Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той беше първият клиент на Жорже Мендеш, търкаше пейката при Моуриньо и направи от Уулвърхемптън сензация

Нуно Ешпирито Санто се запознава с Жорже Мендеш в нощен клуб и става първият клиент на бъдещия суперагент Снимка: Getty Images
Нуно Ешпирито Санто се запознава с Жорже Мендеш в нощен клуб и става първият клиент на бъдещия суперагент
Треньорът държи на сплотеността в Уулвърхемптън и затова залага на максимално свит състав, в който всеки е третиран еднакво Снимка: Getty Images
Треньорът държи на сплотеността в Уулвърхемптън и затова залага на максимално свит състав, в който всеки е третиран еднакво

Знаете го. Той е треньорът, който издигна Уулвърхемптън от втородивизионен тим до евроучастник и претендент за топ 6 във Висшата лига.

Той е брадатият, симпатичен, интелигентен португалски спец, който не обича да приказва много пред журналистите и не си гради някакъв пространен публичен образ.

Редовно го виждахте на скамейката (преди да дойде прекъсването в английския футбол) и може и да не го свързвате с много положителни емоции, защото най-вероятно е побеждавал любимия ви отбор.

Но едва ли знаете какво е превърнало Нуно Ешпирито Санто в треньора, който е днес.

Португалецът беше резервен вратар в Порто при Жозе Моуриньо; беше първият клиент на суперагента Жорже Мендеш; беше предшественик на Гари Невил на треньорския пост във Валенсия, но също не се задържа дълго там. Беше и наставник на Порто, но изкара само един сезон и не успя да спечели трофей.

Доста години по-рано, Нуно е бил дете, което рита топката по плажовете на Принсипи, африканския остров в близост до Габон. Той говори пет езика, включително руски, обича близката комуникация с играчите и иска да управлява клуба си без конфликти. А след това, един ден, смята да се завърне на райския африкански остров, на който е роден.

Нуно Ешпирито Санто е и от тези мениджъри, които са влюбени в играта, но не и в цялата циничност на индустрията около нея. Казва, че не иска никаква слава и известност, макар че вече е сред най-разпознаваемите мениджъри в Премиър лийг.

"Като дете живеех в Принсипи и имаше точно една улица, после беше плажът. През три къщи живееше баба ми, през четири беше чичо ми. Нямаше никакви коли на улицата, ако искаш да играеш футбол с някой през шест къщи, просто можеш да му извикаш. И играете, на плажа или на улицата".

"В 6 часа беше най-натовареният трафик, защото свършваше училището и колите на учителите минаваха по пътя. Пет коли - и час пик приключваше!"

Звучи идилично за едно дете, но Принсипи има и зловеща история на център за търговия на роби. През 1974 г., когато е роден Нуно, се установявала независимост от Португалия, а той живял там до 7-годишен.

"Не знам дали Принсипи ми е повлияло, но помня какво чувствах. Свобода. Без опасност. Кожа, допир на кожа. Защото ходехме почти голи по улиците".

"Още чувствам същата нужда от контакт. Когато на 7 заживях в Португалия, продължих да живея по сходен начин. Това ми липсва и бих живял отново така, когато спра с треньорството. Искам да живея със същата свобода, с простичките неща".

Семейството му, предимно от португалски произход, но и с африкански корени, напуснало скоро след като Принсипи станал независима държава. Нуно се присъединил към елитния португалски Витория Гимараеш на 16 г., а няколко години по-късно получил най-голямата възможност в живота си.

Негов приятел го запознал с местен собственик на нощен клуб, опитващ се да стане футболен агент.

Не звучало особено обещаващо, но Ешпирито Санто наистина се запознал със своя първи агент в нощен клуб.

А този агент не бил кой да е, а Жорже Мендеш - днес представляващ Кристиано Роналдо, Жозе Моуриньо и още куп звезди. Мендеш е и човекът, който дърпа конците в Уулвърхемптън като бизнес партньор на китайските собственици на клуба, а мнозина го считат за най-силния човек във футбола в момента заради изключителната му мрежа от контакти и практиката да инвестира в играчи срещу бъдещ процент от трансферните им суми.

Нуно държи да уточни, че първата среща с Мендеш била предварително уговорена и станала през деня, а не била случайно запознанство при някоя нощна наздравица.

