Барселона сложи ръка на златото в Испания с 3:0 в Гранада и днес ще празнува с карнавал на "Камп ноу".
В интернет ще прочетете куп анализи, както и типичните за ерата на социалните мрежи и водопадите от статистики шеги.
Най-хапливата е, че Дъглас Перейра, третият десен бек на Барса, само със 112 минути игра за двата си сезона в клуба, вече има повече титли от Кристиано Роналдо (той спечели една за 7 сезона в Мадрид).
Майтап да става.
Титлата идва само с точка пред Реал - 91 срещу 90, и затваря сезон на доминация на каталунците.
Но не дава край на хегемонията, която Династията на Шави, Иниеста, Меси, Алвеш и останалите наложиха в европейската игра, но най-вече в Примера.
Годината, в който от света си отиде Йохан Кройф, е достойна за ретроспекция на този четвърт век, в който Кройфистки изградената Барса доминира.
1991-ва е годината, в която водената от холандеца машина с Христо Стоичков в състава спечели титлата след 7 сезона чакане.
И се роди Дриймтим, който донесе четири поредни първи места плюс историческа купа на шампионите в Европа, непостигана дотогава от клуба.
Преди тази титла Барса имаше 10 злата на Испания и бе далеч зад Реал, който се гордееше с 25.
Днес съотношението е 32:24 за "кралете", като каталунците вдигнаха трофея 14 пъти за 25 години.
Реал успя да го стари само в 7 случая.
В последните 12 сезона Барса има 8 титли на Испания, а общо спечели 27 трофея!
Вдигна четири пъти купата на шампионите и с пет отличия е редом до Байерн и Ливърпул, само зад Реал (10) и Милан (7).
А през далечната 1991-ва и раждането на първия Дриймтим, Барса бе далеч от европейско страшилище (без корона на континента), да не говорим и за статута му в Испания, който бе разклатен от едва две титли за 20 години (1970-1990 г.).
Та след великия тим на Кройф от 90-те се появи и новата Династия.
Франк Рийкард стабилизира един неуверен отбор, който започна новия век с три сезона, в които дори не влизаше в тройката на Примера.
През 2005-а холандецът донесе първа титла за новата епоха, а след това и Шампионската лига година по-късно.
Появи се и Меси.
От дебюта на Лео, адаптиран в отбора на Роналдиньо, Шави, Иниеста, Пуйол и Валдес, Барса е машина за купи.
Роди се Дриймтим II, който надмина оригинала.
Такава доминация има в историята си Реал, който между 1956-а и 1967 г. вдига 8 пъти титлата на Испания и шест пъти е шампион на Европа.
Барса не успя да повтори подвига на континенталната сцена чак в такива размери, но и днес конкуренцията е далеч по-здрава в турнира на първенците.
В историята на клуба ерата също е паметна - 27 трофея за 12 сезона, при условие, че за предходните 104 години Барса спечели 55 купи.
Само титлите от 2005-а насам (8) са 1/3 от общия актив в съществуването на клуба.
Европейската слава и трофеите на световен клубен шампион (3 за периода) надхвърлят всичко, спечелено извън Испания от 1900-а до 2005-а.
Най-тревожното за съперниците на Барса, а те са изключителни отбори като Реал и Атлетико, плюс още няколко европейски фактора като Севиля, Виляреал, Атлетик и Валенсия, е, че краят не се вижда.
Отбор, който разполага с Меси (скоро ще навърши 29), Суарес (29) и Неймар (24) в златната им възраст и форма, не може да се притеснява за бъдещето.
Поне още три години Тризъбеца, заобиколен от верни пажове като Иниеста, Ракитич, Масчерано, Пике, Алвеш и Бускетс, може да бъде на върха.
И да затвърди, че това не е просто едно талантливо поколение и добра серия на Барселона.
А Династия - такава, с каквато се гордееха Реал от 50-те и 60-те, Аякс, Байерн и Ливърпул от 70-те, Милан и Манчестър Юнайтед от 90-те...
Летвата е вдигната високо, въпреки че и този сезон, както и през миналия с требъла, имаше един нелек период на криза в отбора.
Проблемът на преследвачите е, че тя все не се оказва достатъчно дълга, за да бъде свален от трона краля.
