Представяме ви един разказ на Тим Викъри – експерт по южноамериканския футбол от Рио. Редовно работи с медии като BBC, Sambafoot, ESPN и World Soccer. Този разказ обаче е писан специално за Bleacher Report.
През юли тази година, тълпа от 41 764 души се появи на „Маракана“ за двубоя между Флуминензе и Вашко да Гама.
Голяма част от публиката бе дошла да наблюдава местното дерби, но имаше и друга причина за големия брой фенове – представянето на новото попълнение на Флуминензе – Роналдиньо Гаучо.
Феновете имаха възможност и да позлорадстват, въпреки загубата с 1:2, защото и Вашко се опита да подпише с Роналдиньо, но в крайна сметка – носителят на „Златната топка“ за 2005 г. избра Флуминензе.
Два месеца по-късно, усмивките почти изчезнаха. 10 000 души наблюдаваха разхождащия се Роналдиньо в двубоя срещу Гоя като играч, пенсиониран от дълго време, излязъл на терена сякаш за демонстративен мач.
След няколко дни, и очакваното се случи – клубът разтрогна договора и Роналдиньо отново остана без отбор.
За тези, които следят кариерата на Роналдиньо в последните няколко години, това бе нормалното стечение на обстоятелствата.
Дни след трансфера му във Флуминензе, си говорих със спортния директор на клуба – Марио Битенкорт – който нарече Роналдиньо „атлет“. На 35 години, Роналдиньо бе всичко, дори гений, но не и „атлет“.
На представянето му на 19 юли преди мача с Вашко, Роналдиньо обяви, че с нетърпение очаква да излезе на терена, мотивиран от огромната публика. Истината обаче малко по-различна.
Роналдиньо започна да тренира с Флуминензе едва седмица след мача с Вашко.
Едно от условията по трансфера е бил да получи две седмици почивка, въпреки че не бе играл от май, когато приключи договорът му с мексиканския Керетао.
През септември, когато стана ясно, че Роналдиньо не е в добра физическа форма, клубът прекрати договора му, но излезе с официално съобщение, че трансферът му е бил оправдан от маркетингова гледна точка.
Т.е. – феновете могат да се чувстват излъгани, че са си купили фланелката с неговото име на гърба. Но и какво да се очаква от тях? На кого не би му се искало Роналдиньо да му доставя удоволствие с екипа на любимия му отбор?
Преди десетилетие, когато Роналдиньо спечели втората си поредна награда за най-добър играч на ФИФА, изглеждаше, че няма какво да спре прогреса на 25-годишния тогава бразилец.
Вече бе спечелил световната купа с Бразилия и бе част от „триото с Р-тата“ – Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо – потвърди очакванията на специалистите за себе си, след като бе спечелил и Световното първенство за играчи до 17 г. преди това.
Бразилецът дори бе един от малкото футболисти на Барселона, които успя да накара „Сантяго Бернабеу“ да го изпрати на крака и с овации през ноември 2005 г. – шест месеца преди да спечели и Шампионската лига с каталунците.
След това обаче, кариерата му тръгна надолу. Мондиал 2006 бе катастрофа, но не основно заради него. А това бе Първенството, на което Роналдиньо трябваше да докаже, че е по-добър от Пеле.
Както обаче го описа бившият бразилски национал Тостао в O Tempo: „На Роналдиньо му липсва едно от най-важните качества, които Марадона и Пеле притежаваха – агресия“.
Едно от първите неща, които направи Гуардиола, след като пое Барселона, бе да се отърве от Роналдиньо, който по онова време очевидно изглеждаше бавен, нещастен и натежал.
Въпреки всичко, което бе направил за клуба дотогава, въпреки че почти бе отгледал Меси и бе подал за първия му гол с екипа на Барса, Роналдиньо трябваше да си отиде.
Да, бразилецът изигра няколко силни мача с Милан, както и с Атлетико (Минейро), но не беше същия от 2005-а, когато почти сам разби защитата на Реал.
Как може подобен футболист да започне да залязва толкова рано в кариерата си без да е страдал от сериозни контузии?
Спомням си интервю с Роналдиньо в средата на 2000 г. Беше весел и ентусиазиран. Пресаташето на Гремио ми каза, че Роналдиньо е обсебен от идеята да направи добро впечатление. В последните дни обаче, се отпусна, не бе толкова лесно да се говори с него – общо взето, отказа да признае, че сам е допуснал да тръгне по течението.
През 2003-а, когато започна да бъде неизменна част от Барселона, журналистът Сид Лоу го описа като „най-обичания, прекрасен футболист за гледане, с детска радост към играта и всичко, което прави“.
Сравненията с дете, което си играе на терена, не са чужди на всички големи звезди на футбола, но при Роналдиньо – нещата са по-дълбоки.
Роден е във футболно семейство. Баща му е работил на входовете по време на мачове на Гремио. Големият му брат – Асис – показва талант като малък, но не успява да се справи с напрежението и е време да блесне звездата на Роналдиньо.
Както почти всички бразилски футболисти, Роналдиньо е роден в бедно семейство. С парите, които печели още в Гремио обаче, успява да премести семейството си в по-голяма къща, в богат квартал, в къща с басейн.
Преместването обаче се превръща в семейна трагедия. Баща му обаче си удря главата в ръба на басейна и се дави. Оттогава, Асис се превръща в бащинска фигура за Роналдиньо, помагайки му с всичко и около футбола.
Загубата на баща му, преобръща представите му. Обикновен футболист би изчакал края на кариерата си, за да започне да се радва на живота, но когато от първо лице видиш, че смъртта може да те стигне по всяко едно време, разбираш, че всичко е мимолетно и трябва да му се радваш, докато можеш.
Но колко ли още години можехме да се радваме на таланта на Роналдиньо, ако бе се посветил напълно на футбола?
През август 2003-а, журналистът Ник Бидуел описва „двете страни на Рони: играч през деня и плейбой през нощта“, описвайки и борбата на треньора на ПСЖ Луис Фернандес с бразилеца.
След незабравимия Мондиал 2002 и провалът четири години по-късно, Роналдиньо не бе включен в състава на Бразилия за този през 2010-а.
Слуховете казваха, че това е отмъщението на Дунга за случай през 1999-а, когато Роналдиньо, като играч на Гремио в мач срещу Интернасионал, оставя на място Дунга с един от световно известните си финтове.
Това бе обаче бе журналистика в най-лошия й вид. Роналдиньо бе част от състава в осем от квалификациите за Мондиал 2010, бе на Олимпиадата през 2008-а, но не бе готов за Световното първенство.
Пробван за кратко и при следващите селекционери на Бразилия, Роналдиньо дори не бе мотивиран да влезе във форма и да получи повиквателна за домашния Мондиал през 2014-а.
Странната кариера на Роналдиньо ни кара да се запитаме „Трябва ли да сме благодарни за това, което ни даде, или да не сме, защото всичко свърши толкова рано?“.
И сега – какво? Три месеца по-късно, няма индикации за отказване. Роналдиньо взе участие в благотворителния мач между отбора на Великобритания и Остатъка от света на „Олд Трафорд“, където се опита отново да прехвърли Дейвид Сийман, както го направи на Мондиал 2002.
Говори за евентуалното си преминаване в клубове от МЛС. А защо да не го видим и на подготвяното Световно първенство за легенди през 2017-а?
Шансовете не са големи. Но както феновете на Флуминензе, които са си купили фланелки на Роналдиньо, няма как да бъдем винени, че искаме да вярваме.
