Новината на годината превзе футбола и няма две мнения - ще промени насоката на сезона в английската игра. Вероятно и не само там, тъй като след обявеното решение на Юрген Клоп, че напуска Ливърпул през лятото, спекулациите около заместника му ще засегнат и други отбори, и първенства.
Земетресението, предизвикано от една от най-харизматичните и влиятелни личности във футбола, има няколко възможни ъгъла на анализ и детайлно разглеждане. Но преди това - едно е ясно:
Клоп направи (и още прави) в Ливърпул достатъчно, за да има статуя някъде край стадиона. Редом до тези на Шенкли и Пейсли. Единият е изградил клуба като сила и фактор. Другият е донесъл най-големите успехи. Добавяме и Кени Далглиш, и имаме тримата най-големи за "червените" мениджъри. Юрген трябва да бъде поставян в едно изречение с тях.
Германецът дойде и върна силата и влиянието на Ливърпул в световния футбол.
Аурата този клуб никога не е губил, независимо от 30-те години чакане за титла в Англия. Но той е от онези отбрани и много малко институции в играта, които притежават магнетични свойства. Разбира се, успехите на терена са важна част от тази аура, а Клоп с пълна сила ги върна. И не само това - той промени имиджа и статута на Ливърпул в момент, в който модерната игра заплашва да потъпче всеки, който няма достатъчно милиони, за да бъде конкурентен.
Рядко се вижда такава химия като между Юрген и "Анфийлд". Юнайтед не може да я намери вече 11 години след сър Алекс. Рома и Жозе, например, така и не я достигнаха. Реал не я е имал от години, може би след Дел Боске. Спорно е за периода със Зидан... Спорно.
Барса трудно ще я открие (и дори с Шави не се получава) след Гуардиола. Може да се дискутира много дали Сити я има с Пеп, или просто заедно вървят по пътеката към успехите, постлана с петролните долари от Изтока. И с гения на каталунеца, разбира се. Челси и Жозе сякаш е близко сравнение. Там нещата изглеждаха като ръкавица и ръка. За кратък период обаче.
Химията - това е ключът. Усещането, че клуб и треньор просто са създадени един за друг.
А това, което е най-голям комплимент за германеца, е че при него това усещане го имахме и в Майнц, и в Дортмунд. Затова и сбогуването навсякъде - както е и днес в Ливърпул, с този треньор е в пълен шок.
Клоп е изчезваща порода не само във футбола. Лидер от вида на тези, които водят с личен пример. Мотиватор и психолог, който не оставя нито един камък необърнат, докато не бъде намерен ключа към победата. Сам се описа във видеото, с което обяви решението си, по много интересен начин:
"В света има много по-добри мениджъри от мен. Моите качества са изградени на енергията ми, на личните отношения в клуба и на отношението ми към работата."
Именно. Това е, върху което стъпва един отбор, който "се слива с треньора си". Клоп вероятно не е най-тънкият тактик. Едва ли е най-прозорливият анализатор на съперниците. Но има от всички тези неща достатъчно, плюс интуицията си за футбол, плюс споменатите лидерски и човешки качества.
Той е виждан от феновете като нещо много по-важно от футболен треньор. Лидер, посланик и представител на клуба. Той е лицето на Ливърпул. Така бе и в Дортмунд. И в Майнц.
И това го прави уникален.
Ефектът, който оказа върху Ливърпул, трябва да бъде описан в няколко тома, не в няколко реда. Клубът бе наникъде след ерата "Бенитес" като игрово поведение, а в тотална безтегловност и административно, преди да влязат настоящите му собственици. Но 4-5 години минаха от тяхното управление, и структурата бе все така паянтова, а отборът - все така непостоянен и рядко вдъхновяващ. Освен в един сезон, изграден върху индивидуалната брилянтност на Суарес и головете на Стъридж. Като цяло - това не бе клуб, който върви в посока постоянство, победи и трофеи.
До избирането на точния човек през есента на 2015 г.
