През 2016-а, след 25-годишно лутане из втория и третия ешелон на българския футбол, Дунав Русе се завърна в елита. Отборът от крайдунавския град се превърна в приятната изненада на дебютния сезон на новосформираната Първа лига и успя да завърши на 4-то място в крайното класиране, спечелвайки дори квота за Лига Европа.
По време на шампионата бяха постигнати престижни победи над ЦСКА, Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив, Черно море и Лудогорец. „Драконите” се превърнаха в неприятен опонент, играещ агресивно и с висока преса, умеещ да печели напечени, завързани и важни мачове. Дунав беше различен, Дунав беше свеж въздух в родния футбол, клубът притежаваше оригинален облик и бе непримирим. Главната заслуга за успехите на Дунав беше на дуото млади треньори Веселин Великов и Людмил Киров, които успяха да сглобят и изградят добър отбор и страхотен колектив, без да имат голям финансов гръб и ресурси.
През следващата кампания 2017/18 отборът тръгна неуверно и след загубата с 0:3 в София от Славия треньорският щаб бе освободен.
Ръководството на русенския отбор се спря на работилия няколко години в Поморие Малин Орачев. Задачата на новия наставник беше да спаси Дунав от изпадане. Орачев завари отбор с изграден стил и визия на игра, но влязъл в лоша серия от неуспешни мачове. Това бе колектив, който играеше заедно от 2-3 години. В шестте мача до зимната пауза воденият от Орачев отбор успя да спечели една единствена победа с 2:0 като гост над Етър.
Изнанадващо и напълно нелогично, Дунав освободи двама основни футболисти - левия бек Христофор Хубчев и водещия голмайстор Мирослав Будинов. По време на зимния трансферен прозорец шефовете на Дунав за първи път изневериха на изпитаната и вярна клубна политика да се привличат предимно български футболисти и бяха взети няколко чужденци, повечето от които освобени след няколко месеца в отбора.
След подновяването на шампионата Дунав продължи с непостоянните изяви. Дори след като Орачев беше провел подготовката, ясно си личеше липсата на игрови стил и борбеност.
В редките случаи, в които чужденците се появяваха в игра, те с нищо не помагаха, а по-скоро пречеха и се превръщаха в тежест и бреме за треньори и съотборници. С всеки изминал мач Дунав ставаше все по-плах и боязлив гост и постигаше измъчени домакински победи срещу състави от втората осмица на шампионата. Липсваше каквото и да е било надграждане в спортно-технически план. Треньорът показа колебливост и безпомощност дори в избора на това кой да е номер 1 под рамката на вратата. В един мач титуляр започваше Мартин Луков, а в следващите няколко на вратата заставаше Станислав Антонов, после отново Луков... Получи се вратарско лутане.
„Драконите” влязоха в плаващите пясъци на втората осмица и доста преди да завърши шампионатът стана ясно, че отборът ще е част от руската рулетка на баражите.
Наложи се Дунав да трепери до края, играейки мач за оставане в Първа лига срещу отбора на Царско село (2:1).
Орачев изпълни поставената му цел да остави русенци в елита на България, но „драконите” се спасиха благодарение на индивидуалната класа на Шопов, Карагарен, Димов, Костадинов, Юли Ненов, Исмаил Иса, а не на някакъв треньорски интелект и гений.
Още след спечеления бараж на ръководството на клуба трябваше да стане ясно, че раздялата между Дунав и Орачев е неизбежна и добра и за двете страни. И точно паузата между двата шампионата беше точният момент ръководствто да се огледа за подходящ заместник на специалиста.
За седем месеца под ръководството на Орачев русенци не постигнаха никакъв напредък в игрови стил. Дунав не изигра нито един запомнящ се мач и се превърна в поредния сив и безличен клуб от Първа лига. Въпреки това той остана начело на отбора.
През лятната пауза тимът беше напуснат от почти всички водещи футболисти, като на тяхно място бяха привлечени предимно играчи от Втора лига, а до началото на септември през 10-ина дни пристигаше по един чуждестранен футболист - я да кара проби, я да подпише договор с клуба.
Тази трансферна бъркотия и постоянно пристигане на нови и непознати за треньорското ръководство чужденци постави Орачев в затруднено положение и той трябваше да се запознава с натресените му играчи по време на започнал вече шампионат. Пагубно за Малин Орачев се оказа неговото бездействие по време на трансферните прозорци и това, че се остави да му водят чужденци с крайно незадоволетелни качества. Лятната селекция не беше това, което трябва и вместо да подсили отбора, то след приключването на втори трансферен прозорец Дунав се оказа вече значително отслабен.
Треньорът не успя да изгради колектив, доверие и уважение между себе си и футболистите, а това е много важна част от успехите.
Футболът е отборен спорт и една от предпоставките за успех е формирането на сплотен колектив и приятелско отношение.
И дойде осмият кръг, домакински двубой за 6 точки срещу Етър, директен конкурент в долната половина на таблицата. За 20 минути резултатът вече беше 0:3 и от трибуните се чуха призиви за оставка. Дунав успя да върне два гола и да вдъхне лъч надежда на феновете на стадиона, че е способен поне на частичен обрат. В крайна сметка „драконите” загубиха с 2:4, а тази загуба се оказа фатална за бъдещето на Малин Орачев в Русе.
Двубоят срещу Етър показа всичко което треньорът (не)успя да направи в Дунав.
Той остави водения от него отбор в много по-лошо състояние от това, в което го пое. И през новия сезон Орачев продължи да повтаря грешките от изминалия сезон. Отново заложи на хокейното, необосновано, въртене на вратарите, като тези ротации ненужно объркваха защитата.
Почти нямаше два поредни двубоя, в които да започне с един и същ състав. Незнайно защо опитен и добър футболист като Бранимир Костадионов беше тотално замразен на резервната скамейка. Дунав се превърна в още по-плах гост и от 4 гостувания отборът е без спечелена точка и голова разлика 2:10. За осем мача русенци вкараха 10 гола в противниковите врати, като нападението е сред топ 6 в лигата. Но 17-те гола във вратата на „драконите” са твърде много и не могат да компенсират добрия актив в нападение.
В периода между номеври 2017-а и септември 2018-а Дунав с треньор Малин Орачев успя да победи в само 10 мача.
Победи бяха постигнати срещу Витоша Бистрица, Локомотив Пловдив, Верея, Етър, Ботев Враца, Септември и в баража в Коматево срещу Царско село. Твърде незначителен актив, който показва, че от сензация Дунав се беше превърнал в незначителен отбор.
За нов наставник на русенския клуб се спрягат имената на Милен Радуканов и Валентин Илиев. Който и да застане начело на русенския клуб, ще завари лошо наследство и ще му предстои трудната задача да вдъхне увереност и самочувствие в небесносините редици.
А неделната среща срещу Верея наближава. Мач срещу директен конкурент в борбата за спасение, воден от дунавската легенда Людмил Киров. И ако миналата година русенци си запазиха елитния статус чрез бараж, то тази година оставането чрез бараж срещу съперник от Втора лига, изглежда като много по-трудна задача и точно за това участието във всякакви баражи ще е добре да бъде избегнато от клуба на реката.
