Луис Енрике направи прочувствено изявление с похвали към Серхио Бускетс, след като халфът взе наградата за играч №1 във финалната фаза на Лигата на нациите.
Испания беше победена от Франция в двубоя за титлата, но въпреки това Бускетс беше предпочетен пред някой от футболистите на победителите.
"Той е ключов за нас. Капитан е, но не само това. Той е и човек, който носи в себе си ценностите на терена и извън него. Той дава спокойствието, тишината. Той е стълбът, върху който е базирана играта ни в защита и в атака", каза Луис Енрике.
Такъв израз на признателност и подкрепа идва в момент, когато Серхио Бускетс изживява доста неприятен период в Барселона. Опитът му е безспорен, но заедно със защитниците на Челси Маркос Алонсо и Сесар Аспиликуета, той беше единственият играч над 30 г. сред титулярите за Испания срещу Франция.
И както често се случва при Бускетс, неговата игра далеч не беше най-обсъжданото нещо около "Ла фурия роха" в последните мачове - вълнуващото в този испански тим не са застаряващите звезди, а младите футболисти.
Шестима под 25 г. бяха титуляри за Енрике срещу Франция, също толкова попаднаха сред 11-те в полуфинала на Евро 2020, загубен от Италия.
51-годишният селекционер сглобява отбор за бъдещето с гигантски потенциал, който има всички шансове да върне Испания към най-славните години на нейния национален отбор отпреди десетилетие.
Тогава отборът стана световен шампион за първи път и грабна две поредни европейски титли с незабравим състав от легенди и доминиращ тики-така стил, диктуващ футболната мода на национално и клубно ниво.
Сега Испания отново намира себе си и притежава треньор с дългосрочна перспектива, както и невероятни таланти във всички линии. "Ла фурия" е способна тотално да контролира мача срещу почти всички съперници, срещу които се изправи, и отсега изглежда в състояние да атакува световната титла в Катар догодина.
Но предвид възрастта на най-обещаващите единици, тази Испания се гради не само за Катар, а и за възможна дълга доминация в световния футбол.
Доста различни футболисти се изредиха в испанския национален отбор от оттеглянето на Висенте дел Боске през 2016 г. досега. Смениха се и няколко треньори, а отборът търсеше себе си, за да достигне фазата, в която е в момента.
Енрике интегрира цяла група младоци, които впечатляват не само с крехката си възраст, но и със зрялостта си и с увереността, че заслужават да бъдат в състава.
Най-изненадващата повиквателна за финалите на Лигата на нациите беше на 17-годишния халф на Барселона Гави, но той се превърна в сензация. Мнозина приеха скептично думите на Енрике, че Гави е напълно готов да бъде национал още на тази възраст, но тийнейджърът го доказа на терена, когато излезе като титуляр срещу Италия.
Така той стана най-младият национал на страната на 17 години и 62 дни. Да се представиш по този начин при дебюта си в сърцето на халфовата линия в гостуване на Италия и в директен двубой срещу един от идолите ти Марко Верати - това говори за страхотно бъдеще пред теб.
Но впоследствие Луис Енрике подчерта, че Гави е не само бъдещето, но и настоящето на испанския тим. И е само един от вълнуващите млади играчи, които за минимум 10 години напред могат да формират ядрото на Испания.
Година по-голям от Гави е Йереми Пино, който също направи впечатление срещу Италия и който вече втори сезон радва феновете на Виляреал в Ла Лига.
Феран Торес, отбелязал двата гола за победата над "Скуадрата", е само на 21.
Нападателят израства под ръководството на наставници като Енрике и Пеп Гуардиола и вече реализира 7 гола през тази кампания.
"Той има мощ, скорост, изстрели с двата крака, шут от далечно разстояние. И то още на тази възраст...", оцени го легендата Давид Вия, който знае това-онова за играта в атаката на испанския национален отбор.
