Когато те сравняват с Роналдиньо и Лионел Меси и когато станеш играч на Арсенал още преди да си навършил 19 години, би било нормално да имаш големи очаквания към себе си.
Но понякога съдбата на най-талантливите е най-жестока. Ако не вярвате, питайте японеца Рио Мияичи - чийто футболен път започва повече от обещаващо с признание от самия Арсен Венгер и фурор в Нидерландия.
Десетилетие по-късно, след три скъсвания на коленни връзки, Мияичи е късметлия, че все още изобщо играе футбол, макар и далеч от европейските терени.
От съвсем ранна възраст талантът се увлича по спорта покрай семейството си. Баща му е професионален баскетболист в Япония, а Рио и по-малкият му брат се насочват към футбола.
Само на 17 години Рио Мияичи преминава проби в Арсенал и е одобрен от Венгер, а когато след няколко месеца става пълнолетен, японецът подписва договор с "артилеристите".
Тогава едва ли му минава през ум, че в Северен Лондон сериозните му контузии ще бъдат повече на брой от мачовете му за първия отбор.
Техничен и експлозивен по крилото, Мияичи бързо получава шанс да впечатли, когато е преотстъпен на нидерландския Фейенорд.
В клуба от Ротердам той е тренирал още като 14-годишен и обстановката не му е непозната. Вероятно това му помага и в първите месеци на 2011 г. Мияичи предизвиква бум в Ередивизи само за 12 мача.
В дебюта си той изиграва пълни 90 минути и е обявен за №1 в мача, а в следващите кръгове записва серия от голове и асистенции, които му носят прякори като Риодиньо и Японския Меси от местната преса.
Така през лятото на 2011 г. Рио Мияичи получава работна виза, за да играе футбол в Англия. Арсенал и японската федерация убеждават администрацията, че става въпрос за необикновен талант и си заслужава да се направи изключение от обичайните правила за регистриране на млади играчи.
Не е трудно да се видят причините.
Още на юношеско ниво Мияичи показва скорост, дрибльорски умения и уверено боравене с топката, а качествата му го вкарват в националните формации на Япония и му носят участие на световно първенство за юноши до 17 г.
Най-голям шум около него се вдига през втората половина на сезон 2011/12, когато изкарва продуктивен период под наем в Болтън.
За да запише официалния си дебют, Мияичи заменя българина Мартин Петров и почти веднага се налага в състава.
Избран е за играч на месец февруари от феновете на Болтън, дебютира и във Висшата лига, увеличават се медийните материали, поставящи му етикета "Меси".
Не след дълго обаче започва кошмарът на Рио с травмите.
Когато е преотстъпен на Уигън и опитва да се наложи и там, контузия в глезена го вади от игра за целия сезон.
Това се оказва знаменит сезон за Уигън, в който тимът печели Купата на Англия, но Мияичи няма как да вземе участие и наблюдава триумфа по телевизията.
Както се случва с толкова много други футболисти в неговата ситуация, Рио се оказва забравен не само във временния си клуб, но и в този, който притежава правата му.
Вероятно в Арсенал избират да го пратят именно в Болтън и Уигън (два тима, които неуспешно се борят да не изпаднат), за да го направят по-корав и издръжлив.
Мияичи обаче не е силен физически играч, както и показват сравненията с Меси. Физическият аспект на английския футбол в крайна сметка отдалечава този талант от Висшата лига.
Кариерата на японеца тръгва надолу и след една кампания с резервния отбор на Арсенал, клубът пак го преотстъпва, този път на Твенте.
Там Мияичи завършва с 0 гола и 0 асистенции, а договорът му с "топчиите" приключва и е освободен да си търси нов клуб.
Все още млад и перспективен, макар и с поразклатена репутация, Рио Мияичи подписва със Санкт Паули от Втора Бундеслига и взима фланелката с фаталния номер 13.
Тогава започват най-големите кошмари.
Седмица преди старта на сезон 2015/16, Мияичи за пръв път къса предна кръстна връзка на коляното и успява да направи дебюта си в Германия едва девет месеца по-късно.
За следващия сезон се завръща и постепенно започва да намира място в състава, но през лятото на 2017-а къса отново връзки на коляното, този път на десния крак.
Още един цял сезон за Рио Мияичи преминава във възстановяване и така за първите си три кампании със Санкт Паули, крилото само веднъж изиграва пълни 90 минути.
Не може да се отрече, че германският клуб оказва максимална подкрепа на футболиста и през август 2017-а удължава договора му, макар че е контузен тежко.
"Рио има невероятно лош късмет, но не искаме да го оставяме сам. Искаме да покажем, че стоим зад него", коментира спортният директор Андреас Ретинг. "Надяваме се това решение да помогне на Рио да се върне към старото си ниво".
Самият играч се зарича да се върне възможно най-скоро на терена, за да покаже колко е благодарен на "пиратите".
Мияичи остава здрав почти през цялото време в следващите два сезона, но след операциите на двете колена, той просто вече не е същият експлозивен флангови играч, който да предизвика сравнения с футболни легенди.
Позицията му на терена се променя и в Санкт Паули започват да го използват за запълване на дупки - като втори нападател, като халф и дори като десен бек.
През 2019/20 тимът едвам се спасява от изпадане в Трета Бундеслига и го прави без приноса на японеца. Уви, Мияичи отново е пострадал и за трети път е скъсал коленни връзки, с което времето му при германците приключва.
Тъжната равносметка е, че за шест сезона в Санкт Паули, Рио записва едва 80 мача и пропуска 104.
Без особен избор къде да продължи в Европа, той се завръща в родината си и заиграва в лидера Йокохама Ф. Маринос.
Там не му е по-лесно да се утвърди и все още не е изиграл един цял мач, макар че е върнат на предпочитаната си позиция на фланга.
Печалната статистика на Рио Мияичи показва, че през целия му път дотук травмите са го принудили да пропусне над 150 мача, или общо три години и половина от обичайно кратката кариера на един професионален футболист.
Все пак не бива да го отписваме, защото той все още е само на 29 години и може би му остават поне няколко сезона във футбола.
Разбира се - стига да е здрав. Което далеч не е сигурно, но което всеки футболен фен би му пожелал.
