Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Паоло ди Канио - римлянинът от Източен Лондон

Голът на Ди Канио срещу Уимбълдън е една от вечните класики на Висшата лига.
Паоло и реферът Алкок.
Току-що Уест Хем е изпаднал, а Ди Канио е изиграл последния си мач за лондончани.
След завръщането си в Италия той игра за другия си любим отбор - Лацио.
Паоло е боготворен и от тифозите на "орлите".

Обстановката в съботния следобед на "Хилзбъро" беше взривоопасна. Нямаше как да е различно, след като в синьо-бялото райе на Уензди беше непокорният Паоло ди Канио, а от другата страна с червения екип на Арсенал бяха фигури като Мартин Киуон и Патрик Виера.

Нападателят на домакините и централният бранител на лондончани получиха червени картони, с което реферът Пол Алкок целеше да уталожи страстите. И докато Киоун чинно прие решението му, Ди Канио избухна в типичния си стил и бутна съдията.

Смешното падане на Алкок продължи дълго, но сгромолясването на кариерата на италианеца изглеждаше светкавично. По-малко от година след трансфера за 4 млн. от Селтик го глобиха с 10 хил. паунда и получи наказание от 11 мача.

От Уензди веднага декларираха, че нямат интерес да го задържат, но по-лошото беше, че никой на Острова не смееше да подаде ръка на сприхавия римлянин.

Все пак Ди Канио бе станал водещ реализатор на "кукумявките" през сезон 1997/98 и поне талантът му не подлежеше на съмнение. Това се оказа достатъчно за мениджъра на Уест Хем Хари Реднап, който склони да плати 1.5 млн. за италианеца през януари.

За онези години и с оглед на буйния нрав на Паоло и факта, че бе прехвърлил 30-те, това изглеждаше сериозен риск. "Всички вие имате свое мнение, но накрая ще се окажа прав", заяви Хари.

Не сбърка. Ди Канио се задържа 4.5 години на "Ъптън парк" и изигра 141 мача за "чуковете", в които отбеляза 52 гола.

За престоя си в Източен Лондон се превърна в идол на феновете и влезе във фолклора им завинаги.

Любовта им беше взаимна. Скоро след като бе прибран от Уест Хем римлянинът си татуира на рамото емблемата на лондончани, а при подписването заяви: "Много съм щастлив от шанса, който ми даде Уест Хем, защото е по-добър отбор от Шефийлд Уензди."

Стрелата естествено целеше да попадне в сърцето на бившите му шефове, но илюстрира колко е благодарен на лондончани за подкрепата в трудния момент. Не забрави жеста никога...

Дебютът му за "чуковете" не беше впечатляващ - 0:0 в дербито с Уимбълдън, но не му отне дълго да покаже, че Реднап наистина е бил прав. Още в четвъртия си мач за Уест Хем той асистира на Стюърт Пиърс за първия гол и откри головата си сметка 4 минути по-късно при победата с 2:0 над Блекбърн.

Приключи полусезона с 4 попадения в 12 мача и помогна на тима да завърши на пета позиция в класирането.

Уест Хем не успя да повтори постижението си в следващите му години в Източен Лондон, но Ди Канио се превърна в легенда в цялата страна.

Магическият момент, който циментира мястото му в историята на Уест Хем и Висшата лига е голът при успеха с 2:1 над Уимбълдън в първия му пълен сезон в клуба.

Към италианеца бе изпратено центриране отдясно, той направи ножично движение във въздуха и от малък ъгъл простреля неспасяемо вратаря на "доновете" от воле. Паоло отпразнува бурно попадението, размахвайки показалеца си във въздуха и повтаряйки: "Не, не, не, не, не..." Сякаш искаше да каже, че няма какво друго да направи, за да бъде уважаван и ценен за това, което може на терена.

Твърдят за публиката на Уест Хем, че е доста капризна заради великолепните майстори, които е гледала през годините, но Ди Канио вече бе намерил място в сърцата на запалянковците.

Голът срещу Уимбълдън не беше единственият му принос за отбора през кампания 1999/00, която завърши с 16 попадения срещу името на римлянина. Той бележеше предостатъчно, а освен това намери идеалния баланс между страст, темперамент и талант, които да удовлетворяват напълно феновете на "чуковете".

Успя да се прояви и като истински джентълмен. При гостуването на Евертън през декември 2000 г. вратарят на "карамелите" Пол Джерард се контузи, излизайки да пресече една топка, но играта не бе спряна и атаката продължи. Последва подаване към Паоло около дузпата, но вместо да се опита да вкара, той хвана топката с ръце.

"През цялата си кариера Ди Канио е бил, меко казано, противоречив, но малцина биха предположили, че ще влезе в новините с такава изключителна демонстрация на спортсменство", възкликва коментаторът на Sky Sports. Още един случай, в който италианецът направи нещата по начина, по който усещаше, а не по този който очакваха другите.

През януари 2002 г. сър Алекс дори го искаше в шампиона Манчестър Юнайтед, което би изкушило всеки друг от отбор, завършил на 15-то място предишния сезон, но не и Ди Канио.

Защо? Нападателят не иска да разочарова клуба и феновете му.

Десетина години по-късно Паоло обясни: "Отказах, защото не можех да предам привържениците. Те са в сърцето ми, а Уест Хем е моето семейство. Този клуб е на първо място за мен и освен футболист съм и негов фен. Нямаше как да напусна дори и за да отида някъде, където ми предлагаха всичко, за което се сетите."

Но времето не се предава да тече неумолимо и все пак дойде моментът, в който римлянинът да си тръгне от "Ъптън".

През турбулентната кампания 2002/03 той изиграва само 18 мача и влиза в остър конфликт с треньора Глен Рьодер. Когато последният е уволнен, временният наставник Тревър Брукинг моментално връща Ди Канио в отбора и голмайсторът завършва следващия сезон като водещ реализатор на "чуковете".

В последния кръг Паоло вкарва изравнително попадение във вратата на Бирмингам в 89-та минута, но младият състав на Уест Хем не успява да се спаси от изпадане. Преди това е автор на гола за победата с 1:0 над Челси. Осъзнавайки, че това може да е последният му мач на "Ъптън", той избухва в сълзи, а феновете дълго го аплодират на крака.

След кратък престой в Чарлтън Ди Канио поема по обратния път към родината, но духът му остава в Източен Лондон.

И до днес името му е парола за вярност сред запалянковците на "чуковете", които никога няма да забравят гола срещу Манчестър Юнайтед, волето срещу Уимбълдън и безбройните изумителни изпълнения на римлянина.

Но Паоло е много повече от спомен и сантименталност. Той е от онези, за които се казва, че клубът се е превърнал в негов дом. Той беше сред легендите, които дойдоха на "Болейн" да си вземат последно сбогом със стадиона, а сълзите от мъката по раздялата се смесиха с тези на щастието да бъде видян отново италианският кумир.

Неговата вярност, страст, талант и изключителна отдаденост не подлежат на коментар. Мениджърската му кариера засега е на приливи и отливи, но римлянинът обича да започва същинските неща в живота в Източен Лондон.

Затова не трябва да спираме да вярваме, че един ден ще го видим начело на "чуковете" и ще се отвори нова глава в историята на една велика футболна любов.

 

Най-четените