Клоп пристигна и всичко се промени. Стандартите се промениха. Отборът се промени. Клубът се промени.
При това - в най-конкурентната лига, която някога сме виждали в Англия. Не в първенство с 1-2 силни отбора, а с поне 6-7 топ състава на европейската сцена, плюс поне още 10, от които имаш сериозни притеснения, когато в събота се изправяш срещу тях. Дори да си Манчестър Сити. Всъщност, именно Клоп и Ливърпул са единствената постоянна заплаха за Гуардиола и неговата машина, в последните 6 години. Арсенал миналия сезон също посегна към прекъсване на доминацията, но още нямаме доказателствата, че това ще продължи като тенденция при отбора на Артета.
И още един аргумент, без да затъваме в безсмислени статистики:
Юрген е спечелил над 60% от мачовете си като наставник на "червените". И е пред всички свои предшественици по този показател. Включително Пейсли, Шенкли и Далглиш. Пак се връщаме на тях. Защото сравненията и с тримата са неизбежни.
Сър Кени си тръгна през 1991 г. именно по това време - в средата на сезона, през февруари, като обясни по подобен начин причините. Няма енергия, стресът е огромен. Разбира се, факторите са по-различни, като особено силен е този от трагедията на "Хилзбъро", повлияла много тежко на Далглиш и цялото му семейство. Но аналогията е ясно поне като време на обявяване на решението.
Пейсли анонсира своето също в разгара на сезон 1982-83 г., като ясно заявява: "Нека се знае от сега. Така клубът ще има време да вземе своето решение за това кой ще ме смени. А и няма да се говори само за това, а ще се концентрираме върху мачовете."
Аналогията и тук е очевидна с казаното от Юрген в петък.
Шенкли напуска след сезон 1973/74, а видеото с репортер, който спира фенове по улиците на града и ги пита за реакцията им, може да се открие и днес. Шокът е подобен на този, който настана, когато обяви решението си Клоп. И тук аналогията е очевидна. Естествено без добавената стойност на истерията, създавана и раздухвана от медии и социални мрежи.
Сравненията не спират дотук.
Рекордът в Ливърпул по трофеи е на Пейсли - 14, без да броим суперкупата в Англия. Юрген дотук има шест. Няма да го надмине, това е ясно. Но сравнението с него е ясно - особено в европейските походи. Четири финала в двата най-силни турнири на УЕФА - три в Шампионската лига и един в Лига Европа, за 8 сезона... Боб прави Ливърпул три пъти европейски шампион за девет сезона, добавя и Купа на УЕФА.
Сравнението с Шенкли също е на място.
В друга епоха, при други условия. Великият шотландец заварва клуба във втора дивизия, тотално изостанал от водещите отбори в Англия. Преобразява го. Клоп завари Ливърпул на светлинни години от Челси, Сити, Юнайтед и Арсенал. Преобрази го.
Сравнението с Далглиш също е на мястото си, макар и в най-малка степен. Тук най-вече паралелът е в начина, по който изненадващото решение за раздяла удря като шок всеки фен на Ливърпул.
Въпросът е - какъв ще е ефектът "пост Клоп"?
Отговорите, което днес можем да извадим просто като теории, са в няколко посоки. Първо - при поглед върху това как методично собствениците на Ливърпул изградиха отбора около германеца, как всяко решение бе добре подготвено и обмислено отрано, предполага се, че следващият ход вече е задействан.
Не е без логика тезата, че именно затова обявяването на напускането на Клоп дойде сега. Един вид - ясен сигнал към онзи, който е набелязан като цел №1 (или вече е установен контакт с него), че позицията ще бъде свободна от лятото. Нещо, което до вчера изглеждаше немислимо.
Но е ясно - това е краят на една ера. Който и да дойде, каквото и да постигне, винаги ще бъде сравняван с Клоп. И ще трябва да се бори не само с противниците на Ливърпул. А и с изискванията и стандартите, поставени от германеца.
А това е свръхтрудна задача. Може би, дори непосилна.
