Повечето феновете сигурно ще бъдат недоволни, ако трябва да работят от 8 сутринта в деня, след който любимият им отбор е спечелил първия си трофей от 56 години насам. Но не и Дан Бърн.
Два дни след първата си повиквателна за националния отбор на Англия 32-годишният фен на Нюкасъл от дете отбеляза първия гол за победата с 2:1 над Ливърпул на финала за Купата на лигата.
Бърн бе в центъра на празненствата на терена след спечеления трофей, но едва ли е купонясвал много след това, тъй като в понеделник сутрин трябваше да се присъедини към лагера на Англия за първи път в кариерата си.
Голът му срещу Ливърпул на "Уембли" бе първи за Нюкасъл във финал от 1976-а. Вторият им дойде малко по-късно, дело на Александър Исак, преди Федерико Киеза да оформи крайния резултат в добавеното време.
"Невероятни няколко дни за Дан - коментира мениджърът на Нюкасъл Еди Хау. - Днес беше безупречен. Работехме много върху тези корнери и той успя да вкара от голяма дистанция. Невероятен удар с глава."
След мача Бърн сподели: "Имал съм и по-неприятни седмици. Не искам да заспивам, защото имам чувството, че сънувам, и не искам всичко да се окаже лъжа.
Не вкарвам много голове, така че си ги пазя за големите мачове. Още се чувствам странно, сякаш не мога да се зарадвам напълно."
За събирането в лагера на Англия добави: "Утре съм първи там. Още в 8 сутринта."
На въпрос защо високият над два метра Дан Бърн бе оставен без опека да играе с глава, Арне Слот отговори: "Ние позиционираме петима играчи зонално в близост до вратата ни. Ако топката попадне там, най-добрите ни футболисти в играта с глава, ще я атакуват.
По принцип топката се центрира точно там, но този случай бе изключение. Не съм виждал друг път удар с глава от толкова далече с такава сила, насочен в далечния ъгъл. В 99 от 100 случая такъв удар няма да доведе до гол.
Браво на него, той е един от малкото футболисти, които могат да вкарат гол с глава от такава дистанция."
"Никога не съм вярвал в проклятието"
Купата на лигата е първи трофей за "свраките" от 1969-а, когато тимът печели Купата на панаирните градове. Последната домашна купа пък е ФА Къп от 1955-а.
Нюкасъл загуби два поредни финала за ФА Къп - през 1998 и 1999 г., както и този за Купата на лигата през 2023-та.
Затова из фенската база на "джордитата" се говореше за проклятие.
"Никога не съм вярвал в проклятието - добави Хау. -
Това е незабравим ден. Няма да го забравим, аз - със сигурност. Има различни начин да спечелиш трофей, днес го направихме по най-добрия - изправихме се срещу брилянтен съперник; срещу най-добрия отбор във Висшата лига този сезон. Но ги надиграхме."
Запитан какво е научил от първия си финал и загубата с 0:2 на "Уембли" преди две години, Хау отговори: "Първият път на "Уембли" беше много емоционално.
Усещаше се у футболистите и у феновете. Това ни попречи. Този път се опитахме да не мислим за този мач като за финал."
"Съветвам футболистите си да не бъдат професионалисти тази вечер и да не се притесняват за утрешния ден", добави Хау.
Той се превърна в първия английски мениджър, печелил каквото и да е в Англия след Хари Реднап, който вдигна ФА Къп с Портсмут през 2008 г.
"Всичко е за тези фенове. Те го заслужават - добави капитанът Бруно Гимараеш. -
Още когато дойдох, казах, че искам да запиша името си в историята. Нямам думи. Сякаш съм спечелил световната купа. Това е първата ми година като капитан. Един от най-щастливите ми дни. Невероятно е.
Има хора, които не са виждали любимия си отбор да печели трофей. Тук е вторият ми дом. Написахме история.
Искам някой ден феновете да пеят името ми, както пеят това на Алън Шиърър. Той ми писа преди мача. Много емоционален ден."