Друг основен нападател в редиците на Енрике е Микел Оярсабал, който е на 24 и този сезон се представя успешно и в клуба си Реал Сосиедад с 6 гола в 8 шампионатни мача.
Изглежда е въпрос на време той да заиграе в по-голям тим и да подобри резултатността си - защото Испания тепърва ще се нуждае от него.
Ако има някакви притеснения около оформящото се ново ядро на "Ла фурия", те са свързани с липсата на чистокръвен централен нападател като Вия или Фернандо Торес.
Младоците в атаката на Луис Енрике са с разнообразни и допълващи се качества, но го няма типичният голмайстор, чиято основна черта е головият нюх. Това обаче не означава, че опциите в атака не достигат.
Най-младият голмайстор на Испания и Барселона Ансу Фати тепърва ще възвръща формата си след тежката контузия, която забави развитието му през последните 12 месеца. 18-годишният Фати е такъв талант, че стига да е здрав, звездното му бъдеще изглежда гарантирано.
Енрике показва голямо доверие и в 23-годишния Дани Олмо, който пропусна финалите в Лигата на нациите заради травма.
20-годишният Брайън Хил от Тотнъм също е сред вариантите в атакуващ план и очевидно конкуренция за трите места в нападение няма да липсва.
В халфовата линия изборът на Енрике също е богат, защото там той разполага и с 18-годишния Педри, който вече е основна единица в Барселона и в националния тим, изигра цели 73 мача през миналия сезон и беше сред най-добрите на Евро 2020.
За Педри и Гави вече се говори като за новите Шави и Иниеста в Испания и Барселона.
Но дори да не бързаме със съпоставките с легендите, отсега можем да си представим как двамата рамо до рамо са в състояние да "скрият топката" на всеки противников тим, особено когато са подпомагани от типичен дефанзивен полузащитник като Родри.
Родри вече кара третия си сезон на най-високо ниво в Манчестър Сити, но все още е само на 25 години и също има накъде да се развива, за да наследи за постоянно Бускетс в ролята на човека пред защитата.
В задни позиции селекционерът също оформи ядро от играчи, на които ще може да разчита за доста време напред.
Давид де Хеа възстанови репутацията си на топ вратар в Манчестър Юнайтед, но в националния отбор продължава да бъде резерва на Унай Симон от Атлетик Билбао. Симон все още се радва на голямо доверие от селекционера си, въпреки някои сериозни грешки на Евро 2020.
На 24 години той е доста млад за вратар и вероятно именно мисълта за бъдещето играе роля за налагането на 7-години по-младия от Де Хеа футболист.
Пред стража в последните мачове играеше Ерик Гарсия, който скоро ще натрупа 100 мача в мъжкия футбол на крехката възраст от 20 г. По всичко личи, че Гарсия ще бъде основна част от отбраната на Барселона в новата ера на клуба и ще се бори за титулярно място и в националния отбор.
В центъра на защитата 27-годишният Аймерик Лапорт носи повече опит и стабилност, но специално внимание заслужава един друг футболист с шансове да се превърне в дългогодишен лидер.
Пау Торес от Виляреал вече е считан за един от най-обещаващите бранители в цяла Европа и показва много високо ниво в последните два сезона. Спокойствие, зрялост и лидерски качества отличават 24-годишния Торес, който вече е спечелил вниманието на големите клубове и едва ли ще остане още дълго в сегашния си отбор.
Най-големият комплимент към защитата на Испания е, че досега не си е проличало отсъствието на фундаментална фигура като Серхио Рамос.
Ветеранът от доста време е контузен и вече не може да се разчита винаги да е на линия, както беше през последните петнайсетина години, но и в неговата зона младата генерация настъпва.
Може би Световното първенство в Катар идва твърде скоро за тази Испания.
Но трудно ще намерите национален отбор с по-голям потенциал да определя футболната мода за доста години напред - и остава единствено играчите на "Ла фурия роха" да се справят с големите очаквания.
Всичко останало изглежда в тяхна полза.
