Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не е ли време на феновете да им писне? Тотнъм има един трофей за 20 години, изрита Почетино, подкрепи Суперлигата и отчая звездата си

Желанието на Кейн да напусне е просто последното доказателство, че Тотнъм на Даниел Леви съвсем изгуби посоката Снимка: Getty Images
Желанието на Кейн да напусне е просто последното доказателство, че Тотнъм на Даниел Леви съвсем изгуби посоката

Обикновено, когато някой голям футболист бъде продаден от Тотнъм Хотспър, у феновете се поражда разочарование и даже ненавист.

Случи се, когато на Теди Шерингам му омръзна борбата в средата на таблицата и реши, че Манчестър Юнайтед е мястото, където може да постигне успехи.

Неговото напускане беше оправдано, тъй като две години по-късно той спечели требъл.

Сол Кембъл беше следващият, макар че той напусна със свободен трансфер, за да отиде във вечния враг Арсенал - и феновете не хвърлиха вината върху собствениците или върху президента Даниел Леви, който беше поставен на поста едва месеци по-рано през 2001 г.

Оттогава насам за ключови играчи бяха взети солидни суми, след като те поискаха да преминат в по-амбициозни клубове, включително Майкъл Карик и Димитър Бербатов в Манчестър Юнайтед, Роби Кийн в Ливърпул (макар че се завърна след 6 месеца), Лука Модрич и Гарет Бейл в Реал Мадрид. Има ги и по-скорошните примери с Кайл Уокър (Манчестър Сити) и Кристиан Ериксен (Интер).

Всички тези случаи бяха посрещнати повече или по-малко с възмущение от привържениците спрямо напускащите, които отказаха да останат и да помогнат за изграждането на голям отбор. 

С изключение на Кийн, всички се оказаха прави да потърсят успеха другаде, защото спечелиха големи трофеи, като последно тенденцията беше затвърдена от Ериксен, станал шампион на Италия с Интер.

Сега вероятно трябва да очакваме феновете на Спърс да обърнат гръб на Хари Кейн заради желанието на нападателя да се махне от клуба, на който е собственост през цялата си професионална кариера до момента.

Едва ли обаче публиката ще реагира както обикновено.

По-скоро би показала симпатии и разбиране към своя талисман - защото Кейн е нападател от топ класа, но играе в отбор, който просто не показва топ амбиции.

Вече 20 години клубът е собственост на инвестиционната компания ENIC на милиардера Джо Люис и през тези две десетилетия спечели общо един трофей - Карлинг Къп през 2008-а, когато българският голмайстор Бербатов отбеляза един от головете във финала срещу Челси.

Кейн дебютира за Спърс преди 10 години и играе редовно за Тотнъм от 2014-та. През този период съставът достигна до втори места в Премиър лийг, Шампионската лига и два пъти в Купата на лигата.

Но феновете осъзнават, че любимият им отбор е достигнал един таван, който не може да прескочи дори с нападател като Кейн. И ако голаджията наистина бъде продаден през това лято, каквото е желанието му, много по-вероятно е публиката да насочи гнева си към Леви и ръководството за провала им да сглобят топ отбор около един от най-качествените нападатели, появявали се във Висшата лига.

При ENIC Тотнъм отбеляза несъмнен прогрес, защото през 2001 г. беше по-скоро анонимник от средата на таблицата без никакви надежди да стигне до Шампионската лига или Купата на УЕФА - всъщност изпадането изглеждаше далеч по-вероятен сценарий.

"Уайт Харт Лейн" не успяваше да запълни капацитета от 36 000 във всеки мач и нямаше много знаци, че смятаният за спящ гигант клуб ще се събуди в обозримо бъдеще. 

Промяната не дойде бързо, но днес Тотнъм разполага с един от най-качествените стадиони и с тренировъчна база на най-високо ниво, което трябва да се признае на Даниел Леви - откъм съоръжения клубът е подсигурен да покорява върхове.

На терена обаче ситуацията е различна. Запалянковците имат право да бъдат бесни, че един вълнуващ млад състав, който играеше най-хубавия футбол в страната и завърши втори през 2016/17, беше оставен да се изхаби и да затъне без да спечели нищо. 

