За България
Нека си запазя за себе си дали съм обиден на България или не. Само аз и още двама души в държавата знаем за какво става въпрос. Това са д-р Желев и генерал Владимиров. Няма обаче да кажа нищо повече, а дори да ги намерите и те няма да ви кажат нищо. Успелите хора в България не ги обичат. Само аз си знам какво ми е. Не обръщам внимание на завистта и злобата. Желая да се променим. Дали още съм национален герой? Трябва да попитате хората дали е така. Аз се чувствам като щастлив човек. Човек, който мисли доброто
Етрополе
Когато съм в България, винаги съм в Етрополе. Трябва да се следи всичко свързано с децата - как тренират, как учат. Вече я няма дисциплината. Вече не се гради спортиста. Забравихме какво е да играеш на улицата, какво е да има съотборници, да има състезания между училищата. Проблемът е, че децата сега са пред компютъра. Защо в Етрополе? Преди 7-8 години се запознах с едни момчета от Етрополе, идвах тук на лов, направиха ми добро впечатление - освободиха се от мисълта, че съм Христо Стоичков. Не се притесниха от мен. В Балкана се раждат истинските приятелства. От ден на ден решихме да направим една спортна академия тук, заедно с моя приятел Емил Димитров. Направихме едно общежитие за над 200 деца. Имах голяма подкрепа от бившия министър Даниел Вълчев.
Бъдещето
В Барселона имам четири школи. Скоро ще отворя пета. Имам голям проект за Бахрейн
Димитър Бербатов
Днешните футболисти явно са нямали досег с истинските спортисти. Нима Пеле има татуировки? Нито Кройф има. Нима Кигън, Платини и Ван Бастен имат? Знаем кои са големите икони на нашия футбол днес, къде са и какво правят. В последните няколко години икона на българския футбол е Димитър Бербатов. Друга такава е Мартин Петров. Пожелавам на Бербатов да спечели "Златната топка", макар това да е много трудно. Митко върви по моите стъпки, пожелавам му от все сърце и "Златна топка", "Златна обувка" и купа от Шампионската лига, защото когато си навън и кажеш Бербатов или Мартин Петров казват България и за мен това е радост. Бях в Лондон да гледам Арсенал-Барселона и ме питаха само за Бербатов. Казах, че е най-добрият. Бербатов не е в националния отбор, защото завистта никога няма да напусне "критиците", които пишат, които говорят. Димитър правилно им каза: "и да ме наплюете, не може да ме настигнете".
Критиките и медиите
Ние самите направихме така че да плюят против нас. Как да пусна един журналист, който не споменаваше имената на Наско Сираков, Боби Михайлов, Емо Костадинов, Краси Балъков, Цанко Цветанов? Футболистите сме виновни, защото ги допуснахме да си правят каквото искат. Аз винаги си подбирам приятелите и затова съм успял. Втори шанс не давам, защото първият е много важен. Предателството е най-тежкото, много пъти съм бил предаван. Всеки си има трески за дялане, а ние прогонваме спортистите си с писания, казвания. Онзи ден онзи дето ме снима в Испания дойде и пак беше в Барселона и ми се извинява. Защо тогава не се извини пред България? Аз не съм отказвал интервю на никого, когато ме попита. Не мога да си позволя на някого, когото не познавам, да дойде да ме снима. Кой си, кой те е изпратил, за какво са тия снимки?! Има хора, които не ме познават лично. Какво внимание да им обръщам - кой си ти и за какво се бориш? Обяснете какво сте ми дали? Какво съм искал от държавата? Крадец ли не бях, простакът ли бях на тая държава, побойникът? Аз съм звездата на държавата, но благодарение на моите колеги. Лошо е когато те направят медийна звезда без да го заслужаваш.
Политиката
Най-лошото е, когато си в тричленка и не знаеш кой какво прави. Бях изкаран какъв ли не и на някакъв боклук като Милен Велчев трябваше да му обяснявам. В България само критикуваме и гледаме какъв бил Първанов, какъв бил Бойко Борисов, какъв бил д-р Желев, Иван Костов, Надежда Михайлова. Не ме влече политиката. Всички са ме канили и на никой не съм казал "да". Аз не я разбирам политиката. Ако мога да помогна с нещо, ще го направя, както когато ме покани г-жа Кристалина Георгиева.