В онзи момент Нуно искал да се махне от Витория, а Мендеш настоял, че може да му уреди трансфер в Депортиво Ла Коруня, тогава водещ отбор в испанския футбол и бъдещ шампион на страната. Но как новак в бранша с нула контакти можел да уреди такова нещо?

Мендеш карал три часа всяка вечер от Гимараеш до Ла Коруня, защото знаел, че разполага с едни 10 минути, през които президентът на Депортиво Аугусто Сесар Лендойро ходел от офиса си до любимия си ресторант за вечеря.

Бъдещият суперагент явно използвал добре тези времеви прозорци, защото Нуно бил купен за 1 млн. долара през януари 1997 г.

Мендеш започнал да представлява и един интелигентен млад треньор на име Жозе Моуриньо, благодарение на което Нуно Ешпирито Санто стана футболист на Порто в славните години на клуба, когато спечели две шампионски титли, Купата на УЕФА през 2003-а и Шампионската лига през 2004-а, макар и като резервен вратар.

Нуно си спомня как в Порто играчите винаги обядвали заедно в деня преди мач и сплотявали колектива. Моуриньо знаел, но не присъствал - предпочитал да остави това време на футболистите и те наистина изградили нещо специално помежду си.

Днес Нуно Ешпирито Санто мечтае за още по-сплотен клуб. Звучи неправдоподобно, но той обяснява убедително как държи ядрото на разширения състав да бъде не повече от 18-19 полеви футболисти, каквито и да са тенденциите в съвременния футбол.

"Най-тежкото за един мениджър е когато трябва да направи състава за мач. На мен не ми трябва да мисля за това, ако всички са здрави, всички влизат. Искрено вярвам, че можеш да свиеш състава още повече".

Целта му е да намали до минимум напрежението и конфликтите, всеки да бъде третиран еднакво, да няма групички, които получават повече почивни дни или не пътуват с отбора за мачовете от евротурнирите.

"Тренировките с играчи, които не са били с отбора за няколко дни, са най-гадните, най-опасните, там стават конфликтите, физически и психологически. Ако имам 4-5 души извън състава и играем в четвъртък, аз ги виждам отново чак в петък. Значи поне сряда и четвъртък минават без никакъв контакт. Когато пак съберем групата, тези играчи са на различна вълна психологически, физически, шегите, отношенията са други. И стават проблеми".

Нуно осъзнава, че вижда нещата от този ъгъл заради собствената си футболна кариера, в която му се е паднало да бъде предимно резерва, макар и в силни тимове, печелещи трофеи.

"Може би в половината от кариерата си не играех. Бях на пейката, понякога дори и там не попадах. Вероятно това ми е помогнало да се стремя към такава безконфликтност и към целта всеки да бъде третиран еднакво. Диалогът с футболистите е много важен. Но сега поколението е различно. Играчите ми искат повече да им обяснявам решенията си, искат да знаят защо. Преди беше някакъв скапан разговор и шляпване по врата или потупване по рамото, това стигаше".

И за да затвърдим образа на Ешпирито Санто като идеалист, трябва да отбележим, че той отказва да глобява играчите си.

"Като бях футболист, на всяко събиране на отбора беше "9:00 значи 9:00!" Който дойдеше една минута по-късно беше глобяван. Аз си задавах въпроса: Ако той отнесе глоба от 100 паунда, къде е главата му сега? Там ли е главата му? Няма логика".

Той си спомня как футболист закъснял за негова тренировка. "Просто не започнахме преди той да дойде. Когато дойде, се почувства много зле. Очакваше всички вече да тичат, а той просто да се извини тихичко и да се присъедини. Но не, ние просто изчакахме. Всички мръзнаха и чакаха, той накрая дойде. "Хайде, готов ли си? Теб чакахме. Щом вече си тук, можем да почваме." Това работи. Без скандали и конфликти. Повече никога не закъсня".

Такива методи може и да не проработят навсякъде, но явно работят в Уулвърхемптън. Тимът е на шесто място във Висшата лига, само на 5 т. от челната четворка, която би дала сензационно място на състава в Шампионската лига.

В този странен сезон, който може и въобще да не завърши, футболистите на Уулвс доказаха, че седмото място миналата година не беше случайност. И че могат да постигнат и повече, когато не се отнасят с тях все едно са в казарма.

"Пробвам всичко по обратния начин", обяснява Нуно. "Искам да поправя базови неща, прости неща, които преди бяха част от живота ни. Всъщност точно като при едно семейство, нали така?"

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените