Тя е едно от красивите лица на Европейското първенство за жени тази година. Нещо повече, игра в мача, който счупи рекорда за най-гледан двубой на турнира при дамите, като близо 70 000 души бяха на трибуните на "Олд Трафорд".
В срещата между Англия и Австрия, домакините победиха с 1:0, а това бе и откриването на форум, който обещава да бъде исторически за женския футбол. Никога досега не е имало толкова голям интерес, а качеството на двубоите е несравнимо с това на предходни първенства.
На стадиона на Манчестър Юнайтед своята следа остави и Марина Георгиева.
Преди да започнете с предположенията, понеже сте наясно, че България няма как да бъде на европейско, Марина нито е съдийка; нито фен, спечелил от томбола на "Олд Трафорд"; нито сервитьорка от Манчестър, нахлула на терена.
Тя е звездата на националния отбор на Австрия.
"Аз съм родена в Австрия. Майка и татко са дошли тук преди 31 години. Бях в школа за най-добрите футболистки от много набори. В школата учех и тренирах и така ме направиха футболистка. Моят вуйчо е Митко Джоров, бил е три пъти шампион на България. Бил е директор на школите на Локомотив Пловдив, ЦСКА, Берое. Футболът е нашата фамилия", разказва Марина.
От няколко години тя играе за Санд в Бундеслигата - едно от най-силните първенства в света. Георгиева е защитничка и споделя, че най-нормалното нещо за нея било да защитава цветовете на Австрия, защото това е държавата, инвестирала в развитието ѝ.
А съдейки по резултатите, и в развитието на още много футболистки. Във втория си мач на Евро 2022 Австрия победи с 2:0 тима на Северна Ирландия, като отборът дори е считан за един от скритите фаворити в турнира.
Марина обяснява и какво е направило системата в Австрия толкова успешна. Методиката там е такава, че най-добрите момичета от цялата страна, без значение какъв набор са, се събират на едно място и правят нещо като национален отбор, който играе много приятелски мачове.
Идеята е конкуренцията да бъде жестока, а докато тренират, момичетата и да учат с частни учители. Въпреки че първоначално нямат официални срещи, те са нон стоп на режим, който в дългосрочен план ги прави по-качествени играчи.
"Спомням си един мач Австрия срещу България. В България имаше 6-7 момичета с фамилия Георгиева. И моите съотборнички ме питаха защо всички тук се казват Георгиева, а аз им обясних, че е случайност. Австрийките обаче се пошегуваха и казаха, че те си имат най-добрата Георгиева. Точно в този мач се запознах с Евдокия Попадинова", спомня си Марина.
Тя споделя, че през годините се е опитвала да се свързва с момичета от България, за да им помогне да заминат за Австрия и да играят за този национален отбор. Не за да ощетява по някакъв начин страната, от която са родителите ѝ, а напротив - да помогне на повече футболистки от България да станат професионалистки.
"Тук помагаш на конкурентите си, а в другите отбори им пречиш и гледаш да ги натискаш надолу. Ние имаме спортни психолози, с които много говорим. Обсъждаме какви са ни целите в индивидуален план. И когато разказвахме, целият отбор се разплака. Ние се обичаме, приятелки сме си. Странно е да си между две различни държави. Чувствам се привързана и към двете, но по различен начин. Австрия ми даде възможностите, инвестира в мен и затова беше ясно, че ще играя за тази страна. Да се чувствам привързана към България не променя нищо", категорична е най-добрата Георгиева от състава на Австрия.
