Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Баща му е от Тотнъм, но той живее с майка си и е символът на възраждащия се Арсенал

Заедно с Букайо Сака, Емил Смит Роу в момента е емблемата на академията на Арсенал. И след като проби при Микел Артета, вече стигна и до националния отбор Снимка: Getty Images
Заедно с Букайо Сака, Емил Смит Роу в момента е емблемата на академията на Арсенал. И след като проби при Микел Артета, вече стигна и до националния отбор

Без повече шоколад и с акцент върху рибешкото месо, много повече дисциплина в храненето и тренирането, много по-стриктен режим - промените в живота на това 21-годишно момче са значителни, но до една си заслужават.

Защото тази седмица Емил Смит Роу проведе първата си тренировка като част от националния отбор на Англия. И направените жертви едва ли му тежат особено, включително сбогуването със сладкото.

"Не се хранех особено добре, ако трябва да съм честен", признава футболистът, който все още живее с майка си. "Получавах крампи след 60 минути на терена и други такива неща".

"Не наблягах на храненето, не приемах достатъчно течности и преди мачове не бях достатъчно хидратиран. Но оттогава опитвам да се фокусирам върху това".

"Възможно най-много съм ограничил шоколада и храната навън, вече винаги ям у дома", продължава Смит Роу, който се превръща в символ на новия, постепенно възраждащ се Арсенал под ръководството на Микел Артета.

"Артилеристите" правят всичко възможно да помогнат на младата си надежда да си изгради максимално здравословен начин на живот и са му осигурили даже личен готвач.

"Той прави няколко ястия с паста и това е хубаво. Преди не обичах риба, но сега вече харесвам сьомгата и други подобни", радва се играчът. "Мама по начало готви, но вече не ѝ се налага".

Разбира се, клубът може да помогне на футболистите си, но в крайна сметка всичко си зависи от тях.

А точно Емил Смит Роу има всички основания да бъде все по-мотивиран след успешната си седмица, в която отбеляза победния гол срещу Уотфорд и си извоюва първа повиквателна от Гарет Саутгейт.

Сега му остава и за "трите лъва" да използва шанса си, както го направи в Арсенал.

На "Емирейтс" атакуващият халф беше с основен принос за прогреса през миналия сезон и пое отговорността да вземе фланелката с №10, след като през лятото подписа нов договор с родния си клуб.

Двамата с Букайо Сака дават надежда на феновете, че пред отбора предстои далеч по-светло бъдеще от твърде сивите последни години.

Краят на миналия сезон беше обнадеждаващ, но Смит Роу знаеше, че трябва да отбележи още по-голям прогрес - да работи все по-усърдно и да обръща все по-голямо внимание на детайлите.

Затова той проведе специфична подготовка преди подготовката.

Замина на тренировъчен лагер в Португалия заедно с един от физиотерапевтите на Арсенал и малка група от играчи, включително Калъм Чеймбърс, Ектор Бейерин и Роб Холдинг.

Едва впоследствие стартираха предсезонните тренировки с Артета и останалия отбор. 

Когато сезонът започна, кондиционно Емил Смит Роу изглеждаше толкова добре, колкото не е бил никога преди.

Откъм резултати, стартът на кампанията беше кошмарен и Арсенал загуби първите си три мача - но дори в тях играта на плеймейкъра беше единственият светъл лъч.

Постепенно Арсенал се изкачи до петото място в класирането, а значимостта на Смит Роу за този отбор е все по-голяма с всяка следваща седмица. С 4 гола и 2 асистенции в Премиър лийг, той е лидер сред съотборниците си по показателя "гол+пас".

Снимка: Getty Images

Той постига това в меко казано сложна обстановка. На Емил Смит Роу му се падна да пробие в Арсенал в едни много трудни времена за клуба.

Трудностите обаче не са нещо ново за него и го съпътстват още от съвсем ранните години, когато е отхвърлен от Челси, защото е твърде мършав и няма шанс във физическите двубои.

Той е родом от Южен Лондон, но се мести в северната част на града, когато на 10 години е приет в школата на Арсенал.

На 18 е преотстъпен на РБ Лайпциг, но германците откриват, че той е отишъл при тях без да е напълно възстановен от контузия в слабините, която продължава да го измъчва.

Затова Смит Роу изиграва едва 28 минути за отбора и после е пратен в Хъдърсфийлд в Чемпиъншип. Именно в Хъдърсфийлд младокът започва да привлича повече погледи към себе си, а от сезон 2020/21 вече започва пробивът му в първия отбор на "артилеристите".

Всичко това доведе и до интереса от страна на Саутгейт, заради който днес Смит Роу е пред дебют за страната си.

Оттеглянето на Маркъс Рашфорд и Джеймс Уорд-Праус от състава отвориха място за Емил в предстоящите двубои срещу Албания и Сан Марино.

В този голям момент за него е време за някои равносметки и за завръщане към началото на кариерата.

"Играех в кварталния отбор и един от приятелите ми беше извикан в Челси. Майка му познаваше един от скаутите, а моят приятел ѝ каза: "Имам съотборник, който е много добър, обърнете му внимание", спомня си Смит Роу.

"Така че отидох на проби в Челси за 3-4 седмици, но тогава бях много дребен, много кльощав и постоянно ме изблъскваха от топката. Всички играеха с много физика. Аз не бях достатъчно активен и не играех много с топката. Струва ми се, че затова не се интегрирах".

"Но тези неща се случват. Отидох в Арсенал и там се наблягаше повече на подаванията и взаимодействието с останалите. Не ги интересуваха толкова физическите ми данни, но като израснах станах по-силен".

"Периодът в Лайпциг си беше обезсърчаващ. Отидох сам в Германия, семейството ми не можеше да дойде и беше трудно. Работех всеки ден, но без да знам какво точно да правя. Измъчих се, но изобщо не съжалявам, че отидох".

Халфът си дава сметка колко много е научил в Германия заради смяната на обстановката, сблъскването с различна среда, нов език, нови съотборници и треньор. "Определено станах повече мъж от преди", отчита той.

Днес Емил Смит Роу е звездата на академията на Арсенал заедно със Сака и изживява мечтата си, тъй като е фен на "топчиите" от дете.

Но животът му можеше да тръгне в съвсем различна посока, най-малкото защото баща му вика за местния враг Тотнъм, а самият Емил е бил харесан от Спърс в тийнейджърските си години.

Под влиянието на по-големия си брат обаче, и заради обаянието на фигури като Денис Бергкамп и Тиери Анри, Смит Роу предпочита именно Арсенал.

"Да, Тотнъм се интересуваше от мен, когато бях на 15 или 16", припомня си Емил. "Но честно казано, не ме интересуваше особено, защото бях фен на Арсенал. Фен на Тотнъм беше единствено баща ми". 

Е, ако досега въобще беше останал фен на Арсенал, който да не харесва Емил Смит Роу, вече едва ли съществува такъв.

Най-четените