Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В Арсенал тренираше с Анри и Бергкамп, но с красотата му провървя повече и обиколи света като модел

В Арсенал тренираше с Анри и Бергкамп, но с красотата му провървя повече и обиколи света като модел Снимка: Getty Images

Джон Холс излезе от академията на Арсенал, стана звезда в Стоук Сити и игра във Висшата лига с екипа на Рединг, но интересното е, че най-големите му успехи идват извън футболния терен.

След като окачи бутонките си, Холс се превърна в звезда на модния подиум. Той е един от малкото сериозни късметлии, надарени с както с талант, така и с добър външен вид, на които трябва да бъде благодарен за успеха си в две напълно различни поприща.

Но историята му не е само низ от възходи. Самият той признава, че съжалява за някои свои решения от времето си на терена.

Холс печели ФА Къп с младежкия тим на Арсенал, преди да попадне в първия отбор, за който обаче записва едва три мача, и трите в Купата на лигата. Очакванията му са за далеч по-бляскава кариера, но реалността е различна.

"Имах огромен късмет да бъда част от отбор като Арсенал - споделя вече 39-годишният бивш дефанзивен халф. - Едва след като напуснах Арсенал, осъзнах, че съм имал шанса всеки ден да тренирам с Тиери Анри и Денис Бергкамп.

По онова време бях наперено хлапе, което си мислеше, че е по-добро от всички. Но чак след като се разделиш с този начин на живот, разбираш какъв късметлия си.

Винаги съм вярвал напълно във възможностите си, както и повечето футболисти. Когато бях на 17 или 18, се озовах на пейката за мач срещу Чарлтън, в който Нелсон Вивас изпусна дузпа и загубихме с 0:1.

След това получих контузия в коляното, която ме извади от игра за известно време, след което се върнах на пейката за мач от Купата на лигата срещу Нюкасъл, в който Денис Бергкамп вкара онзи незабравим гол."

Животът след Арсенал

Въпреки вярата в собствените си възможности Холс рядко получава шанс за изява. Пращан е под наем в Колчестър и Беверен, но нещата се промениха, когато Тони Пюлис го привлече в Стоукс Сити през 2003-та.

"Винаги е трудно, когато напускаш клуб като Арсенал - казва още той. - Но аз отидох в Стоук под наем и не пропуснах мач цели два месеца. След това не исках да се връщам в Арсенал; бях доста доволен от положението си.

Снимка: Getty Images

Не исках отново да седна на пейката или да играя за резервите и говорих с треньора. Имах още година до края на договора си, но исках да играя. Все още бях млад и пълен с ентусиазъм, затова реших да отида в Стоук Сити.

Като се замисля сега, може би трябваше да остана в Арсенал, тъй като знам какво щеше да се случи (същият сезон - 2003/04, "артилеристите" станаха шампиони, без да допуснат нито една загуба - б.а.), но по онова време исках да играя.

Пюлис ме посрещна с отворени обятия. И двамата много се харесвахме. Той ме оставяше да правя каквото си искам на терена, което е всичко, за което един футболист мечтае.

Феновете също бяха брилянтни. Всеки в града знаеше името ми, което е прекрасно за всеки играч. Наслаждавах се на всяка минута."

Грешният ход

Холс, който и до днес живее на един хвърлей камък от "Емирейтс", прекара малко повече от две години в Стоук, преди напускането на Пюлис и спорове около договора му доведоха до това да премине в прекия конкурент в Чемпиъншип - Рединг.

Това се оказа началото на края на футболната му кариера, а в рамките на над две години на "Мадейски" Холс изигра само два мача за първенство, включително и мач от Висшата лига срещу Болтън, който си остава и единственият му двубой на елитно ниво.

"В Рединг спрях да си давам зор. Не знам кой ме привлече, както често става с футболистите, но (тогавашният треньор) Стив Копъл не ме хареса, а и аз не го харесвах.

Не пасвах на стила им на игра. Те използваха крайните си бранители и играеха много по крилата, търсеха по-сигурните подавания, което не бе моят стил.

Имах проблеми с контузии и преди да се осъзная, времето ми там изтече. А веднъж изпаднеш ли от полезрението на хората, трябва да започнеш всичко от начало.

Когато си тръгнах оттам, само няколко клуба ме искаха. Изгубих си времето в Рединг. Всичко, което направих там, не беше на ниво. Не съжалявам за избора си, но ми се искаше да си бях тръгнал много по-рано.

Успях да стъпя на тревата в мач от Висшата лига, което беше хубаво, но ми мушнаха топката между краката само 30 секунди след това. Още дори не бях играл с нея! Целият ми талант отиде на вятъра."

Липсата на игрово време и контузиите си казват думата и когато не е в стаята за физиотерапия, Холс седи на пейката в очакване на спорадичните си шансове.

Снимка: Getty Images

"Спрях да обичам футбола. В последната година в Рединг играех за резервния отбор, което наистина може да сломи един футболист.

Там никой не се напряга, освен младоците. По-възрастните играчи са сигурни, че мястото им не е в резервите, затова и не си дават зор. Все едно играят контрола. Вече не обичах играта.

Трябваше да сляза още една лига надолу и да отида в Брентфорд, където си прекарах страхотно и успяхме да спечелим титлата. Усещах обаче, че съм загубил част от скоростта си, както и че трите години, в които почти не играх, са си казали думата.

След това всичко тръгна надолу."

Кариерата след края на кариерата

Холс окачи бутонките на едва 30-годишна възраст. Контузиите не спряха да го преследват и в последните му два отбора - Алдършот и Уикъмб, и след съвет от специалист по проблемите в ахилеса спря с активния футбол през 2012-а.

Бившият халф признава, че начинът му на живот в началото на кариерата му може да се смята за една от причините за ранното му приключване с футбола.

"Обичах да излизам. Няма да лъжа, имах много приятели, които не спираха да ходят по барове, и това ми харесваше.

Двете години в Стоук бяха най-добрите в кариерата ми, въпреки че излизах повече от всякога.

Проблемите идват, когато се контузиш или останеш извън състава; когато не поддържаш добра форма и продължаваш да получаваш контузии, тогава нещата се объркват. Ако можех да се върна назад във времето, бих променил именно това."

За щастие на Холс, след като е принуден да се откаже толкова рано от футбола, бързо-бързо намира в каква посока да насочи живота си.

"Наистина имах голям късмет. След като приключих с Уикъмб, само пет или шест дни по-късно, бях в един мол, когато едни хора, които и до днес са мои агенти, ме попитаха дали имам интерес към моделството. И аз реших да пробвам.

Докато още играех, сестра ми работеше с няколко агенции и ми предложи да пробвам.

"Работил съм с марки като Armani, Dolce & Gabbana, Marks & Spencers, Next и H&M. Наистина извадих късмет. Благодарение на тази работа, обиколих света, което е страхотно, особено когато не плащаш от джоба си за това."

Холс е опитвал както от студените вечери в Стоук, така и от модните подиуми в Милано, и отлично знае с кое е по-трудно да се справиш.

"Увереността ти помага много както във футбола, така и в моделството - добавя Холс. - Винаги много съм вярвал в себе си още от началото на пътя ми в Арсенал.

Но при моделството... Там те искат на място четири часа преди началото на ревюто, въпреки че твоята роля приключва за 30 секунди.

В продължение на тези четири часа просто чакаш и искаш най-накрая да дойде редът ти, че да се приключи с всичко това. Междувременно някакви хора ти оправят грима и косата, нагласят ти дрехите, така че има доста чакане. Доста е скучничко. Бих предпочел да изиграя един мач в това време."

Най-четените