Виляреал остана на крачка от финала в Шампионската лига, но феновете скоро няма да забравят за този смел и симпатичен отбор на Унай Емери, който по пътя си към полуфиналите отстрани гиганти като Ювентус и Байерн Мюнхен.
В реванша срещу Ливърпул един 25-годишен играч - Булайе Диа, изживя собствената си приказка. Преди пет години сенегалецът работи във фабрика за пластмаса, но във вторник вече успя да вкара гол на един от топ вратарите в света - Алисон, на най-голямата сцена в европейския футбол.
Пътят на Диа е като изваден от приказка, но и доказателство, че можеш да постигнеш всичко, стига да не се отказваш от мечтите си.
Когато е на 12, баща му го води в академията на Сент Етиен, но там не го приемат. "Бях поканен на двудневни проби и бях много щастлив - разказва Диа, който е роден във Франция, но решава да се състезава за страната на родителите си - Сенегал.
С баща ми станахме в 9 сутринта и тръгнахме. Искахме да стигнем възможно най-бързо. Но колата ни се развали по пътя. Той се опита да я оправи, но разбра, че няма да може сам. Извикахме си такси и се прибрахме вкъщи.
Заради проблемите с колата Диа така и не стига до Сент Етиен. Малчуганът е сърдит за ден-два, след което забравя за случката, разказва баща му.
Година по-късно Диа прави нов опит да влезе в друга от топ академиите в страната - тази на Олимпик Лион. На тестовете в Лион обаче му казват, че физическият му потенциал не е достатъчен.
В момента Диа е висок 180 сантиметра, но с приличен отскок, благодарение на който бележи достатъчно голове и с глава.
След няколкото поредни провала Булайе оставя футболната си мечта на втори план. Новата му цел е да помага с каквото може на семейството си, затова изкарва диплома за електротехник, след което работи и във фабрика за рециклиране на пластмаса.
"Брат ми ми предложи да стана електротехник. Работата е доста интересна, но през зимата нямах достатъчно поръчки. Затова работех и като общ работник през нощта.
Въпреки тежката работа Диа продължава да играе футбол - в аматьорски отбор, съставен от момчетата от фабриката, в седмото ниво на Франция. Благодарение на негов приятел, си урежда проби в уелския Еърбъс, който през 2016/17 играе в елита, но след това бързо се връща по долните дивизии.
"Отидох до там, преминах успешно пробите, но след това се върнах във Франция - разказва Диа. - Беше ми трудно да се разделя със семейството си. Планът ми винаги е бил да пробия във френския футбол."
Изненадващо или не, успява. Когато е на 21, Диа заиграва за отбор в четвърта дивизия и през сезон 2017/18 нанизва 15 гола в 21 мача, след което е взет от елитния Реймс.
Диа започва кариерата си при "червено-белите" в резервния отбор, но постепенно стига и до първия. През сезон 2018/19 отбелязва три гола в 18 мача, на следващия - седем в 24, а през миналия достига двуцифрено изражение на попаденията - 14 в 36. Неведнъж наказва и грандове като ПСЖ и Олимпик Марсилия.
"Най-трудната част от това да си футболист са всекидневните тренировки - разкрива Диа. - Не е задължително да са отборни, но самият ти си задължен всеки следващ ден да си по-добър от предишния. Появяват се трудности и когато трябва да се нагаждаш към нови тактики. Сравнявам по себе си - много по-лесно е да наваксаш изоставане във физическо отношение, отколкото в тактическо."
През лятото на 2021-ва Реймс получава предложение да кешира добрата форма на Булайе. Виляреал предлага 12 млн. евро за нападателя, с което Диа се превърна във втория най-скъп изходящ трансфер в историята на клуба.
Престоят на африканеца в Испания започна по възможно най-добрия начин - с трофей. Виляреал победи Челси във финала за Суперкупата на Европа, а Диа се радва не нелош първи сезон при "жълтата подводница" с общо седем гола и пет асистенции във всички турнири.
Нападателят пропусна част от кампанията заради различни травми, но и заради задълженията си в националния отбор по време на Купата на африканските нации. Диа е част от състава на Сенегал, който спечели трофея на континенталния турнир, след което игра и 81 минути в решаващия плейоф срещу Египет за класиране на Мондиал 2022. Както във финала за КАН, Сенегал отново излезе победител, отново след изпълнение на дузпи.
Съотборникът му в националния отбор - Садио Мане, е почитател на качествата му още от времето, в което бележеше голове с фланелката на Реймс: "Ако продължава така, едва ли ще остане дълго време във Франция. Наистина съм впечатлен." И Мане позна - Диа вече вкарва за Виляреал.
Отбеляза един и във вратата на Алисон, но Ливърпул се оказа твърде силен за "жълтата подводница", дори и да изоставаше с 0:2 на почивката в реванша.
"Думите му ме ласкаят и докосват сърцето му. Не мога да повярвам, че такива футболисти говорят подобни неща за мен", коментира Диа думите на Мане по свой адрес.
За негово съжаление обаче, малко не му достигна и от двамата само Мане ще играе на финала в Шампионската лига. Но постигнатото от Диа в последните пет години заслужава само уважение.
