Еуфорията е превзела Нюкасъл. След гръмката победа с 3:0 в Лестър на Боксинг дей "джордитата" прескочиха Манчестър Сити в класирането на Висшата лига и излязоха на втората позиция. Тимът на Еди Хау е на само седем точки зад лидера Арсенал, въпреки и с мач повече.
"Ще спечелим титлата", огласяше сектора за гости по едно време на "Кинг Пауър". Феновете на Нюкасъл имат право да бъдат екзалтирани.
Преди точно 365 дни отборът им бе на предпоследното място с едва 10 спечелени точки след 19 изиграни мача. Сега, година по-късно, "свраките" са с 33 пункта след 16 двубоя, което е най-сериозното им постижение от 39-те точки, които Кевин Кийгън бе събрал с онзи почти шампионски отбор от сезон 1995/96.
Успехът срещу Лестър бе шестият им поред в лигата и осми във всички турнири. Нюкасъл не е имал подобна серия в Премиършип от март-април 2012-а - от цели 10 години. Отпреди 19 пък датира последното им влизане в Топ 2 - януари 2003 г.
Всичко започна преди малко повече от година, когато новите собственици от Саудитска Арабия решиха да наливат пари в клуба по примера на шейховете в Манчестър Сити. Трансферите на Бруно Гимараеш, Крис Ууд, Дани Бърн, Киърън Трипиър, Джо Уилок и Мат Таргет превърнаха Нюкасъл в отбор, от който всеки във Висшата лига да се страхува.
Скоро на терена ще се завърне и Александър Исак, за когото през лятото бяха платени 70 милиона евро на Реал Сосиедад. Норвежкият нападател започна ударно във Висшата лига с два гола в първите си три мача, първият срещу Ливърпул, но след това получи контузия.
С назначението на Еди Хау пъзелът бе завършен. Бившият мениджър на Борнемут направи изключителна серия през 2022-ра след назначението си предишния ноември и се превърна в едва третия английски специалист, спечелил над 20 мача в рамките на една календарна година във Висшата лига. Преди него същото бяха правили само Кийгън (с Нюкасъл през 1994 и 1995 г.) и Рой Евънс (с Ливърпул през 1996 г.).
"Не се притеснявам от факта, че феновете мечтаят, говорят и спекулират с това какво можем да постигнем, но трябва да се концентрираме върху нещата, които зависят от нас, да не гледаме прекалено напред и да не слушаме какво се говори по медиите. Все пак, говорим за най-силното първенство в света", коментира Хау скандиранията на феновете за спечелването на титлата.
Освен Хау, Нюкасъл има и своите герои на терена, най-яркият от които е Мигел Алмирон. Парагвайският полузащитник не спира да бележи, дори и след паузата за Световното. Вкара и срещу Лестър, като това бе осмото му попадение в последните девет мача във Висшата лига.
Метаморфозата му може да се сравни само с тази на Нюкасъл през последната година. От началото на сезона Алмирон има девет попадения в лигата - колкото вкара в предишните си 110 мача в Премиършип в рамките на четири сезона.
Няма как да пропуснем и фурията по десния бек Киърън Трипиър. Английският краен бранител бе подложен на сериозни критики, "избирайки парите" на Нюкасъл, след като се завърна на Острова от Атлетико Мадрид. Трипиър обаче доказа на всички, че с право е повярвал в проекта на "свраките".
През кампанията досега Трипиър има един гол и четири асистенции, като единствено Андрю Робъртсън с пет има повече от него сред всички защитници в лигата. С безупречните си центрирания от статични ситуации и от игра, борбата му за всяка топка и тоталното му себераздаване в защита го превърнаха в незаменима част от състава на Хау и основополагащ за успеха на Нюкасъл този сезон.
Гимараеш, Шер, Ботман също заслужават специално признание за работата, които вършат на "Сейнт Джеймсис Парк", а допълнителната искра в представянето на "свраките" идва от блясъка в играта на Жоелинтон. Заедно със сънародника си Гимараеш, двамата носят допълнителната нотка фантазия и магия, с която Нюкасъл да преодолява противниковите линии и да изненадва съперника с нестандартни изпълнения.
И накрая - трябва да отдадем заслуженото на целия отбор, като цяло. Тактиката на Хау изисква минимално разстояние между линиите, тотална компактност. Така Нюкасъл създава числено преимущество във всяка от централните точки по терена, линията на защитата е изнесена високо, а атакуващите футболисти да прибрани по-близо до центъра, за да могат да получават лесно топката, след което с няколко докосвания или проява на индивидуална класа да се стигне до противниковата врата.
Високата защита е изпипана почти до съвършенство. "Свраките" са отборът, оставял противниковите нападатели в засада най-често - цели 33 пъти. Нюкасъл има най-добрата защита с 11 допуснати попадения и най-много сухи мрежи - осем.
Интензитетът в играта на Нюкасъл е изумителен, а компактността на целия отбор води до това "свраките" да са спечелили най-много спорни топки - 282.
Феновете в Нюкасъл вече очакват нещо специално. Клубът не е ставал шампион от почти век (последната титла е от 1927 г.) и местните мечтаят, че на тази суша най-накрая ще бъде сложен край.
