В началото бяха плакатите.
Преди няколко години из стадионите на Европа започнаха да се появяват надписи "Срещу модерния футбол".
Високи цени на билетите.
Преференции за спонсори и "бели якички", рестрикции при определяне на бройки пропуски за феновете...
Това е лицето на играта днес.
Висшата лига даде "светъл пример", както с всичко, което коренно промени примера от 25-30 години насам.
Телевизията иззе цялата власт върху играта още през 1993-а, когато Висшата лига стана господар на английския футбол.
Мачове на обяд, в понеделник вечер, в неудобно за феновете и пътуване време.
Богатите стават по-богати с глобалната си популярност, местата на стадионите им вече са лукс и начин да се похвалиш - нещо като белег за елитарност.
Както е например в Лос Анджелис, където хиляди от билетите за мачовете на Лейкърс отиват за ВИП-ове и звезди.
Такъв е профилът на отбора.
Във Висшата лига билетите в началото на 90-те струваха между 9 и 29 лири.
Днес са между 35 и 75, като за мачове на Арсенал редовно има по 80 и 90.
Работническият Ливърпул се вдигна първи в събота, когато под мотото "Enough is enough" над 10 000 фенове си излязоха демонстративно в 77-ата минута на мача срещу Съндърланд.
Писна им да ги изнудват.
Ако си на 50 и имаш сезонен билет от 30 години, би следвало да очакваш клубът да те уважава и да намери начин да ти направи малки жестове, отстъпки или поне... да ти покаже, че си ценен.
Вместо това едно ходене на "Анфийлд" ти излиза 50-60 лири за билета (макар и предплатен преди сезона), плюс харчове за храна и бира - около стадиона на солени цени, а ако с теб е 16-годишният ти син, денят с мач на любимия тим може да излезе към 300 лири.
Твърде много... За мнозина в града това е седмична надница, че и отгоре.
А за десерт от лятото сезонният ти билет пак е по-скъп.
"Феновете са прогонвани системно от трибуните.
Истинските фенове, кореняците, местните - тези, които се предполага, че трябва да са сърцето и душата на един клуб", се казва в изявление на Асоциацията на английските привърженици.
Футболен Клуб Ливърпул се вслуша в протеста и промени ценовата си политика за следващия сезон, намалявайки най-скъпите билети.
Остави голяма квота за инвалиди, за деца и махна мразената от всички английски запалянковци категоризация.
Това е разделение на мачовете.
Ако гостува Юнайтед - категория А. Едни цени.
Ако идва Норич - С. Други цени.
За категория А билети от нечленове на клубовете може да се намерят само по чудо, условията са твърде сложни за всеки, който просто иска в събота да иде да види дербито.
Ливърпул, както Юнайтед, Арсенал и другите големи в Европа (Барса, Реал, Байерн) принципно не се притесняват от това, че десетина хиляди плашат с бойкот.
Толкова норвежци, чехи, българи, словаци, испанци и какви ли не още запалени и заможни фенове имат, че...
За тези 10 000 сезонни билета, дори да бъдат върнати, ще има стотина хиляди желаещи.
Клубът пак ще ги продаде.
Но тенденцията е плашеща. Стресна дори политиците на Острова.
Защото може да се създаде социален буфер.
Футболът е важен постамент на това хората в страната да са щастливи.
Той е седмичното забавление.
През този уикенд в Англия протести ще има на още поне 6 стадиона.
Случилото се на "Анфийлд" и реакцията на шефовете на Ливърпул, ще дадат още по-голям импулс.
Форумите на феновете на Евертън, Юнайтед и Арсенал са пълни с мнения по темата.
Нищо чудно на Евертън - Уест Бромич в събота да видим също толкова масово излизане от трибуните.
Феновете гласуват с краката си.
На тях им писна.
Извън Англия нещата не са много различни. Дори Германия има проблем.
Запалянковците на Борусия (Дортмунд) спряха мача с Щутгарт за купата онзи ден, като засипаха терена с топки за тенис.
Шампионската лига е друга глава на ламята "модерен футбол".
Там билетите са така разпределени, че ти ходиш всяка седмица да викаш за твоя тим, но ако в сряда той приема Реал, може да няма билет за теб.
Поне 7-8 хиляди са заделени за спонсори и дендита.
Финалите са направо театър на абсурда в това отношение.
Преди 10 години за Барса - Арсенал в Париж английският тим получи 19 000 билета за 79-хиляден стадион
Барса - също толкова.
А останалите, които са си половината пропуски за трибуните, отидоха в съвсем различно радпределение.
Квоти, дялове, спонсори, томболи...
За кого е този финал все пак?
И за кого е играта футбол?
