Когато Алберт Елис се събужда, всичко му изглежда тотално нелогично.
Той осъзнава, че лежи на някакво легло, но не знае къде се намира. Разбира, че е в болница, но няма представа защо.
Едно-единствено нещо го успокоява - че вижда родителите си край леглото и че има шанса веднага да ги пита как се е озовал на това място.
"Не знаех, че нещо се е случило с главата ми, но те ми обясниха", разказва Елис.
Той е национален футболист на Хондурас с 64 мача и 13 гола за родината си, но всичко за него се променя заради един двубой от втора дивизия на Франция между Бордо и Гинган.
Като играч на Бордо, нападателят влиза в мача с идеята да зарадва 20-те хиляди зрители по трибуните и да помогне на средняка в таблицата да тръгне към челните позиции и към битката за промоция.
В самото начало обаче Алберт Елис опитва да достигне едно центриране в наказателното поле и удря главата си в зловещ сблъсък със защитника Донатиен Гомис.
Тялото му се огъва по ужасен начин и той пада право на главата си, а за присъстващите веднага е ясно, че положението е повече от сериозно.
Lamentable noticia. Alberth Elis sufrió un golpe de cabezas en el partido del Girondis de Burdeos contra el Guincamp que lo llevó al hospital para ser intervenido de emergencia.
— Luis Omar Tapia (@LuisOmarTapia) February 25, 2024
Elis se encuentra en coma inducido, según reportes.
pic.twitter.com/cCFQtXovah
В продължение на осем минути е оказвана медицинска помощ на Елис директно на терена, после той е откаран в болница и там го поставят в изкуствена кома, за да му направят спешна операция.
Футболистът остава в безсъзнание четири дни, през които родителите му Осман и Йохани Мартинес непрестанно са до него.
Когато Алберт най-сетне се пробужда, той разпознава майка си и баща си и им дава сърдечна прегръдка, което е позитивен знак. Но изпитанията за него тепърва започват, тъй като в следващите 10 дни той не може да си спомни нищо за живота си преди инцидента.
"Като се събудих не помнех, че съм футболист. Не помнех, че съм във Франция, нито че съм роден в Хондурас. Лекарите смятаха, че ще ми е трудно да се възстановя".
"Първите две седмици бяха трудни, защото в психологически план не бях на 100%, но постепенно взех да се подобрявам", споделя Елис.
Сред мъглата в неговото съзнание започват да изникват детайли от живота му - че е хондурасец, че е професионален футболист, че е играл във Франция. Лека-полека той получава представа какво е да бъдеш Алберт Елис.
"Практически всеки ден сякаш си връщах година от живота и всеки ден разбирах себе си по-добре. Като се събудих родителите ми казаха, че винаги съм щастлив. Наистина съм щастлив, защото съм жив и съм благодарен на Бог, защото ми даде нов шанс да живея".
След две седмици в болницата в Бордо, Алберт е прехвърлен в рехабилитационна клиника и там започват наново да го учат как да пише и чете.
"Имах учител, който ми помогна психологически, показа ми как да говоря и да пиша, защото до голяма степен бях забравил тези неща. Не можех да говоря добре, не можех да напиша много неща. Ходех на уроци, за да мога да си възвърна някои спомени и всъщност това правех по цял ден".
"Сутрин бях на училище, вечер във фитнеса, правех си и други тестове. Всеки ден протичаше по един и същ начин, за да се възстановя и да се завърна".
Оказва се голям късмет, че майката и бащата на Алберт са пътували от Хондурас, за да гледат мача на сина си срещу Гинган.
По начало той живее сам във Франция, но те успяват от първия момент да му окажат изключителна подкрепа и тя продължава през целия му месец в болницата.
"Изглеждаше, че всяка минута в онази стая е безкрайна", спомня си баща му Осман за най-тежките моменти.
"Запазих вярата си, че всичко ще се оправи, защото вярваме, че Бог е способен на всичко - и чудото наистина се случи, но не беше лесно".
