Бившият изпълнителен директор на Милан Адриано Галиани даде интервю пред испанския вестник "АС", в което говори както за сегашната ситуция и спирането на футбола заради пандемията от коронавирус, така и за час от бляскавите моменти в кариерата си.
"Напълно против съм прекратяването на сезона - каза Галиани, който в момента е президент на третодивизионния Монца, където собственик отново е Силвио Берлускони, с когото постигнаха толкова много успехи в Милан.
Подобно решение ще доведе до икономическа драма във всички отбори по света. Мисля, че решението е много просто - сезонът трябва да приключи преди 31 декември, а следващите два - да бъдат изиграни през 2021 и 2022 г.
Не бива да бързаме да се връщаме на терена. Важното е остатъкът от мачовете да бъде изигран."
Според Галиани е можело пандемията да бъде овладяна по-добре и стадионите да се затворят по-рано, "но никой не си представяше, че се стигне до там". Той казва още и че "намаляването на заплатите е напълно задължително".
Бившият вицепрезидент на Милан сподели и малко истории от златните му години на "Сан Сиро". Един от най-незабравимите моменти в живота му е, когато се среща с легендата на Реал Мадрид Алфредо ди Стефано.
"Останах без думи, когато се срещнах с дон Алфредо ди Стефано. Бяхме поканени за 50-годишнината на УЕФА. И следното докосна сърцето ми: На Ди Стефано му беше трудно да върви, затова ме хвана под ръка. В този момент се разплаках.
Замислих се как съм му се възхищавал като дете в Монца. Никога не съм си и мечтал за подобно нещо - да се срещна с футболен бог като него. Това е една от най-силните емоции в живота ми, по-силна от спечелването на пет европейски купи."
Галиани, чиято основна цел в момента е да вкара отбора от родното си градче в Серия "А", разкри и двата трансфера, които ще помни винаги.
"Има две сделки, които никога няма да забравя. Първата е за Кака през 2009-а.
Бях толкова отчаян. Не исках (да го продавам), помислих си дори да избягам в Бразилия, за да спечеля малко време. Флорентино (Перес) ми каза: "Прави, каквото искаш."
Накрая трябваше да се предам. Съжалявам също и за Фернандо Редондо. Бях луд по него. Той дойде тук, контузи се и така и не показа истинския си талант."
