Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Виж титлата и умри. Фенът на Лестър, който се бори с рака и мечтае

Трогателната история на Тони Скефингтън разчувства футболния свят.
С любимата фланелка и със саморъчно изработения флаг с клубната емблема и знамето на Австралия.
Тони запалва много приятели за каузата "Лестър".
Анди Кинг праща на австралиеца различни артикули с автограф.
Със съпругата си Дона и любимия девиз.

Каква е вероятността 51-годшишен мъж в разцвета на силите си да бъде поразен от рядко заболяване като рак на апендикса? Учените са изчислили - около 1 на 50 000. Какъв е шансът Лестър да стане шампион на Англия? Букмейкърите имат отговор и на този въпрос - 1 към 5000. Или поне такъв бе коефициентът преди началото на сезона.

Преди година австралиецът с британски корени Тони Скефингтън изтегля черния билет от лотарията на съдбата - подлага се на прегледи заради силни болки в корема и чува страшна диагноза.

Този тип рак се проявява твърде късно, установява се трудно и почти не се повлиява на лечение. Онколозите от болницата „Елизабет Втора“ в Аделаида произнасят ужасяваща присъда - на Тони остава още месец живот. Максимум шест седмици.

Дните минават мъчително бавно в ослепителната белота на здравното заведение. Операция, първи курс на химиотерапия, тонове лекарства, най-вече болкоуспокояващи. Тази битка не е на живот и смърт. Тя е само за временно отлагане на неизбежния край. Но да броиш минутите и часовете в обречено очакване е ужасно. А и твърде скучно.

Ако светлата част от денонощието е изпълнена с безкрайни процедури, нощите на Скефингтън са си само негови. Когато любимият му Лестър играе на другия край на земното кълбо, той навива алармата за 2 сутринта и с нетърпение пуска телевизора. Макар че никога не е гледал „лисиците“ на живо, те са любовта на живота му редом със съпругата и трите му деца.

Дръж се за корените

Това е история и за корените - как да държиш на тях и да им останеш верен. Бащата на Тони пристигнал в Австралия от Ирландия, но родословното дърво на фамилията води до селцето Скефингтън в Лестършир. Като дете Тони непрекъснато слуша истории от миналото и избира Лестър, за да поддържа жива връзката с родната си земя.

„В онези години сокърът, както го наричат местните, не бе никак популярен в Австралия. Но аз бях късметлия - като ученик гонех топката именно по английските правила. Любовта ми към Лестър бе укрепена и благодарение на нашите съседи, които стискаха палци за Мидълзбро. Пращаха им разни сувенири от Великобритания и така се снабдих с картички на футболистите на „лисиците“, спомня си Тони.

Развитието на технологиите му позволява да си поръча фланелки по интернет и да не пропуска да гледа нито един мач на любимците си.

Той остава верен на традицията дори в болницата - в деня на двубоя сяда  пред телевизора с екип на Лестър с №10 и собственото му име. Ако отборът побеждава, остава с нея докрай. При равенство поставя черната фланелка за гостувания. А в дните на поражение посяга към тази от миналия сезон.

Както се досещате, в гардероба му има специална футболна секция. А самият Тони е дизайнер на любопитен банер, който преплита клубната емблема и националния флаг на Австралия. Основател е на местния фенклуб и е запалил десетки свои приятели.

„В баровете на нашия град можете да срещнете предимно привърженици на Челси, Манчестър Юнайтед или Манчестър Сити. Всички говорят и пишат за грандовете. Аз обаче не харесвам такива „пластмасови“ фенове. Преди те ми се подиграваха заради любовта ми към Лестър. Но напоследък никак не им е до смях“.

Обикновено чудо

В средата на май 2015 г. Лестър си гарантира оставането във Висшата лига. Няколко дни по-късно Скефингтън научава още една прекрасна новина - намира се в ремисия. Независимо от всички прогнози химиотерапията дава резултат. Спасението на Лестър и своето собствено Тони празнува у дома с близките си.

