Ако Кевин Кийгън беше човекът, който накара Нюкасъл да мечтае, то Еди Хау беше този, който превърна мечтите в реалност.
Сега краят на две ери на "Сейнт Джеймсис Парк" почти съвпадна и малко след смъртта на Кийгън, дойде и напускането на Хау.
Трудно е да не свържем тези събития, поне откъм емоционално въздействие върху феновете. Великият Кевин Кийгън върна "свраките" във Висшата лига през 1993 г. и ги направи кандидати за титлата, а три десетилетия по-късно Еди Хау сложи край на сушата откъм трофеи.
Една мечта беше сбъдната, и то след впечатляваща работа от страна на мениджъра няколко години поред.
Когато Хау беше назначен в Нюкасъл през ноември 2021 г., отборът беше в много тежко положение.
Финансирането от Саудитска Арабия позволи да бъдат привлечени някои качествени попълнения като Киърън Трипиър, Дан Бърн и Бруно Гимараеш, а изпадането беше избегнато с лекота.
Още през следващия сезон Нюкасъл завърши в топ 4 и се класира за Шампионската лига, достигна и до финала за Купата на лигата, където загуби от Манчестър Юнайтед.
През 2025-а беше достигнат нов финал и този път Купата на лигата беше спечелена със знаменита победа с 2:0 над Ливърпул - първи домашен трофей за Нюкасъл от 70 години.
Еди Хау и играчите му автоматично добиха статут на клубни легенди.
Феновете имаха всички основания да се надяват, че това е просто още едно стъпало към далеч по-големи постижения. "Свраките" бяха изградили качествен отбор, воден от класен мениджър, а саудитските пари гарантираха финансова мощ.
Но някъде през миналото лято, когато звездният нападател Александър Исак взе да бойкотира отбора, за да си уреди трансфер, илюзиите започнаха да се разпадат.
Клубът се измъчи в търсенето на заместник на голмайстора, направиха се разочароващи трансфери, в ръководството се забелязваше разединение, а самият Еди Хау страдаше от липса на категорична подкрепа.
В ранния си период начело, Хау изпълняваше и роля на фактически спортен директор, който води селекционния процес.
Треньорът се скъса от работа, за да потушава пожари и да се справя с небалансирания състав, неадаптираните играчи и раздразнителните фенове след някои наистина обезсърчаващи поражения.
Само месец след спечелената купа, Хау беше приет в болница с пневмония.
Той изрази предположение, че упоритата работа и стресът са допринесли за влошаването на здравето му, защото за него "работата е всичко".
В края на един сезон на трансформация, Нюкасъл се беше завърнал в Шампионската лига, но успехът беше дошъл на висока цена.
Първата половина на кампанията беше посредствена и беше трудно да се съхрани мотивацията на недоволните футболисти, а новопривлечените не оправдаваха очакванията.
Еди Хау беше наясно, че в Борнемут трябваше да напусне един сезон по-рано и не искаше да повтаря грешката си и на "Сейнт Джеймсис Парк".
Изключително самокритичен, той се е съмнявал в себе си след загубите от Брентфорд и Съндърланд, но е смятал, че стига играчите и привържениците да го подкрепят, би желал да остане.
Проблемът е, че нито подкрепата на публиката, нито тази на съблекалнята изглеждаше 100-процентова.
В клуба държаха на становището си, че искат мениджърът да остане и през следващия сезон, но петте поредни загуби през пролетта нямаше как да не разклатят доверието в Хау.
Победата с 3:1 над Брайтън в началото на май се усещаше като спасителна за треньора, но съмненията оставаха.
Доколко посветен беше Еди Хау на проекта? Продължаване просто по инерция нямаше да е приемливо и не вършеше работа на никого.
12-тото място в крайното класиране на Премиър лийг беше не просто разочарование, но и индикация, че Нюкасъл вече не прогресира, а започва да запада.
През настоящото лято се появиха още повече въпроси.
Хау искаше да види, че е желан и подкрепян, че му се осигурява нужният състав, за да постигне нещо повече, когато новата кампания стартира през август.
Вместо това, двама от основните състезатели, Антъни Гордън и Сандро Тонали, бяха продадени за сериозни суми.
Както и през миналото лято, така и сега клубът не успява да осигури най-желаните техни заместници, въпреки че не липсват финансови възможности.
Очакваното напускане на лидера в последните години Бруно Гимараеш е още един удар за Еди Хау.
Сякаш Нюкасъл не просто обновява редиците, а започва отначало изграждането на нов боеспособен състав. Само че на етап, в който работата на треньора вече е подлагана на значителни критики.
В публичните си изказвания Хау винаги е подчертавал, че взима решения за доброто на Нюкасъл, а не за своя собствена изгода.
"Ако трябва да напусна, за да помогна на клуба, разбира се, че ще го направя и нямам проблем с това. Важният не съм аз", беше заявил той пред репортери през април.
Явно през последните седмици той е стигнал до заключението, че именно раздялата ще е от най-голяма полза на "свраките".
Но когато тя вече е факт, чувството е на тъга и неудовлетвореност.
Еди Хау не е от треньорите, които са ненавиждани от части от публиката и няма някаква радост или облекчение като реакции на неговото напускане.
Привържениците оценяват какво направи той за тях.
Някои се съмняват дали беше способен да направи още повече в бъдеще, особено след пресния шок от загубата с 1:4 в контролата срещу Бристол Сити в сряда.
Накрая остават хубавите спомени и безспорната заслуга на Хау, че накара Нюкасъл да се наслаждава на настоящето си, а не само да се връща към миналото и да таи надежди за бъдещето.
Раздялата обаче слага край на мечтата, че с този треньор и състав "свраките" ще могат да атакуват титлата.
Отдадеността на собствениците да изкачат клуба до нивото на грандовете вече е под голяма въпросителна - и пътят на развитие с новия треньор Матиас Яйсле тепърва ще бъде очертаван.
