Матеус не искаше играчите му да бягат като мишка от котката по терена. Точно така се изрази. Да не го беше казвал - по-добре. Няма по-удачно сравнение с това, което те правеха в петък вечер.
Трудно България ще може скоро да вземе нещо от мач с Англия. Мъчно е да мислим как може да измъкнем точка от която и да е голяма сила. И това е логично, нали? Проблемът е, че лутащите се по игрището "мишлета" на Матеус могат да паднат от абсолютно всеки отбор на планетата. И то със стил!
Всичко е пределно ясно във вечери като тази, в която светът идва в телевизора (или на стадиона ни) и ни показва с пръст нашето местенце. А после ни го показва и Бербатов, който пък е единственият ни реален допир с този свят в момента, но го няма в центъра на събитията.
Защо?
Отговорът на този въпрос се припокрива с глобалния отговор на дилемата къде сме, колко далеч, колко голяма е пропастта...
Стигнахме дотам една отегчена 3-хилядна английска агитка да се смее и подиграва на най-скучния и лесен мач на националния си отбор от години. "Вие да не сте шотландци под прикритие?", пееше тълпата от английския сектор. Лошо - сравняват ни с тези, които бият под път и над път, и то обикновено без звездите им да се изпотят. В петък вечер след мача на "Васил Левски" домакинът на английския отбор можеше спокойно да сгъне екипите и да ги прибере в багажа. Защо му е да ги пере?
От ложите гледаше най-добрият ни играч. Защо не беше на терена ли? Ами заради това, заради което и отборът ни е слаб до гротескност, клубните ни тимове са трагични, стадионите ни нямат лиценз, а първенството ни е неособено ... следващата дума е по избор.
Бербатов си е тръгнал от националния заради хора като Лечков, както сам той ги обобщи. Това е една порода, която живее и се храни от футбола или покрай него, но постоянно критикува, изисква и опитва да създава правила. Лечков, който е първи вицепрезидент на БФС, но не гледа мачове. Не гледа, ама критикува. Създава прецеденти и гази закони, изкривявайки ги все в полза на своето клубче, на което едновременно с ръководната си роля в БФС е шеф. Ето това е българският футбол - вместо Бербатовци, той произвежда Лечковци.
Нататък са играчите. Лотар Матеус също добре ги обрисува. "Вкарат два гола и вече са Меси", обясни на англичаните селекционерът ни. "Не са гледали дори финала в Шампионската лига...". Е как се мислят за Меси, като не го гледат дори? Тия момчета дори в безумния си манталитет не са последователни.
Идва ред на Швейцария, после Италия, Чехия, Дания... Кой знае? Скоро може би и Малта. Всеки нормален човек на мястото на Матеус би си тръгнал. Защото у нас той може само да навреди на името си. Сега ще го обвинят в дреболии като сбъркан състав, защо пуснал този или онзи, как наредил на десния бек да не минава центъра и т.н. Всъщност Матеус е ключарят в храма на обречените. Той и трима вратари да пусне, и революционна схема за футбола да измисли, и денонощно да работи, пак няма да бие Англия с българския отбор. Защото думата "български" е ключова в изречението. Тези, които някога наричахме "лъвове", отдавна са котенца, чиято козина се отърква не в големия футбол, а в сепаретата на "Найт флайт" или някоя друга мощна дискотека (чалготека, нощен клуб, бар...). С тия дето не гледат Меси, а искат да са него, толкова.
В крайна сметка, какво пък? Да си "шотландец под прикритие" не е толкова зле. Вероятно обаче като дойдат италианците ще ни пеят "Вие да не сте Сан Марино под прикритие?". А Сан Марино в петък глътна 11 гола...
Човек да настръхне от чакането.