На "Селхърст Парк" се усещаше някакъв плах прилив на надежда преди първия съдийски сигнал.
Кристъл Палас отново можеше да разчита на може би най-значимите си играчи Даниел Муньос и Исмаила Сар, които до момента отсъстваха, съответно заради контузия и заради Купата на Африка.
Мениджърът Оливер Гласнер се беше постарал да успокои атмосферата в пресконференцията си преди мача и хаосът от предните три седмици изглеждаше поотминал.
Но нещата отново не се стекоха добре и в лондонския сблъсък Челси надделя с 3:1 над Палас, макар че срещата до голяма степен беше равностойна.
Дузпата, след която Челси натрупа три гола преднина, както и изгонването на Адам Уортън, съвсем скапаха настроението на стадиона.
И това е разбираемо, защото напоследък феновете на Кристъл Палас нямат на какво да се зарадват.
А само преди малко повече от месец те възпяваха мениджъра Гласнер след победа с 3:0 над Шелбърн в Лигата на конференциите.
Публиката се радваше не само на европейското участие, но и на сензационното представяне в първенството, където "орлите" бяха четвърти с 26 точки от 15 мача.
Оттогава Палас взе само две точки за осем кръга, а през това време Гласнер потвърди, че си тръгва в края на сезона, капитанът Марк Геи беше продаден на Манчестър Сити, а нападателят Жан-Филип Матета поиска незабавно да бъде трансфериран.
В самото начало на трансферния прозорец клубът направи рекордна покупка в историята си и взе Бренан Джонсън от Тотнъм за близо 35 млн. паунда. Но тази сделка не е достатъчна, за да подобри цялостното настроение.
Кристъл Палас беше красивата приказка на Висшата лига, среднякът, който се издига над обичайното си ниво и пренаписва историята си.
През май отборът спечели първия си голям трофей, като вдигна Купата на Англия.
Последва триумф за Къмюнити шийлд през август и шеметна серия от 19 поредни мача без загуба.
Но ситуацията във футбола се променя твърде бързо и всичко това вече се усеща някъде далеч в миналото.
В момента Палас е на обезпокоителните 8 точки над зоната на изпадащите и е по-вероятно да бъде замесен в битката за оцеляване, отколкото да запази мястото си в евротурнирите.
Лигата на конференциите остава като възможност за спасяване на сезона със спечелване на първи европейски трофей - но дори това не би решило проблемите, пред които е изправен клубът.
Самият Оливер Гласнер допринесе за засилването на напрежението.
Преди седмица той избухна публично срещу шефовете си заради липсата на подкрепа в трансферния прозорец, оплака се от напускането на Геи и реши ненадейно да обяви, че няма намерение да остава на "Селхърст Парк" за следващата кампания.
В резултат австриецът беше освиркван и даже обиждан след поражението с 1:2 от Съндърланд - мач, в който не направи нито една смяна.
До голяма степен спадът беше предвидим, а недоволството на Гласнер е обяснимо, тъй като програмата през декември и януари е натоварена, а съставът му не е достатъчно широк, за да се бори на няколко фронта.
Естествено, феновете са емоционални и бяха с повишени очаквания след триумфалния минал сезон, но Палас вече се лиши от Еберечи Езе и Марк Геи, явно ще загуби и Матета, както и най-успешния мениджър в историята си.
Настоящето е мрачно, а бъдещето става твърде неясно.
След загубата от Челси, Гласнер подчерта, че Кристъл Палас е в период на преход и допълни, че феновете имат причини да гледат по-оптимистично.
Някои от тях обаче си тръгнаха доста преди края на двубоя и дори не видяха почетния гол на Крис Ричардс.
Когато атмосферата е такава, подобряването на играта и резултатите става доста по-трудно, а изпитанията идват едно след друго.
В неделя Палас гостува на Нотингам Форест и при загуба ще бъде изправен пред реален риск от изпадане.
Така приказката може да се превърне в кошмар, и то по-бързо, отколкото и най-големите песимисти са очаквали.
