Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Срамежливото хлапе, което мечтаеше да измъкне семейството си от мизерията

Като повечето бразилски футболисти, Фирмино е израснал в бедност и футболната му мечта изглеждала почти неосъществима Снимка: Getty Images
Като повечето бразилски футболисти, Фирмино е израснал в бедност и футболната му мечта изглеждала почти неосъществима
От детските си години Фирмино мислел само за футбол
Приятелите и треньорите му си спомнят, че бил вечно усмихнат, макар и много мълчалив

Красивият пристанищен град Масейо, с големите си палмови дървета, плажовете с тюркоазена вода и блестящите, огрети от слънчеви лъчи хотели, е известен като Карибите на Бразилия.

Но както при повечето градове в североизточната част на страната, туристическата фасада не показва цялата картина - защото навлезете ли няколко пресечки навътре в града, ще видите един съвсем различен Масейо, който е сред местата в Бразилия с най-разпространено насилие.

Тук, сред боклуците и порутените колиби, е израснало стеснително, но вечно усмихнато момче, превърнало се в един от най-специалните футболисти на своето поколение.

Роберто Фирмино Барбоса де Оливейра е роден в Трапиче, беден квартал между замърсено езеро и още по-бедняшка фавела. Преди да заспи в скромния си дом, той чувал грохота от близкия 20-хиляден градски стадион - така че не е чудно, че сякаш само футболът го интересувал.

Майката на Боби Фирмино се страхувала да го пуска навън заради престъпността в квартала, но той прескачал оградата, за да отиде да играе на улицата с другите деца. Веднъж при прескачането паднал и получил белег, по-късно треньорът на първия му отбор Фламенгиньо носел стълба, за да му помага при измъкването.

Дори когато играел с 6 г. по-големи от него деца, Роберто бил едно ниво отгоре. "Майка му се тревожеше, че заради квартала ще стане бандит, но той никога не е мислил за нещо такова", разказва един от приятелите от детството Дедеу, който още живее в Трапиче.

"Беше тих и кротък - само се усмихваше - но беше луд по футбола. Когато нямаше топка, тренираше с портокал.

Мечтаеше да стане професионалист, но това е много трудно където ние живеем. Затова толкова се радвам за него, заслужава всичките си успехи".

Който и да питаш за Роберто и семейството му, ще ги опише като скромни.

Бащата Жозе Кордейро продавал бутилки вода на уличен щанд и малкият Боби помагал като взимал парите и връщал рестото. Това били единствените приходи на семейството.

"Винаги е бил добро момче, мислеше за другите", разказва пък Бруно, който и до днес понякога си разменя съобщения със звездата. "Даже наскоро помогна на баба ми, купи й инвалидна количка. Мечтата му беше да измъкне майка си, баща си и сестра си оттук".

Фирмино усъвършенствал уменията си на прашен и мръсен терен в близост до къщи. Гледал Роналдиньо Гаучо и Роналдо по телевизията и искал да е като тях. Говорел често за техниката на Роналдиньо, но и той самият я притежавал.

"Понякога дриблираше толкова добре, че останалите си падахме на задниците", признава Дедеу.

Фирмино имал славата на най-добрия футболист в училището си, а на 13 подписал с регионалния Клубе де Регатас Бразил (КРБ). Треньорът на юношите на тима Гийерме Фариаш имал нужда само от няколко минути, за да прецени, че кльощавото хлапе с износените обувки заслужава договор.

"Качествата му в игра веднага спечелиха вниманието ми. Беше мълчалив, но риташе топката по изключителен начин".

Парите били кът, но с помощта на Фариаш и клубния зъболекар Марселус Портела, Фирмино започнал да обикаля североизточната част на Бразилия и да играе в младежки турнири на позицията дефанзивен полузащитник, често в един отбор с бъдещия нападател на Реал Сосиедад Уилиан Жозе.

В един случай предприел и пътуване чак до Сао Пауло с автобус (60 часа в едната посока), за да участва в национален турнир. Краката му били изтощени, но ентусиазмът му не спадал.

"Тренирал съм много талантливи момчета, но никое не е показвало такава отдаденост като Роберто", категоричен е Фариаш.

Портела, който по-късно станал агент и съветник на футболиста, добавя: "Роберто беше винаги позитивен и отдаден. Не съм виждал друг играч като него. Тогава казвах "Един ден ще видите това момче в националния отбор на Бразилия". Всички мислеха, че докторът е полудял, но вижте къде е Фирмино сега. Затворих устите на много хора".

Скоро след 16-ия рожден ден на Боби, тогавашният треньор на младежите на КРБ Тониньо Алмейда звъннал на своя приятел Билу, който играел за Атлетико Минейро, и му изпратил едно DVD с изявите на момчето. Билу бил впечатлен и уредил проби в Сао Пауло, тогава действащ шампион на Бразилия.

