Неговите три гола през миналия сезон в словашкото първенство за Словачко едва ли ще ви впечатлят. Свободният му трансфер в началото на лятото в Збройовка Бърно също не бе сред челните новини на световните издания.
Но въпреки това тогоанският нападател Франсис Коне си заслужи името му да е сред тези на Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Неймар, Зинедин Зидан и останалите суперзвезди на световния футбол по време на наградите на ФИФА миналия месец в Лондон.
Само хеттриците на Кристиано и Лео са повече от всичките голове в кариерата на Коне. Да не говорим за трофеите, които са вдигали и броя на медалите, които са окичвали на вратовете им...
Но африканецът има други истории. Далеч по-докосваща от препускащото съперничество на терена между Роналдо и Меси.
Когато в началото на март тази година вратарят на Бохемианс Мартин Берковец се сблъска със свой сътоборник по време на мач със Словачко и се строполи безжизнено на терена, имаше късмета да падне точно в краката на Франсис Коне. Само след секунда пръстите на тогоанеца се намесиха решително и Берковец отново започна да диша.
"Видях, че защитникът се движи, но вратарят не помръдваше. Лежеше по гръб и можех да видя бялото на очите му. Затова направих всичко възможно да напъхам пръстите си в устата му, за да не си глътне езика. Той ме ухапа, но нямаше значение. Всичко се случи за няколко секунди. Когато вратарят се опита да говори, разбрах, че ще се оправи", разказа националът на Того.
За животоспасяващата си акция напълно заслужено Коне бе удостоен с наградата за феърплей.
Африканецът не успя да присъства на церемонията в Лондон лично, но каза, че е получил поздравления от футболисти от целия свят.
Роналдо, Меси или Берковец - никой не е застрахован и играчите осъзнават най-добре подвига на нападателя.
"Не можех да стоя и да гледам как някой се задушава без да направя нещо", заяви Франсис в интервю за Fifa.com, а най-честият коментар бе: "Респект!". Какво друго освен уважение за такива като тогоанеца?
Но най-изумителното е, че вратарят на Бохемианс бе четвъртият спасен от Коне по време на неговата 8-годишна кариера във футбола.
В Тайланд, където подписва договор на 18-годишна възраст, негов съотборник колабира във фитнеса, след като получава травма в главата: "Трябваше да измъкна езика му и отново бях ухапан", спомня си той.
"Вторият път беше в Африка. Играх за Того и мой приятел ме помоли да участвам в демонстративен мач преди да се завърна в клубния ми тим в Оман. Един футболист се сблъска лошо с вратаря и падна по гръб, наранявайки врата си.
Тогава ми беше много трудно да извадя езика му, защото цялото му тяло се стегна, а той бе в пълно безсъзнание. Много хора, включително и медицински лица, го държаха неподвижен, докато аз се опитвах да извадя езика му с двата си пръста. Третата ситуация бе преди две години, отново в Африка", споделя нападателят.
Той е роден в Кот д`Ивоар, но записва няколко мача за националния отбор на Того заради произхода на майка си. Казва, че тя е най-важният човек в живота му и й посвети наградата на ФИФА.
"Когато ми се случи за първи път, не казах нищо на мама, за да не я уплаша. При втория инцидент тя ми каза, че трябва да внимавам, защото ще ми случи отново. Посъветва никога да не си затварям очите, ако стане нещо подобно на терена, защото не трябва да чакам някой друг да се притече на помощ".
И Коне не чака, ако на терена възникне ситуация. Знае, че понякога се касае за секунди и не се бави.
Може и да не е най-безпощадният нападател в света, но попаденията му са безценни. А четирите му гола го превръщат в голмайстор №1 за всички времена. Голмайстор по спасени животи!
