Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Няма място за старите кучета

Христо Йовов и другите ветерани в Левски са дали много на клуба, но за негово добро на тяхно място трябва да налагат по-млади от следващия сезон Снимка: БГНЕС
Христо Йовов и другите ветерани в Левски са дали много на клуба, но за негово добро на тяхно място трябва да налагат по-млади от следващия сезон

Основният акцент на изминалия предпоследен кръг от първенството на "А" група за сезон 2009/10 бе че, благодарение на загубата на Локомотив (София) от Черноморец, Левски практически си осигури участието в Лига Европа с победата с 2:0 в Монтана.

Успехът на "сините" дойде с голове на ветераните Александров и Йовов, които бяха най-добрите в мача, а трети от групата на "старите кучета" в Левски - Телкийски, пропусна да реализира дузпа. Така на практика опитните бойци донесоха победата, спасила най-популярния клуб в България от първа нулева европейска година след 1990 г.

Добра ли е обаче новината за привържениците на "сините"?

"Няма място за старите кучета" ("No Country for Old Men") e шедьовър на братя Коен, носител на Оскар. Най-силният филм за 2007 г. излезе по екраните точно когато най-силният Левски през новия век вървеше към своя залез.

Основните фигури в отбора по това време бяха Георги Петков, Елин Топузаков, Станислав Ангелов, Игор Томашич, Лусио Вагнер, Ричард Еромоигбе, Даниел Боримиров, Христо Йовов, Димитър Телкийски, Седрик Бардон. Петима от тях до ден днешен си ритат в Левски, Боримиров се отказа, Лусио беше освободен тази зима, Томашич и Пелето потърсиха нови предизвикателства, младият и конвертируем Ричард бе продаден в някой си Химки.

Историческата вина на най-успешния в новата история треньор на Левски Станимир Стоилов е, че още след отпадането от Шампионската лига в края на 2006 г. не намери сили да продаде веднага звездите си в напреднала възраст и да започне да налага на мястото на Ицо, Мечо и Седрик Хичо, Лъчо и Мариян. В резултат на това отборът бе пълен с достигнали тавана си застаряващи футболисти без амбиции да постигнат нещо повече, защото просто няма накъде да се развиват, а 18-19-годишните таланти спряха принудително своето развитие и забравиха шампионския си манталитет от юношеските години някъде на резервната скамейка.

Ако тази подмяна на състава се беше състояла тогава, титлата щеше да бъде спечелена и с малките, а те щяха да станат наистина големи, подобно на онези от 80-те - Наско, Гиби, Боби, Емо и другите, които наложиха хегемония и ЦСКА не знаеха къде се намират цели три сезона. Но тогава те имаха пълното доверие на треньора си Васил Методиев и бяха готови да умрат за родната синя фланелка.

За съжаление Мъри се уплаши, не освежи състава навреме и нещата тръгнаха надолу. Титлата бе спечелена и еуфорията и големите очаквания останаха. Кой знае какви трансфери не бяха направени, но на кого са нужни трансфери в отбор, участвал в Шампионската лига! Всичко вървеше по инерция и Левски записаха вероятно най-срамната страница в международната си история - отпадането от финландските полупрофесионалисти Тампере.

Изброените играчи бяха продадени година по-късно, отколкото трябваше. Първо, че се изпусна моментът за подмладяване на състава, и второ, че в края на 2007 г. ги искаха само в Израел и Кипър (които вече имат по-силни първенства от нашето, впрочем).

Това, че с милионите от Шампионската лига не бяха купени играчи, които да вдигнат класата на отбора, да се превърне Левски в редовен участник в групите и да се завърти машината за пари, си е вина изцяло на Батков, който повярва, че без инвестиция клубът ще продължи да носи доходи.

Адвокатът изтъква трансферите на бразилците Зе Соареш, Жоазиньо и Жеан Карлош, на мароканците Рабех и Бензукан и на Дарко Тасевски като именно такава инвестиция, но това са си празни приказки, защото тези играчи нямат нищо общо с  звездите, които вдигнаха до небесата от наша гледна точка нивото на турския и гръцкия футбол например.

Като следствие от печалната кадрова политика бяха върнати без пари ветераните Йовов, Телкийски, Бардон, Топузаков и Александров, които, с изключение на епизодичните проблясъци на първия и последния от изброените, носят твърде малко полза за представянето на отбора. Приносът на всички тях е безспорен и те са част от историята на Левски, но вече би трябвало да получат заслужената почест, изразена в бенефисен мач и предложение за работа в клуба.

Вчерашното класиране за евротурнирите дава предпоставки за затвърждаване на порочния модел. Евентуалното влизане в групите на Лига Европа ще донесе приходи колкото Батков да върже бюджета за годината, така че усилията ще са насочени към тази цел, а не към търпеливото изграждане на отбор с перспектива. Силните трансфери в момента са нещо, за което не може и да става дума поради немотията, така че най-вероятно отново ще се заложи "на сигурно" - на добре познатите "стари кучета", пък каквото стане оттам нататък, стане.

Парадоксално, но за Левски щеше да е по-добре, ако не се бяха класирали този път, за да се работи спокойно с млади играчи, които за сезон-два да се превърнат в непобедими, отколкото от началото на август да се гони на всяка цена влизането в групите. Но така или иначе през цялото си управление на клуба Тодор Батков е доказал, че логика няма как да се търси в действията му и може би пък ще ни изненада с нещо...

   

Най-четените