Световното първенство е подиума, на който се оценява работата на селекционерите. Неслучайно и много от националните отбори прибегнаха до смяна на ръководството след неуспех на мондиала в Катар. От което могат да се възползват други - като Жозе Моуриньо.
Петкратният световен първенец Бразилия и европейският шампион от 2016-а Португалия не са изключение от това число. Договорите на Тите и Фернандо Сантош не бяха продължени и местните федерации ще търсят нови хора, които да се пробват да класират двете страни по-далече от четвъртфиналите на следващото световно.
Същата съдба сполетя Роберто Мартинес (Белгия), Луис Енрике (Испания) и Карлош Кейрош (Иран), както и още няколко други специалисти. Всички тези промени отварят вратата пред други специалисти; доста престижни възможности.
Кой треньор не би мечтал да застане начело на Бразилия? Или на днешните Испания и Португалия? Все още изглежда далеч времето, в което топ специалистите на нашето време: Юрген Клоп и Пеп Гуардиола, ще се отправят към работа в националните отбори. А и едва ли биха стартирали някъде другаде, освен в Германия и Испания, съответно. Същото важи и за Карло Анчелоти, който от години е спряган за "скуадра адзура".
Към работата на селекционер се отправят вече позабравени величия в треньорската професия или такива, които не получават предложения от топ клубове.
Тук някъде се намесва името на Жозе Моуриньо. Португалецът не попада в нито една от двете категории. Хем не е вече сред топ треньорите в света, хем не му липсват предложения от водещи отбори на клубната сцена.
Рома не е типичният пример за европейски гранд, но е сред най-сериозните в Италия. Резултатите на Моуриньо в Рим не са впечатляващи, въпреки че през лятото донесе първи европейски трофей в историята на клуба - Лигата на конференциите. От друга страна, малко са отборите, които биха се похвалили с подобен трофей, ако след него не бъде надградено, а моментната седма позиция в Серия "А" и представянето от началото на кампанията издава, че точно това могат да очакват феновете на "вълците".
В ранните етапи от кариерата си Жозе бе способен да преобърне европейския футбол с главата надолу, но с напредване на годините методите му остаряха и спряха да работят за сметка на завръщането на тоталния футбол. Доказателство за това са последната дузина години (Реал Мадрид, вторият период в Челси, Манчестър Юнайтед, Тотнъм и сега Рома), в които може и да печели по трофей- два в отборите си (с изключение на Тотнъм, разбира се - там дори и факторът Моуриньо не проработи), но неминуемо си тръгваше след размирици в съблекалнята, настройвайки и част от журналистите против себе си.
Причините за залеза на Специалния са видни за всички. Моуриньо вече не е в състояние да доминира над съперниците си (всъщност, рядко го е правил), а в най-сериозен жокер са му се превърнали "паркирането на автобуса" и играта "на мускули". Нула идея за превъзходство във владеенето на топката, без дори идея и опит за тотален футбол по целия терен.
Най-добрите отбори, които Моуриньо успя да създаде, бяха тези, които следваха надъхващите му речи в съблекалнята и бяха готови да скочат и в гроба заради него. Това бе и най-разпознаваемата черта от тактиката му. Новата генерация футболисти обаче не отговарят на размаханата пръчка, а директно очакват моркова. Така Жозе стана много по-малко специален, а триковете му спряха да работят. Парадоксално, португалецът все още няма 60 г., но футболът му е тотално за пенсия. Сега обаче се открива перфектната възможност за него да докаже, че все още го бива.
В Португалия пишат, че Моу вече е отсвирил "мореплавателите", което е нормално, имайки предвид, че се намираме по средата на сезона. Още една странност, до която доведе зимното световно - националните отбори да си търсят нов треньор по никое време и да рискуват да останат без треньор или с временен такъв за период от шест месеца.
Очаква се Моуриньо да изчака до лятото, за да реши бъдещето си в Рома, където има договор до края на сезон 2023/24. А и в Португалия не са се разбързали да назначават нов селекционер на секундата, тъй като следващият мач за тима е чак през март.
На хартия, работа в национален отбор би била перфектна за Жозе. Там факторът трансфери не играе, а всеки селекционер трябва да работи с каквото разполага. Психологията, прагматизмът и екипната работа са това, което печелят мачове на международната сцена, както видяхме и на Световното в Катар. А в това Моуриньо е крал. Той е способен да проучи противниковия отбор до най-малкия детайл, не е загубил способността си да надъхва съблекалнята, а тактиката "ние срещу всички" би работила още по-добре на национално ниво. Това би му осигурила и нужната приятелска атмосфера и по време на пресконференциите, където и сега е "замерян" с неудобни въпроси.
Само вижте какви треньори имаха успех в Катар. Лионел Скалони нямаше някаква брилянтна тактика по пътя на Аржентина към световната титла, а чисто и просто една перфектна отборна работа, себераздаване, борба за първа топка и малко магия от Меси. Дидие Дешан пък се лиши от "Златната топка" Карим Бензема, за когото стана ясно, че е бил готов за игра още за четвъртфиналите, но селекционерът предпочете да го остави извън състава на Франция заради атмосферата в съблекалнята.
Междувременно Луис Енрике в Испания и Ханзи Флик в Германия претърпяха тотален провал, опитвайки се да пренесат агресивния стил на клубния футбол на международно ниво.
Моуриньо отдавна не е сред най-добрите в професията, а последният му смислен трофей дойде през 2017-а, когато спечели Лига Европа с Манчестър Юнайтед, като дори той се брои сред второстепенните купи. Едва ли отново ще бъде привикан от някой топ клуб, но на международната сцена има шанс да си върне прозвището Специалния и да докаже, че формата е временна, но класата - вечна.
