Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Получи шанса на живота си в Интер, но депресия и опит за самоубийство го накараха да се откаже още на 19

Кадър от филма TIgers, разказващ живота на големия талант Мартин Бенгтсон Снимка: Black Spark Film & TV / Art Of Panic / SF Studios Production AB
Кадър от филма TIgers, разказващ живота на големия талант Мартин Бенгтсон

Откакто се помни, той мечтае да бъде футболист и постига целта на толкова много играчи по целия свят: става част от гранда Интер Милано.

Това е не просто осъществена мечта, но и шансът на живота му. След трансфера обаче, Мартин Бенгтсон изпада в депресия и даже прави опит за самоубийство.

Само на 19 години обещаващият полузащитник се отказва окончателно от футбола.

"Имах мечта, когато бях 5-годишен - да играя на "Сан Сиро", разказва шведът. "Бях решил, че към това се стремя, имах план. Тренирах с часове всеки ден, за да го постигна. А когато отидох в Милано, целта ми беше толкова близо".

"Но когато стигнах дотам, нещо се случи с тази илюзия, която имах като дете и която ми носеше такава радост. Като видях какво е там, магията просто изчезна. Радостта от футбола беше в това да се стремя да стигна до Италия. Трагедията е, че стигнах много близо и видях, че не е за мен".

Това определено е необичайна история за един футболен вундеркинд, който се отказва твърде рано, за да запази собственото си здраве. Всичко се случва преди близо 20 години, а сега служи за основа на пълнометражния игрален филм Tigers.

Филмът набира все повече популярност в спортните среди и е прожектиран дори на националния отбор на Швеция.

За щастие, Мартин Бенгтсон днес е жив и здрав, за да може да изгледа спокойно екранизацията на своята история. 

"Беше много емоционално, направо поразително", разказва той за премиерата в Рим.

Шведът е щастлив, че получава добри отзиви за Tigers и че други спортисти му споделят преживявания, подобни на неговите.

Мартин вече е на 36 години и е на положителен етап от живота си - но филмът го връща към най-мрачния му период.

Заглавието е взето от изразената в сюжета аналогия. Една от героините прави паралела между футболист и тигър в зоопарк. "Само си представи, държали са го затворен 20 години, решавали са какво да прави и какво да яде, продавали са билети, за да могат хората да го зяпат по цял ден".

Главният герой, екранната версия на Мартин Бенгтсон, се съгласява с аналогията. Истинският Мартин също е съгласен.

Режисьорът на филма Рони Сандал е негов приятел и е успял да пресъздаде цялостната среда в един голям отбор, отношенията между играчите и "чувството да си изгубен, да си като в капан и да не виждаш изход".

Не си мислете, че това е разказ за човек, който не е бил достатъчно отдаден и мотивиран. Точно обратното.

"Исках го даже твърде много, за мен наистина беше въпрос на живот и смърт", осъзнава Бенгтсон.

Изолиран, тъй като не владее италиански, младежът не разбира всичко наоколо, но се чувства длъжен да се бори още и още.

Напомнят му, че шанс като неговия идва веднъж в живота, че не бива да го пропилява и че много други умират да са на неговото място.

От самото начало животът в един гранд от Серия "А" не се оказва такъв, какъвто са му го описвали. В договора са му обещали индивидуална стая, но го настаняват с още много други юноши. И когато тези около него са хванати с марихуана, всички получават забрана да излизат.

"Беше най-тежкият период - да нямаш свободата дори да излезеш на ресторант и да имаш чувството, че си нечия чужда собственост", отбелязва Бенгтсон.

"Имаше и много срам от това, че не влязох направо в първия отбор. Ако си твърде строг към себе си, може да влезеш в дупка и да започнеш да играеш по-зле. После чувстваш срам, че не си достатъчно силен да издържиш. Не исках да показвам слабост и да кажа, че не мога повече. Предпочитах да умра".

Опитът за самоубийство е представен деликатно във филма и тъкмо затова е толкова силен момент.

"Важно е да говорим за нашите емоции и да имаме среда, в която младите хора могат да изразяват себе си. Ако си мълчиш и не се изправиш срещу това, то ще избие под формата на насилие към другите или към теб самия".

Това ли е големият урок от тази история? Може би да, но тежестта не бива да пада върху играчите.

Мартин Бенгтсон често получава този въпрос - какво би посъветвал днешните млади таланти. Но той посочва, че клубовете и футболните организации са тези, които трябва повече да се концентрират върху душевното здраве на играчите.

"Не бива да ги окуражаваш да си седят в техния футболен балон. Има живот и след това. Дори ако изкарваш много пари като футболист, трябва да израстваш и като човек. Отговорност е и на клубовете да го разберат".

Tigers оставя отворен въпроса какво се случва с Бенгтсон след като напуска Интер. Тогава той е просто един тийнейджър с качества и с глад за футбол. "Имах физическа нужда да играя. Бях като наркоман, който вече не можеше да си вземе дозата".

Затова халфът се завръща в Швеция и заиграва в скромен местен отбор от ниските дивизии. Но скоро си проличава, че е твърде добър за там.

"Шест месеца по-късно изиграх силен мач и местният вестник написа "Бенгтсон се завърна". Материалът беше за това каква би била следващата ми стъпка във футбола".

Снимка: Getty Images

Текстът оказва голям ефект върху Бенгтсон, защото той вече притежава зрялостта да осъзнае къде може да го отведе този път.

"Това беше моментът, в който си казах не, вече не искам това".

Любовта му към писането го отвежда в сферата на журналистиката - той е започнал да изразява писмено мислите си още в Интер като начин да се пребори с депресията.

Афинитетът му към музиката пък го отвежда за известно време в Берлин. Сега Мартин Бенгтсон работи като сценарист в родината си и обича своята работа.

Отново има определена доза стрес, но вече е несравнимо по-малко.

Иронията е, че някогашният талант продължава да играе футбол, но съвсем любителски и като начин за разпускане.

"Футболът се превърна в това, което преди беше писането за мен. Вече е направо като вид медитация. Нямам никакво желание да се връщам в света на футбола, но самата игра е постоянна част от живота ми - и отново е нещо, на което се наслаждавам".

 

Най-четените