За две седмици в Сао Пауло обаче, Фирмино почти не играл с топката и не получил предложение за договор. Пробите били провалени.

Тогава Билу го завел във Фигейрензе, където треньорите бързо оценили таланта му.

"Роберто пристигна на проби в средата на 2008 г.", спомня си Емерсон Мария, треньор на отбора до 17 г. на Фигейрензе. "По начало пробите траят максимум един месец, но в зависимост от играча може и да са по-кратки: две седмици, 10 дни и т.н. Пробите на Роберто продължиха половин час - беше изключителен! Не направи никаква грешка, показа невероятна техника и отгоре на всичко вкара два пъти със задна ножица. После всички говореха за него и осъзнах, че сме попаднали на много специален футболист".

Мария веднага променил позицията на Фирмино и му дал по-атакуваща роля. Родното място липсвало на Боби и той поддържал контакти с приятелите от Масейо в социалните мрежи, казвал им обаче, че смята да се върне едва когато успее във футбола.

Свенливостта му продължавала да бъде проблем. Две седмици Мария го наричал "Алберто" без да бъде поправен.

Билу, който по-късно кумувал на сватбата на Фирмино, си спомня: "Скоро след като го заведох във Фигейрензе, получих обаждане от един от координаторите с въпрос дали Роберто е ням, защото въобще не говорел. Обадих му се и му казах "Роберто, трябва да говориш, искай топката, говори с треньорите". Не ми отвърна нищо, просто се засмя".

Около младия и толкова тих талант обаче се шумяло все повече. Още преди да дебютира за първия отбор на Фигейрензе, получил покана за проби в Марсилия. За да стигне до Франция, трябвало да смени полетите в Испания, но на испанска територия имиграционните власти го обвинили, че се опитва нелегално да влезе в страната и го депортирали.

Така със сълзи на очи Роберто трябвало да се върне в Бразилия.

Емерсон Мария обаче повдигнал духа му като му разказал, че през сходно премеждие минал и самият Кафу - преди да стане капитан на Бразилия и да изведе Селесао до световната титла.

Месец по-късно, Фирмино все пак стигнал до Марсилия, този път с директен полет, но французите в крайна сметка решили да не плащат откупната му клауза от 1 млн. евро.

Футболистът направил професионалния си дебют за Фигейрензе малко след 18-ия си рожден ден. Година по-късно бил обявен за най-обещаващия играч на Серия Б, помагайки на отбора да влезе в елита на Бразилия.

Трансфер в Европа сякаш бил неизбежен и през декември 2010 г., въпреки интереса на Арсенал и ПСВ Айндховен, Фирмино подписа с Хофенхайм.

За него бяха платени 4 млн. евро и той трябваше рязко да смени обстановката от слънчевата Санта Катарина до заснежената Югозападна Германия.

След две години на аклиматизация, Фирмино беше отличен като големия пробив на сезон 2013/14 в Бундеслигата със своите 16 отбелязани гола.

Когато Ливърпул изпревари Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед, за да го купи за 29 млн. паунда през 2015-а, той вече беше национал на Бразилия.

Днес Роберто Фирмино е най-резултатният бразилец в историята на Висшата лига, а миналата година започна и да трупа трофеи: Шампионската лига, Суперкупата на Европа, Световното клубно първенство и не на последно място, Копа Америка с родната Бразилия.

Момчето, което се радвало на щедростта на други хора в началото на кариерата си, не е забравило своите корени.

Който го познава, неизменно може да разкаже някоя история за голямото му сърце и за начина, по който помага на родното си място. В някогашното си училище в Трапиче се върнал с 500 кошници с храна за местните семейства и с играчки за децата.

Всеки месец прави дарения за болница в Санта Катарина, а веднъж почерпил с питие 200 непознати в ресторант в Масейо.

И въпреки всичко, остава усещането, че Роберто Фирмино не е напълно оценен в родината си.

Приятелите и треньорите му предполагат, че причината е, че не е играл в някой от топ отборите от Сао Пауло или Рио де Жанейро. Дори в музея на стадиона в Масейо, украсен с бронзови бюстове на местни герои като Марио Загало и Дида, с нищо не е почетена съвременната суперзвезда Фирмино.

По улиците на Масейо обаче, Боби си остава скромният и достоен за възхищение герой.

"Роберто е най-добрият бразилски футболист в света в момента", отсича телефонният техник Сержо Араужо, докато релаксира в близост до плажа Понта Верде.

"Той самият никога не би го казал, но аз го казвам. Неймар не заслужава дори да му лъска обувките".

 

Най-четените