"Не издържам повече! Звъните ми посред нощ, за да ме попитате какво правя... Какво може да прави човек по това време?! Естествено, че спя. Или, по-точно казано, спях, преди да се обадите", по този начин лекарят на отбора отговаря на президента.
Случващото се не е прецедент. Напротив. Шефът звъни на всички и по всяко време. Умишлено ги тормози, за да види колко издръжливи са нервите им. После се прави на ударен, сякаш нищо не се е случило.
Няма как да спиш посред нощ, когато дори не си правиш труда да си махнеш белия прах от носа. Служителите на клуба често обичат да си повтарят това. И да разказват историята, в която началникът им взел "бяла пудра" в тоалетната на италиански ресторант и после излязъл насред улицата.
Някои хора не издържат и взимат кардиналното решение да напуснат. С изненада обаче научават, че такава опция изобщо не съществува. Вместо да се ядоса, президентът увеличава двойно възнаграждението им. Има дори такива, които не работят, но си получават парите - само за да изглежда пред хората, че от Бреша никой не си тръгва по собствено желание.
***
Трябва ли да си малко луд, за да си успешен? Или няма как да не си луд, ако си италиански предприемач през втората половина на миналия век? Тези въпроси вълнуват много хора, само не и Луиджи Кориони.
За него важи максимата, че някъде по света може и да има човек с два пъти повече потенциал, но той предприема два пъти по-малко действия.
Кориони управлява футболен клуб все едно е мафиотска фамилия. А, вероятно, в някои моменти седи в офиса си, досущ като Марлон Брандо в "Кръстника", и се разпорежда на тези под него.
Джино, както е известен сред тифозите бизнесменът, става президент на Бреша през 1992 година, когато отборът крета в Серия "Б".
Роденият в Кастенято предприемач вече е показал, че може да прави чудеса. През 1985 година става президент на Болоня, след което отборът влиза в Серия "А" и се класира за Купата на УЕФА.
Кой обаче да очаква, че по време ерата на Джино в малкия клуб от Ломбардия в състава ще преминат играчи като Роберто Баджо, Пеп Гуардиола, Андреа Пирло, Джика Хаджи, Лука Тони, Манфред Бинц, Дорин Матеуц, Филипо Гали, Ивано Бонети, Паоло Негро, Матиас Алмейда, Марек Хамшик и много други...
Кориони може и да има поведение и прическа като на Вито Корлеоне, а и да се държи понякога по такъв начин, но трупа имущество по честен начин - продава обзавеждане за бани и превръща бизнеса си в много успешно начинание.
Още в първия сезон като президент на Бреша, съставът печели промоция в Серия "А".
Следват години на инвестиции и подобряване на малки детайли, преди през 2000 годино Луиджи Кориони да шокира футболния свят и за без пари да привлече Роберто Баджо. Медиите на Ботуша гърмят: "Обирът на века!"
И то в сезон, в който бившият нападател на Ювентус е спечелил наградата "Играч на годината" на ФИФА. Този трансфер променя историята на Бреша. Същата кампания отборът завършва седми в Калчото и стига финал в турнира Интертото, но губи от ПСЖ.
И точно когато ситуацията изглежда прекрасна, за сезон 2001/02 Кориони убеждава 30-годишния Пеп Гуардиола да дойде в отбора.
Испанецът по това време е един от най-добрите халфове в света, бил е само в Барселона и има още силни години пред себе си. За да придобиете по-добра представа за какъв ход става дума, това е като да доведеш Шави и Иниеста, да речем, в отбор от средата на таблицата в Италия.
Джино Кориони обаче знае как да предлага "сделки, на които не може да се откаже".
При ситуацията с Баджо се възползва от факта, че доста треньори смятат, че кавалерът на "Златната топка" е свършен заради проблемите си с коленете.
Президентът моли треньора Карло Мацоне да следи ситуацията, да се чуе с Роби Баджо и да му напомни, че в Бреша ще бъде близо до семейството си, а "големите кучета" в Италия само ще го критикуват и обвиняват без причина. По-добре би било да играе футбол спокойно.
Година след трансфера на Божествената опашка, Интер, Милан, Тотнъм, Арсенал, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, ПСЖ и Парма настояват за Гуардиола, но той отказва и избира Ювентус. "Бианконерите" обаче в последния момент преустановяват интереса си и оставят Пеп с малко опции.
Отново нястоятелността на Кориони и най-силният му аргумент изиграват ролята си: "Нали се възхищаваше на Роберто Баджо, ето ти възможност да бъдеш с него в един отбор!"
Гуардиола не оставя кой знае каква следа в Бреша - изиграва общо 24 мача и вкарва три гола, но фактът, че изобщо решава да играе за тима от региона Ломбардия е достатъчно впечатляващ.
Това се превръща и в запазената марка на Луиджи Кориони - да довежда в Бреша класни футболисти.
А и треньори, защото освен Карло Мацоне, румънецът Мирча Луческу е друго голямо име, преминало през клуба.
За 22 години като президент на отбора, той остава завинаги като емблематична фигура. За външните хора като човек, осигуряващ магически трансфери, а за вътрешните - онзи, който звъни посред нощ, за да попита как си и да те държи на нокти непрекъснато. Да те накара да напуснеш и да го мразиш, а после да удвои заплатата ти и да се усмихне доволно, че оставаш при него.
За съжаление, от 2016-а Джино не е сред нас.
Дано доволната му усмивка блести на лицето му и на небето. Легендарният президент си отиде след дълга битка със заболяване. Две години по-рано бе напуснал поста си заради финансовата криза, връхлетяла "брешаните". "Отиде си един от последните футболни президенти, които го караха "на хляб и салам", отчетоха на Ботуша след кончината на Кориони.
Разбира се, изразът не е буквален. Джино имаше достатъчно пари за всичко, камо ли за изискана храна и прекрасно вино. Но хлябът и саламът го правеха един от народа. Той знаеше откъде е тръгнал и нямаше против да е един от многото. Но историята ще го запомни като единствения, събрал Роби Баджо и Пеп Гуардиола в един отбор.
