На 17 март 2022 г. целият отбор на Ланс се събра в помещение на базата на отбора с голям телевизор и впери поглед в екрана. Националният селекционер на Франция Дидие Дешан трябваше да обяви състава за контролите с Южна Африка и Кот д'Ивоар в края на месеца.
В медиите се беше прокраднал слухът, че десният бек на северняците Жонатан Клос може да попадне сред избраниците му. И наистина се случи. А при обявяването на името на Клос съотборниците му отпразнуваха подобаващо - танци, песни, пръскане с вода... Невярващият на очите и ушите си Жонатан нямаше сили да се включи в купона. Стремеше се да се усмихва, но емоциите го избиваха на плач.
Все пак само допреди няколко години той беше играч на нискоразредни тимове, а месеци преди да навърши 30 стана част от актуалния световен шампион. Как да не пророниш сълза?
***
Едва ли знаете много за Жонатан Клос дори и да следите френската Лига 1 отблизо. Просто той е на голямата сцена само от година и половина и не е сред популярните имена. Това обаче започва да се променя. С 4 гола и 9 асистенции срещу името си през настоящата кампания единственият му конкурент в топ първенствата сред бековете що се касае да статистиката е Трент Александър-Арнолд от Ливърпул.
Клос обаче трябваше да чака дълго преди да удари и неговият час.
На 18 е освободен от академията на Страсбург и никой не го иска. За повечето момчета на тази възраст това е огромен удар, но Жонатан си казва: "Така е било писано!" и продължава напред. завършва академията в Страсбург ... и се оказва, че не е от полза за никого. За някой може би това би било трагедия, но Клос само въздъхна с облекчение.
"Опитваха се да ни роботизират. Тренировки, тренировки, тренировки... Всеки ден тренировки, а през почивните дни - мач. Никой не те пита как си, доволен ли си от процеса. В един момент започнах да играя за забавление. Наслаждавах се на футбола през всичките 90 минути", споделя Клос.
Но времето си минава и в един момент го удря депресията.
"Навърших 20 и трябваше да се замисля. Приятелите ми вече имаха работа и свои жилища, а аз дори не можех да си сготвя нещо да се наям. Най-трудно беше да приема факта, че не мога да правя нищо. Освен да играя футбол. Беше ясно, че ако не постигна нещо във футбола, няма да постигна нищо в живота", разказва Жонатан.
А в този момент перспективите му в играта изглеждат нулеви.
Пробва се като учител по физическо възпитание и работи на половин работен ден като сортировач в пощенски клон. След това отива нощна смяна в склад, но и там не се задържа. Започва в месарница. "Ставах в 4:00 ч. и отивах. А там - страшен студ. Взимах наденичките, отделях ги внимателно една от друга и ги опаковах. По 10 броя в една опаковка."
Раздава и рекламни листовки по улиците, а понякога, когато флаерите са твърде много, му помага майка му.
На 21 години решава да замине за Германия и да си потърси отбор. Установява се в Рейнау, само на 70-80 км от родния дом в Елзас. В периода 2013-2015 г. играе в шестодивизионния Линкс. След това се завръща в родината и изкарва един сезон в Раон Л'Етап (четвърта дивизия), а в следващите две "катери" по един ешелон, за да стигне до Кювий Руан през 2017-а. Тимът обаче изпада, а защитникът не иска да се завръща при аматьорите.
Отваря се шанс за италианския Верона от Серия "Б", но агентът му иска тлъст бонус и сделката пропада. Единственият вариант остава беларуския Динамо Брест. Прекарва проби и е одобрен, но точно преди подписването на договора, наставникът, който го е харесал, е уволнен.
Решава да се откаже, но кариерата му е спасена от Арминия Билефелд. Заради контузии германският клуб спешно се нуждае от десен бранител и взима французина.
Следват два страхотни сезона и промоция в Бундеслигата. Приказката започва!
"Парадоксално е, но ми беше по-трудно да играя на ниско ниво, отколкото на високо. Аматьорите и полупрофесионалистите не се интересуват от тактика, акцентът е върху физиката. Не бях сигурен в тялото си, страхувах се да влизам здраво. Като дете винаги съм бил по-дребен от другите. Стилът ми на игра не включваше много единоборства. В продължение на няколко години се адаптирах психологически и физически към факта, че да се играе "рамо в рамо" е нещо нормално. В Арминия се научих да издържам през всичките 90 минути - в жега, в студ, в дъжд и при силен вятър. Научих се да не се разочаровам само защото ни предстои мач на някой гаден терен."
В Германия французинът подобрява значително физическата си форма и преодолява страха от физическия контакт. Научава се да цени упоритата работа над естествения талант.
Лига 1 обаче се отваря нова празнина за запълване - концентрация. "Когато започнах да играя редовно за Ланс, често се обръщах към лекарите след мачовете заради болки в главата и очите. Психически се натоварвах до краен предел", споделя новият национал на "петлите".
Но стъпка по стъпка преодолява всяка изпречила се на пътя му трудност. И прогресът му е невероятен.
Признава, че кумирът му е Даниел Алвеш и ако се вгледате в играта му, ще намерите много общи неща с тази на бразилската легенда.
Месеци преди 30-ия си юбилей, Жонатан отваря нова страница от живота и кариерата си. Най-съдържателната, най-бленуваната.
А следващия път, когато гледате мач на Франция, проверете дали в дясната зона на отбраната не е Жонатан Клос - футболистът, който разнасяше флаери и опаковаше наденички, но не престана да преследва мечтата си.