Следва едно прекрасно лято - уиски с приятели, плаж със съпругата, ресторант с децата. Полицаят в оставка се наслаждава на всеки ден. И с нетърпение очаква новия сезон на Острова и старта на Лестър начело с Клаудио Раниери.

Докато Тони се готви за още един курс химиотерапия, отборът започва лудото си изкачване към върха. Сега, разбира се, всеки може да каже, че винаги е вярвал в успеха на „лисиците“ и е прогнозирал техния пробив. Един техен фен от Аделаида обаче има реално доказателство за своята мистична вяра в чудото.

В края на лятото, след първите няколко кръга от Висшата лига, той праща жена си да заложи малко пари за титла на Лестър. „Коефициентът вече се бе посвил, но пак бе от порядъка на 1 към 3000.  Помолих Дона за 2 долара, но тя заложила 20. Определено съм й благодарен за тази грешка“, смее се Скефингтън.

Ясно е защо залогът е на името на съпругата - Тони е смятал за минимални шансовете си да доживее до края на първенството. Още през март букмейкърът предлага да изплати на семейството част от евентуалната печалба в размер на 60 000 долара. Болният бил готов да чака още, но в крайна сметка Дона и децата прибират 35 000 долара. Така Лестър подарява на Тони и близките му доста пари. И по-важното - дарява го с вяра в невъзможното.

„Само преди година смятах за чудо оцеляването ни в елита. Още едно чудо е, че въобще доживях до щастливата развръзка на тази битка. А какво да кажа за това, което се случва в момента? То дори не е чудо, ами някаква приказка. Ще бъде много тъжно да си отида, преди да видя Лестър шампион. А аз подкрепям тима още докато играеше в трета дивизия. Така или иначе съм невероятно горд с този сезон и съм щастлив, че съдбата ми подари още една година живот, в която да наблюдавам всичко това“.

Foxes never quit

Остава му още една неосъществена мечта - да посети Лестър и да седне на трибуните. Преди не е имал нито време, нито достатъчно пари. Но сега...

През януари той разказва своята история във фенския форум Foxes Talk. Първоначално тя е публикувана в местното издание Leicester Mercury, а през март стига до големите таблоиди.

Хиляди пишат на Тони и посещават профила му във фейсбук. Включва се и самият клуб - любимият му футболист Анди Кинг му праща различни артикули с автограф. Един от привържениците му предлага място във ВИП ложата за всеки домакински мач.

През последните месеци обаче здравето му се влошава и Скефингтън получава забрана да лети. Застрахователите също отказват да издадат полица за пътуване в чужбина на смъртно болен човек.

Но предвид футболното чудо от настоящия сезон, привържениците не спират да вярват, че Тони все пак може да победи рака. Лекарите не му дават и един процент шанс, но и никой не слагаше Лестър в сметките за титлата. А и да не забравяме девиза на отбора - Foxes never quit.

На 5 април, след поредната тежка процедура, Скефингтън е изписан и се прибира у дома. Въпреки ужасното си състояние намира сили да се порадва на победата над Саутхемптън, която увеличава аванса на върха до 7 точки.

Не пропуска и успеха над Съндърланд миналата неделя, макар че не може да се храни самостоятелно, а телевизорът е включен от съпругата му.

Главната цел на Тони е да остане жив още четири седмици. Изглежда съвсем постижимо за човек, който е трябвало да си отиде преди година. Стискаме му палци да отпранзува бленуваната титла, облечен в скъпоценната си фланелка с №10.

„Според някои футболът е въпрос на живот и смърт, но той е нещо много по-важно“, гласи един от великите цитати на Бил Шенкли. За Тони Скефингтън това не са просто красиви думи.

Всеки път, когато Лестър отбележи гол на 16 000 км разстояние, един негов привърженик в Австралия се радва сякаш сам се е разписал във вратата на съдбата. Още един щастлив миг, изтръгнат от хватката на смъртта.

Вижте повече в галерията.

 

Най-четените