се обърне към новото генийче Янузай, защото има състав, от който няма кого да извадиш.
Куртоа от Атлетико е най-добрият вратар в Испания, а конкурентът му Миньоле измести Рейна от титулярното място и пази отлично в Ливърпул.
В защита Вермален (Арсенал), Компани (Манчестър Сити) и Вертонген (Тотнъм) са звезди във Висшата лига и лидери в тимовете си. Прибавяме Тоби Алдервайрелд (Атлетико) и 35-годишният, но отново актуален Даниел ван Буйтен и... Тази зона е сериозно уплътнена.
Аксел Витцел, Маруан Фелаини - желязото в средата. Азар, Де Бруюин, Дефур, Мертенс и Миралас - въображението.
Лукаку и Бентеке - ето ги и головете. Какво липсва на този белгийски тим?
До световното за място в него ще има още претендиращи. В ПСВ играе новото чудо Закариа Бакали, който вече има повиквателни, а е само на 17. Янузай скоро ще бъде извикан, за да спрат посегателствата на Англия към таланта.
Лидерът в атаката на Брюж Максим Лестиен е само на 20, а вече помириса успеха с всички формации на Белгия - от 16 до 21-годишните. В групата на чакащите е и Торжан Азар, братът на Еден. Също собственост на Челси, но под наем в Зюлте Варегем.
Конструкцията на този тим не е като за постигане "на нещо". Той може да стигне до края.
Колективът е невероятен, играчите са отдадени до крайност на националния. Фелаини отказа операция миналата седмица, за да изиграе мача в Загреб. Сега разгневи клуба си Юнайтед, защото интервенцията го вади за 5 седмици. Но не му пука - помогнал на е Белгия.
Духът е висок, а еуфорията в страната - лавинообразно растяща. В 1 ч през нощта след успеха над Хърватия, стотици чакаха тима на летището в Брюксел. Те усещат, че гледат исторически тим.
Прогнозите са смело нещо година преди едно първенство. Но който заложи на Белгия за място в последната четворка, има добър шанс да познае.