Най-добрият приятел на Елис Енрике Амадор, както и агентът на играча Даниел Солис, също пристигат във Франция, за да го видят.
Нападателят получава посещение и от целия тим на Бордо заедно с треньорите.
Съотборниците не пропускат възможността да покажат подкрепата си към него и на терена, когато колективно имитират неговия начин за празнуване на гол.
Носят и фланелки с неговото име на гърба. Затова Алберт Елис признава, че ще бъде "завинаги благодарен на клуба и на града".
Опонентът му на терена Донатиен Гомис, с когото се случва страшния сблъсък, също се свързва с Елис и му пожелава бързо завръщане.
Но бъдещето на пострадалия футболист все още е под въпрос, тъй като възстановяването му протича бавно.
Месец след инцидента Алберт посещава тренировъчната база и е заснет как се прегръща с треньори и съотборници - но настъпва нов болезнен обрат за него и за целия клуб.
През лятото Бордо обявява фалит и губи професионалния си статут след месеци на тежки финансови проблеми.
Все още възстановяващият се Алберт Елис се опитва да изгради живота си наново, а изведнъж се оказва без отбор.
"Трудно беше, тъй като тогава планирах да се върна и отново да играя за Бордо, имах договор за още две години. Планът беше такъв, но клубът фалира", въздъхва футболистът.
"Всички планове се провалиха и днес вече съм без отбор".
Оттогава нападателят с прякор Малката пантера чертае други планове за завръщане във футбола.
На 28 години той има още достатъчно време на терена, стига да е здрав и пълноценен. В Хондурас Елис основава клуб в трета дивизия, наречен ФК Пантерас, и тренира с него, но с идеята да се присъедини към по-сериозен отбор.
🚨 MARAVILLOSO: Alberth Elis visitó las instalaciones de Girondins Bordeaux donde se reencontró con sus compañeros y el personal del club.
— De La Rocha 𝕏 (@AlvaroDLaRocha) March 29, 2024
🇭🇳🐾 pic.twitter.com/QYsuUDMKch
Поканен е да тренира също с националния тим на страната си, както и със своя първи клуб Депортиво Олимпия, един от грандовете на Хондурас.
Признава и че е получавал оферти от други отбори, но не иска да бърза и държи да бъде напълно готов при завръщането си, а засега целта му е да заиграе отново през януари.
Все пак няма ли да изпитва страх на игрището след преживяното?
"Правих си тестове с докторите и ми казаха, че съм добре, че мога да играя. Затова вече тренирам. Всъщност тренирам от пет месеца, винаги с предпазна каска, която ще ми помогне, ако получа нов удар", разяснява Алберт.
Нападателят е сред най-разпознаваемите хондураски футболисти и има зад гърба си периоди в Мексико, Щатите и Португалия, преди да се прехвърли във Франция през 2021 г.
Сега той се надява историята му да послужи за вдъхновение на други, държи да подпомага и изгряващи футболисти в Хондурас.
Последното е причината да основе ФК Пантерас, както и фондация на свое име.
"Живея в страна, която е много сложна и затова искам да помагам на хората в нея", признава Алберт, който е израснал в беден и пълен с престъпност квартал на Сан Педро Сула в северозападната част на Хондурас.
През 2013-та британският "Гардиън" определя мястото като "града с най-много насилие в света".
"Иска ми се да подкрепя младите в моята страна, за да могат и те като мен да осъществят мечтата си да станат футболисти. Помагам им да преминат през обучение, за да могат да излязат от фондацията ми подготвени", обяснява той.
Алберт Елис е категоричен, че инцидентът го е приближил до Бог и даже обикаля различни църкви в Хондурас, за да разкаже историята си.
"Онзи удар промени моя живот, промени начина, по който гледам на живота и по който следвам Бог. Като футболист, моята мечта е да бъда отново на терена", категоричен е Елис, който запазва своя оптимизъм, че футболният му път все още не е приключил.
