Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Monster: Историята на Ед Гийн”: Погубеният потенциал на една легенда (ревю)

“Monster: Историята на Ед Гийн”: Погубеният потенциал на една легенда (ревю) Снимка: Netflix

С всеки следващ сезон на Monster Райън Мърфи все повече прилича на човек, попаднал в капана на собствения си мит.

Започнала с намерението да пренапише правилата на криминалния жанр, антологичната му поредица за Netflix постепенно започна да страда от свръхамбиция и сама да вреди на популярността и качеството си.

Сякаш Мърфи е забравил какво в Monster накара публиката да се увлече по него. Не е детайлното представяне и описание на жестоките убийства, нито по-подробният разказ, а фактът, че продуцентът и сценаристът ни накара да съчустваме на хора, които винаги сме смятали за зверове.

Продукцията му е новаторска, защото представя криминалните случаи в различна светлина и пуска в главите ни неудобна мисъл: че ако бяхме изживели техния живот, щяхме да сме същите като тях - чудовищата от криминалните хроники. И макар че не е морално да им съчувстваме, по чисто човешки причини го правим.

Задачата на Райън Мърфи беше да ни поднесе поредната доза отрезвяване. Да ни убеди, че животът не е справедлив. Докато някои се раждат с късмет, други се пържат в Ада още от люлката.

Но и този път, както с втория сезон на Monster, Мърфи е хванал прекалено много дини под една мишница и е превърнал историята на Ед Гийн в пълна каша - арена с твърде много действащи лица, които размиват образа на водещия персонаж.

Трейлъра към сериала гледайте тук:

Ед Гийн (в ролята Чарли Хънам) не е поредният сериен убиец, превзел вестниците с престъпленията си преди няколко десетилетия в САЩ. Той е стожер за десетки психопати и отправна точка за криминалното кино. Всички трилъри и хоръри до някаква степен дължат сценария си на неговия болен мозък.

Така че е разбираемо защо Мърфи е решил да излезе от готовата рамка на Monster и да представи въздействието на Гийн върху поколенията след него. Но опитът да прави препратки между другото отваря пукнатини в пресъздаването на събитията и оставя чувството за возене в развалена машина на времето.

Първият епизод на Monster: The Ed Gein Story уцелва най-вярно тона, който сериалът трябваше да бъде.

Серията ни изпраща в дома на Ед Гийн, където строго религиозната майка на бъдещия касапин го учи, че сексуалното влечение към жени е грях и че тя е единственият човек, способен да го обича.

Снимка: Netflix

От голямо значение са не само думите, но и обстановката, в която израства Гийн. Той е отгледан в отдалечена ферма, далеч от възпитателната роля на обществото. Единственият му приятел е Аделайн (Сюзана Сън), която вместо да изобличава порочните му страсти, ги насърчава.

Аделайн е човекът, който запознава Ед с нацистката, която е сваляла кожите на евреи и си е шиела мебели от тях. Тя поощрява некрофилията му и дълги години му осигурява параван, за да върши престъпленията си спокойно. Тези му "хобита", както Гийн ги нарича, избухват в невъобразим мащаб, когато шизофренията на героя се отключва.

С развитието на сериала обаче сюжетът се отклонява от убийствата на Гийн и ни представя неговите последователи и творчеството, което е вдъхновил. Някои от тези мета-сюжети заемат значителна част от поредицата, като например историята за създаването на филма "Психо". А други се появяват само с една сцена, като "Мълчанието на агнетата".

Снимка: Netflix

Прехвърлянето от една история в друга, макар и Ед Гийн да е свързващата нишка, разсейва фокуса и не дава въздействието, което Мърфи вероятно е очаквал.

Очевидно сценаристът е искал да покаже точния момент, в който човечеството спря да се страхува от убийците и започна жадно да се интересува от тях. Но в контекста на Ед Гийн и поредицата Monster решението е твърде голяма и ненужна скоба.

Прожекторът трябваше да е насочен изцяло върху живота на Гийн, защото е по-близо до това, което публиката харесва в антологията, и защото актьорът в главната роля щеше да го издържи.

Снимка: Netflix

Чарли Хънам е актьорски великан. Прави феноменално изпълнение на физическо и емоционално ниво и заслужаваше пълното ни внимание, а не да е солистът в оркестър от престъпници и кинаджии, приели Ед Гийн за муза.

В резюме, "Monster: Историята на Ед Гийн" е добре заснета и добре изиграна история със завладяващо написани диалози, които я правят приятна за гледане. За Райън Мърфи това е крачка назад от легендата, която сам създаде.

ОЦЕНКАТА за "Monster: Историята на Ед Гийн": 3 от 5 кафенца

••• Кои са новите сериали на октомври вижте тук:

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.

Най-четените