Ако погледнем привлечените оттогава досега играчи, едва ли ще намерим някой, който би бил взет от друг клуб от топ 6.

Неведнъж се появяваше възможност да бъдат прибавени далеч по-сериозни имена, но обикновено сумите не устройваха известния със своята пестеливост Леви и затова не видяхме Джак Грийлиш, Бруно Фернандеш и Пауло Дибала с фланелка на Тотнъм.

През 2018 г. "шпорите" станаха първият тим, който не привлича нито един играч през летния трансферен прозорец.

По-големият проблем беше, че когато най-сетне бяха извадени средства за попълнения, те обикновено се оказваха лоша инвестиция.

Най-скъпото попълнение в историята на Спърс Танги Ндомбеле пристигна за 63 млн. паунда миналия сезон заедно с Джовани Ло Селсо, Райън Сесеньон и Джак Кларк, а клубът похарчи общо 130 млн. Никой от тези футболисти не направи Тотнъм по-силен.

Селекционният процес е такъв провал, че последният привлечен играч от световна класа е Хюн-Мин Сон, който беше закупен преди 6 години.

След второто място през 2017-а Тотнъм просто не показа, че цели да изкачи последното стъпало и да се бори за титлата, да се утвърди като константна сила в Европа или дори да поддържа неизменно мястото си в топ 4.

А когато мениджърът води един отбор с ресурси като за Лига Европа и не успява да го класира за Шампионската лига, виновен се оказва самият той. 

Маурисио Почетино призова за "болезнено преизграждане" само месеци преди уволнението си през 2019-а, защото беше усетил преумората и изхабяването в състава, но вече беше късно. 

Решението да бъде уволнен аржентинецът беше доста спорно, а наследникът му Жозе Моуриньо се оказа точно толкова неподходящ, колкото изглеждаше на пръв поглед. 

Финансите на Спърс понесоха голям удар заради кризата с коронавируса, особено при наличието на стадион за 1 милиард паунда, които трябва да се изплащат, и тотална липса на постъпления от билети за мачове и други събития на съоръжението.

Даниел Леви обаче направи допълнително лошо впечатление на феновете през пандемията, защото Тотнъм стана един от първите клубове, наложил временни съкращения на свои служители.

Гневните реакции бяха достатъчно силни, за да предизвикат преразглеждане на този ход, но той беше показателен. Особено при разкритието, че самият Леви е получил бонус от 3 млн. паунда за изграждането на стадиона, макар че той беше завършен с над половин година закъснение.

Репутацията на президента вече беше срината, когато дойде и анонсът на Суперлигата, която включваше и Тотнъм заедно с останалите от топ 6 на Англия.

Дори уволнението на непопулярния Моуриньо вече не можеше да спаси Леви от гнева на публиката. Тръстът на привържениците на отбора призова за незабавна оставка на целия управленски борд, отговорен за забъркването в провалилия се проект.

Оттогава преди домакинските мачове редовно се събират фенове да протестират против Леви и останалото ръководство.

От уволнението на Моуриньо измина повече от месец, но още няма сериозни кандидати за мениджърския пост. И най-запалените по Тотнъм разбират защо например Брендън Роджърс не би изоставил Лестър, за да опита да внесе ред в кашата на "Тотнъм Хотспър Стейдиъм".

Треньорите вече знаят, че постът в Тотнъм е доста сложен, че селекционният процес е сбъркан, че не могат да разчитат на големи финанси за нови играчи, но същевременно от тях се очаква да са конкуренти на най-добрите на Острова.

При всички тези проблеми, желанието на Хари Кейн да напусне е просто поредният признак за фазата, в която клубът се намира.

Футболистът прибързано подписа нов 6-годишен договор през 2018 г., което означава, че желанието му да смени обстановката може и да не се осъществи - Леви е пословично труден при преговорите и може и да не се появи купувач, който да отговори на претенциите му. 

Но самият факт, че звездният нападател и най-важен играч на клуба е отчаян, доказва, че "шпорите" тотално са изгубили посоката.

Просто Тотнъм на Леви отива наникъде. 

Най-четените