Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Манчестър Юнайтед е по-добър без Рашфорд. Рядко може да се види падение като неговото

По една или друга причина, в момента Рашфорд не е с правилната психологическа нагласа и Тен Хаг не може да си позволи да го държи на терена Снимка: Getty Images
По една или друга причина, в момента Рашфорд не е с правилната психологическа нагласа и Тен Хаг не може да си позволи да го държи на терена

Манчестър Юнайтед отчаяно се нуждаеше от знакова победа, която да вдъхне живот на отбора - и тя най-после дойде в сряда вечер, когато Челси беше надигран с 2:1 на "Олд Трафорд".

Успехът с двата гола на Скот Мактоминей беше резултат от видимо подобрение в играта и демонстрация на доста по-голяма борбеност след недопустимо вялото 0:1 от Нюкасъл преди няколко дни.

Показателно е обаче, че приливът на енергия дойде именно когато Ерик тен Хаг се осмели да остави Маркъс Рашфорд на резервната скамейка.

Местната звезда не прилича на себе си през този сезон и е толкова затънал, че изваждането му от титулярния състав даже изглежда закъсняло - и ако Юнайтед продължи да се представя така без него, няма да му е лесно да си върне мястото.

Антони също има проблеми с формата си, но срещу Челси използва дадената му възможност и беше не само настойчив в атака, но и много работлив в защита.

Бразилецът помагаше на Диого Далот по фланга и вършеше точно това, което Рашфорд напоследък не е склонен да прави.

Още по-тревожно за английската звезда е безапелационното представяне на Алехандро Гарначо на другия фланг.

Гарначо играе така, че за момента просто е невъзможно да бъде изваден от титулярните 11 и няма как да не бъде предпочетен в следващите мачове срещу Борнемут и Байерн Мюнхен.

Относно Рашфорд остава въпросът как се стигна до този труден за осмисляне спад след невероятния му минал сезон.

Той беше футболист №1 на Манчестър Юнайтед при Тен Хаг и след като подписа новия си договор е най-високоплатеният в тима със своите 325 хил. паунда на седмица.

Освен това от Маркъс се очаква да бъде символ на клубните традиции и пример за готовността на клуба да дава шансове на собствените си юноши.

Незаинтересованото му отношение обаче вече привлече критики от клубни легенди като Рой Кийн и Пол Скоулс, а търпението на самия Тен Хаг все някога трябваше да свърши.

Не може да се отрече, че мениджърът даде достатъчно възможности на звездата да покаже, че си възвръща формата или поне да демонстрира желание за битка.

Но Рашфорд вече не вкарва, не тича и не се раздава. Може би именно поставянето му на резервната скамейка е големият му шанс да презареди батериите, да се концентрира и да се върне към по-добрите си дни, които не бяха толкова отдавна.

По-рано през тази година той изравни клубния рекорд, като се разписа в девет поредни домакинства и наниза цели 10 победни гола през миналия сезон.

Пикът във формата му дойде след Световното първенство и беше основна причина Юнайтед да спечели Купата на лигата и да завърши в топ 4, за да се завърне в Шампионската лига.

Рашфорд приключи сезона с 30 попадения във всички турнири, но през новата кампания не е допринесъл почти с нищо.

За 18 мача той отбеляза само два пъти, като единият път беше при дузпата срещу Евертън миналата седмица - която великодушно му беше предоставена от Бруно Фернандеш в опит да възстанови самочувствието му.

До мача с Челси Тен Хаг не само продължаваше да се доверява на Рашфорд, но и го изпробва на всички позиции в атаката. 

Очевидно футболистът не беше щастлив, когато трябваше да играе като централен нападател в началото на сезона, но новопривлеченият Расмус Хойлунд беше контузен.

Напоследък Маркъс играеше отдясно, защото Гарначо се наложи на позицията по левия фланг. Но дори когато беше пускан на любимия си пост отляво, Рашфорд отново не оправдаваше очакванията по никакъв начин.

Той не само не бележи, но и не излиза на добри положения, не създава ситуации и за останалите.

Рашфорд отправя по един точен удар на всеки 120.9 минути игра, а това е най-слабият показател в кариерата му дотук.

Дъното за него беше мачът срещу Нюкасъл, когато не само не предложи каквото и да е в атака, но и не си правеше труда да играе в защита и да спира набезите на Тино Ливраменто. Тен Хаг се видя принуден да го извади от игрището още в началото на второто полувреме.

Треньорът коментира, че в тима трябва да помогнат на Рашфорд да се върне към обичайното си ниво.

Но въпросът е кое за него е обичайно - дали онези хитови три месеца след Мондиал 2022? Или те бяха по-скоро изключение?

Ако разгледаме представянето на играча в по-дълъг период от време, ще видим, че откъм резултатност той не е толкова впечатляващ.

От началото на сезон 2021/22 е отбелязал 37 гола в 106 срещи, а това е средна работа за футболист с неговата репутация.

За сравнение, в същия период Мохамед Салах е вкарал 74 гола в 122 мача, а Хюн-Мин Сон - 47 в 107 двубоя.

Страхотният рейд на Рашфорд от 17 гола в 19 мача след завръщането от Световното първенство беше просто аномалия, която му помогна да си издейства тлъстия нов договор.

Има вероятност той да се е почувствал твърде комфортно на "Олд Трафорд" и да има трудности с личната мотивация в клуб, който и без това е раздиран от проблеми.

Някои източници от Юнайтед сочат, че поведението на нападателя обичайно е резервирано и дистанцирано, а това си личи и на терена.

В крайна сметка мястото му в момента е именно на резервната скамейка, защото Манчестър Юнайтед просто е по-добър отбор без него.

Рядко може да се види такова рязко падение на толкова талантлив футболист, който би трябвало да е в най-силните години от кариерата си. 

Но всъщност това не е първият му спад и напомня на този отпреди около две години, когато също се наложи да бъде поставен на пейката, първо от Оле Гунар Солскяер, а после и от временния мениджър Ралф Рангник.

Тогава даже имаше опасения, че кариерата му в Юнайтед е на път да приключи, а и той още се възстановяваше от изтощителна контузия в рамото. Имаше го и психологическия товар от пропуснатата дузпа на финала на Евро 2020.

На пръв поглед, сега Маркъс Рашфорд би трябвало да е в по-добро състояние, защото не е имал контузии, бъдещето му на "Олд Трафорд" е осигурено и през пролетта тимът беше във възход.

Но съществуват фактори в личния му живот, които могат да послужат за обяснение на неговите проблеми.

През лятото Рашфорд се раздели с отдавнашната си приятелка, за която беше сгоден.

По-късно брат му Дейн, който е и негов агент, беше арестуван в Щатите по подозрения за домашно насилие. Тази новина избухна само ден, след като Рашфорд получи червен картон при поражението с 3:4 от Копенхаген в Шампионската лига.

През ноември се случи и трагедия в семейството, а Маркъс обяви, че братовчед му е починал и посвети на него гола си срещу Евертън.

Играчът е признавал, че е бил в емоционална дупка при миналия голям спад във формата си и е страдал от липса на увереност.

Сега случаят изглежда подобен и макар че юношата на Юнайтед не създава проблеми с начина си на живот и отношението си в тренировките, психологическата му нагласа в момента го дърпа надолу.

Затова Тен Хаг не може да си позволи повече да го държи на терена - особено в толкова сложен период за целия отбор.

 

Най-четените